Archive for September, 2005

Днес станах към 13ч и бях леко главозамаян от снощи – познайте къде бях ! Дам, сетихте се – в “Мармалад” и както винаги си прекарахме готино, въпреки че не всички колеги пяха,а трябваше всички боядисани да пеят (аз за щастие не бях от тях ).
Е,станах някак си,след като сестра ми се върна от даскало, честитих й РД-то и отидохме към ПУ-то, за да питам кога ми е датата на изпита, но се оказа, че моята даскалка не е насрочила такава, или поне нямаше съобщение, а и нея я беше хванала липсата рџ™‚ .
След ПУ-то отидохме до “Техномаркета”, за да проверим дали повреденият плеър на сестра ми е готов – оказа се,че ще го бавят още поне седмица, защото има време до крайния срок.
След като се прибрах, баща ми се обади и ми каза да отида до Стенли и да купя някакви колони 5.1, а майка ми по-рано беше заръчала да взема торта на сестра ми, и към 17:10 тръгнах от къщи за пореден път.
Към 18:30 се прибрах и се обадих на баща ми, защото буксите на двд-то и на 5.1-то бяха несъвместими. Наложи се да отида до “Бриколажа”,за да купя преходници,но нямаше …
Към 19:30 се прибра баща ми и заедно отидохме да купим кабели от “Метро” – хубаво че те бачкат до 21 часа рџ™‚
След това се прибра сестра ми и й отпразнувахме РД-то както се полага рџ™‚

Математиката – чиста форма на мизантропия

Днес станах в 10 часа, защото не можах по-рано – все пак предната вечер бях легнал доста късно,а заспах някъде към 6 рџ™‚
Знаете как е – при мен повече време отива за психическа настройка, отколкото за истинска работа, та затова и започнах мъчението си към 13 часа, като преди това се опитах да помогна на Ицо (Peach-a) да оправи една негова програмка използваща сокети.
В крайна сметка не помогнах особено, но поне локализирахме грешката, а нямаше време за повече – той трябваше да ходи на даскало,а аз – да се залавям с математиката, която не върви никак . Тук е мястото да похваля всеки от канала, който ми помогна да разбера някои неща – няма да споменавам имена, но аз мисля че те са ясни хората – често пиша тук за тях рџ™‚
Вечерта гледах “На всеки километър” и серията ми хареса изключително много, може би защото засягаше една любима моя тема, а именно – саможертвата в полза на държавата. И макар сериала да е комунистически, то в него има доста по-малко пропаганда спрямо някои американски заглавия, които се опитват да наложат техния начин на живот…
Но да се върнем на темата – след филма початих малко и се оттеглих да реша някоя и друга задача и в крайна сметка съм доволен от себе си – мисля че разбрах как се решава двоен интеграл с 4 системи рџ™‚
Сега смятам да легна и след 5 часа да стана,за да отида да си извадя карта за рейсовете, които не ползвам, но знае ли човек – веднъж може да се наложи и да нямам 60 стотинки в себе си за цял билет…

Днес станах сравнително късно – към 14 часа, но после се сетих,че формулата, която в последствие не гледах, е от 20 часа, защото е в Бразилия. Повисях малко в чата и с охлювчето започнахме да играем Freeciv. Освен това се уговорихме хората от канала да отидем на бирения, защото имаше слух,че ще пеят “Сигнал”, но в действителност беше караоке, което отстъпва по всичко на онова в “Мармалад”. Нищо, поне пихме бира и се разкарахме малко (все пак сме уседали програмисти и всяко движение е добре дошло за нас рџ™‚ ). Към 22 часа се прибрах и с Христо започнахме да правим българска раса за Freeciv, която почти довършихме, но имаше малки проблеми с щитовете, та решихме да си доиграем играта, а друг път да му мислим.
В крайна сметка загубих, но това е само игра – днес печелиш, утре – не рџ™‚ Към 3 часа си казахме “лека нощ”, но аз още не съм си легнал ( сега е 05:07 ) , а май не ми се спи много, но при всички положения ще трябва да почина малко, че в 9 часа смятам да захвана тъпата математика. И този път смятам да уча сериозно (дали ? ) …

Събота

Нормален почивен ден – станах към 14:30, към 15 се уговорих с Митака за среща на пощата в 17:06, за да му дам фотоапарата, а той да ми обясни някои php манийки рџ™‚ . Е, предполагам на всеки колега програмист му е ясно как се обяснява на по чаша бира рџ�Ђ , та в общи линии поне му дадох апарата, но се оказа,че съм забравил usb кабела и трябваше да дойдем до вкъщи, за да го взема. След това запалих колата и закарах Митака до тях, а на връщане минах през “Шела”, за да заредя малко газ , но щеше да е по-добре да не бях зареждал днес – като слезнах на бензиностанцията ритнах лявата си тонколона до вратата и й скъсах мембраната (все пак карам без кора, защото чакам техника на моторчетата за стъкла), а тя бе монтирана само преди няколко дни рџ™Ѓ . Хубаво че баща ми се беше сетил да вземе още една за резерва, но все пак доста пари отидоха на вятъра заради моята немърливост рџ™Ѓ .

Честит празник !

Честит празник на всички нас !!!

Иначе как мина денят ми – станах късно след “Мармалада” и отидох да проверя за един човек, който трябваше да ми оправи моторчето на предното стъкло, но него го нямаше и се прибрах обратно вкъщи.
Надвечер звънна Чапов да излезем някъде и отидохме в “Сафарито” , където аз пих уиски , което си беше чист спирт и не искам да си спомням..

Успешно записан

Днес,след доста усилия успях да се запиша за втори курс и трябва да се отбележи,че Гъров доста спомогна чакането ни да се намали поне с един час, защото инспекторката тъкмо се канеше да си вземе обедната почивка и той и каза,че ние четиримата сме негови хора, от отбора по информатика, и тя ни записа.
След това оставих Христо,Марта и Стилър на “Байкал”,за да си извадят карти за (Гр)адския транспорт,а аз трябваше да паркирам колата пред нас, за да ми оправят стъклото.
Малко след това получих съобщение,че са в “Плежъра” и отидох там, където по-късно дойде и Джимбо с едно момиче, чието име не чух. После те двамата плюс Стилър се изнесоха – отидоха да инсталират уиндоус на една машина,но в последствие се оказа, че не могат рџ™‚ Така останахме аз, Марта и Христо в кафето – Марта чакаше баща й да я вземе, та затова се поразкарахме малко из града пеш, за да убием времето. Към 17 часа се обади на Марта баща й, каза че ще бъде в Пловдив в 18:30 и те потеглиха към апартамента на Фуриозо.
След това с другите от канала се разбрахме да отидем на караоке тази вечер, като за целта се чакаме в 20:44 в “Плежъра”, но нямаше места и до 21 часа чакахме Митака – на Таня брат й, но после решихме първо да намерим кафе, пък след това да му се обадим. В крайна сметка той се обади преди да открием кафето, което подсъзнателно търсехме, и се уговориха с Джимбо да отидат в “Джоса”, а пък аз,Малайза и Стилър отидохме в “Арената”.
В 22:30 се срещнахме с двете приятелки на Малайза и заедно отидохме в “Мармалада” – беше що-годе празно, но всичко резервирано , а после стана толкова пълно,че не е истина … Но пък за сметка на това си прекарахме добре, въпреки че имаше малко хора рџ™Ѓ (става въпрос за народи танци ).

P.S. Забравих да спомена,че Джимбо и Митака дойдоха в “Мармалада” малко след това, но Джимбо си тръгна час-два преди края – май се разсърди на Стилър.

-127 лева

Дам, с толкова олекнаха нашите след като отидох да се запиша за унито, но само си попълних бумагите и платих таксата, не можах да получа заветните печати, защото имаше доста хора пред кабинета на инспекторката, а и аз си бях забравил книжката, а основната причина е, че имах среща с Джимбо,Стилър и Малайза в Рояла,за да поиграем малко ( 8 жетона + 2 игри на дартс ) рџ™‚
Междувременно видях и Мишо, който беше дошъл чак от Бургас, за да се запише, та се уговорихме,че той ще отиде при охлювчето като свърши,а с Христо ще се разберем къде да излизаме надвечер…
В Рояла, към 17 часа, получих кратко текстово съобщение, питащо дали ще идваме на пощата в 19 часа,аз отговорих и се наложи да изиграем оставащите ни 3 жетона по бързата процедура, за да се приберем и оставим колите си с Джимбо. След срещата на пощата отидохме в “Киса”- мястото, което най-много ненавиждам след дюнерите “Аладин” , но как да кажеш на 7 души да не ходят там, и се наложи да се примиря рџ™Ѓ …
След “Киса” отидохме и до “Аладина”, защото Мишо бе гладен. След това поседяхме малко на бирения, но се оказа голяма скука и отидохме на пеещите фонтани – послушахме 2-3 песни, след което музиката заби и започна да цикли на едно място, а уж има човек, но той явно бе заспал. Изчакахме петнадесетина минути и, след като музиката не се оправи, отидохме към гарата,за да изпратим Мишо,а след това уморен се прибрах вкъщи, защото трябва да се готвя за утешния ден , а именно – ставане в 9 сутринта и отиване в университета, защото срокът за записване е до 25-и, а хитрото е,че 22 и 23 са неработни дни,а ест. университетът почива в събота и неделя …

Понеделник

Не обичам понеделниците – някак си те символизират началото на работната седмица, която е толкова дълга, че просто не мога да си представя.
Но нали съм във ваканция и ми е все едно – трябва само да се запиша за унито и евентуално да си взема изпитчето плюс, ако мога, да убедя декана на Икономическия факултет, че аз съм човекът-мечта и няма как да не ми разшреши да запиша втора специалност при него рџ™‚ . Като се размисля сега, май задачите ми станаха доста рџ™Ѓ
Но как мина денят ми днес – нормално. Висях си пред ПЦ-то до надвечер, когато с доста зор колегите ме уговориха да изляза с тях (все пак не исках да си изпускам сериала “На всеки километър” , но обещаха да ми дадат да гледам ТВ-рип рџ™‚ ) .
Имаше и друга причина – открих си една дупка в сигурността, която разрешаваше на неоторизирано лице да прочете базата ми данни и дори да я свали при себе си, но за щастие нямаше право на запис. Е, дупката бе закърпена в рамките на 15 минути, получих обещание за ТВ-рипа,така че спокойно можех да изляза с колегите.
Уговорихме си среща за 19:46 , но пак имаше закъснели . Чудихме се известно време какво да правим, но, след като разбрахме, че ще вали, решихем да отидем в “Рояла”. Там изиграхме 8 жетона, от които искам да си спомням само двете игри, в които моят отбор победи. След билярда изиграхме и 5 игри на дартс – завършихме така : Аз и Джимбо – 2 победи, Малайза – 1 победа.
Като тръгвахме, доста време не успяхме да си хванем такси, а то си валеше, макар и малко по-слабо, та в крайна сметка се качихме на първото, което ни спря (след 15 минутно чакане) и аз отидох с колегите до “Кючука” и после таксито направи нов курс, за да си ме върне – изобщо кви ли врътки не прави човек, за да се прибере сух вкъщи,а не като Митака, който, както прочетох, се е прибрал “по-мокър от чаша вода” рџ�› – за повече информация : тук рџ™‚

Почивка

Днес денят ми не се отличи с нищо особено – станах към 14 часа и после редовната програма – стоене пред ПЦ-то рџ™‚
Посетих блога на bleit , написах 1-2 коментара, дадох няколко съвета на Pech^lover как да инсталира линукс на машина, която не може да зареди от флопи, а биосът не позволява и зареждане от CD, а за капак на всичко има само windows 95 на немски рџ™‚
Към 19:30 отидох да погледам малко телевизия и сега пиша тези редове (часът е 20:38)
Е, забравих да спомена за опита ни да се организираме в канала и да отидем някъде, но след като не успяхме, мисля че няма значение …
P.S. Забравих да оповестя за пореден път, че имам най-лошия нет, който някой може да получи – днес в рамките на 30 мин. ме дропна над 10 пъти – това ако е нет, здраве му кажи .

Ползотворен ден

Днес денят ми беше доста динамичен – станах в 14 часа и тръгнахме да обикаляме големите магазини с цел да набележим телефон за сестра ми, която от вчера е “горд” собственик на сименс c60, който не може да набира, та се наложи спешно и предсрочно да й подарим подаръка за РД-то, което наближава.
Минахме през “Техномаркет”-а, после обиколихме почти всички магазини по “Руски” и накрая видяхме един Сони-Ериксон в магазин на “Гладстон”, но решихме че ще обиколим още малко и отидохме в “Технополис”, “Зора” и пак “Техномаркет Европа”, само че този до “Метро”, но се оказа че нямат търсения от нас телефон, а именно – Сони-Ериксон K300i . Посъветвахме се и решихме,че ще се върнем на “Гладстон” и ще вземем онзи, който ни предложиха, защото се оказа че в цял Пловдив има недостиг на такива телефони (явно е заради цената – 260 лева с камера,256 хиляди цвята,мп3 плеър(макар и само 12 МБ рам) , мп3 мелодии … ( за сравнение – нокия за 250 лева е с 4096 цвята, какво да си говорим повече )
Та към 17 часа вече бяхме в магазина ( представете си колко обикаляне е било) и сестра ми стана щастлив собственик на нов телефон, а петнайсетина минути по-късно и на мп3 плеър ов комплекта на “Прима”, какъвто и да е – все пак са си 128 МБ рам преносима usb памет рџ™‚
След покупките седнахме в един “ресторант” на “Гладстон”, защото аз не бях ял целия ден. Похапнахме и в 19 часа бях вкъщи. Влезнах в чата и разбрах,че с колегите ще ходим на бирения.
В 20 бях на пощата,те закъсняха, но аз вече свиквам . рџ™‚ Поседяхме малко на феста,но най-хубавото като че ли беше бирата, а тя беше водниста рџ™‚ , за капак на всичко имаше и чалга, та потеглихме към “Рояла” и поиграхме малко.Прибрах се към 23:40 и сега пиша тези редове …

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев