» 2005 » December

Archive for December, 2005

Изпращане на 2005-а, очакване на 2006-а година

Posted on December 31, 2005, under За мен.

Сядам и започвам да мисля какво ми се случи през 2005-а година. Странно, но не се сещам за нищо толкова добро, да, има едно нещо, но то е към края на годината, затова й ще го спомена по-надолу.
Януари беше забавен, нямах никакви поправки, ходех на колегите да помагам да си вземат изпита. Празнувах именния си ден с колегата Лъчо, който имаше РД тогава, та си спестих посрещането на гости. Месецът мина в купони – студентски живот, а и тепърва се опознавахме колегите.
Февруари беше гаден, а март депресиращ – поводи да искаш. РД-то не го празнувах естествено (многократно съм казвал, че не обичам да ги чествам). Но в края на февруари смених колата с Вектра 1.6, която скоропостижно одрасках на първи април. Не помня кога ми беше изпитната сесия, но тогава за пръв път ходих на поправка, при това на повече от една – по информатика си имах проблеми с Донева, а по математика – с МА1, който в крайна сметка взех,а проблемите с Донева оправих, макар и да нямам 6,а 5, но пак е повече от тройката, която имах, и смея да твърдя (а дали не са само думи това), незаслужено.
На третата сесия останах по МА2, а и по обектно-ориентирано програмиране имах 5, а този път реших,че ще се боря за 6. Изкарах я тази шестица, но по математика още не съм взел изпита, а ходих на поправки,че и на ликвидация …
Лятото прекарах добре, но не прекрасно, просто добре. Учихме с Пийча за ЛПИ, но така и не се явихме, щях да ходя на море с него и Митака – не стана. Не знам защо не отидох с колегата Димитър от Плд (може би защото не се познавахме добре все още ? ). Е, бях на море ест., но с нашите, а това май не се брои.
Август и септември бях най-зле ( все пак имах да взимам изпит, а това не ми се беше налагало досега – през живота ми не ме бяха късали, камо ли да падна толкова ниско, че да искам 3 … ). Тогава Стилър и Гергана се опитваха да ме изкарват навън – успяваха, но често аз им скапвах настроението – имам тази завидна способност …
Е, септември не беше чак толкова зле – тогава за пръв път усетих,че изпитвам по-особени чувства към Гергана, но не направих нищо по въпроса…
Започна и новата учебна година – надявах се да е успешна, но уви – сега съм с 4 невзети изпита.
През ноември се състоя Опън фест-а, за който спомогнах с каквото мога – добре мина, но толкова – аз мислех и продължавам да мисля за математиките …
Осми декември прекарах повече от добре, но Гергана ми липсваше … все пак, май си прекарах добре времето, въпреки пръста с три шева, които получих играейки си с капак на консервна кутия.
Вечерта на 15-16 декември беше ако не най-доброто, то поне едно от добрите неща, които са ми се случили тази година, въпреки че не започна така, а с леко скарване със Стилър. В крайна сметка той ме провокира и изясних на Гергана какво мисля и чувствам спрямо нея. Бях истински щастлив,че чувствата ми не са били едностранни.
Естествено, не може да има нещо добро, без да има лошо. На 22-ри дек. се “скарахме” с Гергана за една прегръдка, която не получих от нея. Много болно ми стана тогава и цяла вечер не й обърнах внимание, но и тя добре се справи с тази задача. Радвах се, че замина за Смолян, защото един-два дни не исках да я видя – чувствах се отхвърлен. На 23-ти разбрах резултата си от изпита по КА – СКЪСАН, при това по информатика. ПРОВАЛ (няма “по-главни” букви, иначе щях да ги използвам).
На 26-ти Гергана си дойде в Плд, а аз вече бях преживял двата “шамара” от живота. От тогава сме в пъти по-близки, а даже в дискотеката се бяха хванали на бас дали сме под или над 1месец (ние бяхме просто на 12 дни тогава). Това много ме зарадва – значи изглеждаме като двойка с месец “стаж” рџ™‚
Естествено беше ред и на лошото – на 29-ти се обади брат й – щял да празнува в Смолян и Гергана каза,че ще й е неудобно той да е там, а тя тук. В крайна сметка многократно предложи да остане, но аз не исках – няма нужда брат й да идва в Пловдив заради мен, защото трябва да е или тя там, или той тук. Искам да съм с Гергана на НГ, но не и тя да е далеч от семейството си. Е, утре или (по-скоро днес) ще я изпратя до автогарата.
Май не пропуснах много лоши моменти от 2005-а, освен един – жестоко одрах задната врата на колата преди 1-2 месеца… ужасно, а после, няколко седмици по-късно, имах проблеми с гърнето, но това са си редовни неща – все пак елементите се износват…
Мисля си какво да очаквам от 2006-а година – още удари под кръста, или пък добри преживявания. Дали ще е успешна като 2004-а, или пък провал като 2005-а ? Не знам, но ще разберем най-рано на трети – тогава ми е изпитът по КА – ако го взема не значи добра година определено, а просто че е информатика, но ако не го взема – тогава ще е ясно, че май не съм за специалност информатика,а за някъде другаде, за английска филология, или икономика…
Надявам се 2006-а да не мине под знака на математиката, да е по-благосклонна към мен, да имам повече успехи в различни сфери, но най-вече в личен план, както и в университета. Ще ми се след 365 дни да кажа, че това е била една от най-хубавите години в живота ми …

Къде се изгубих напоследък

Posted on December 30, 2005, under За мен.

Все по-рядко пиша в блога си, признавам, но си има и причина, при това основателна и добра – всеки ден прекарвам поне по 2 часа с Гергана и там отива голяма част от енергията ми рџ™‚
Иначе какво друго става с мен напоследък – уча за изпита по КА, който се надявам този път да взема. Май с това се изчерпва списъкът ми от дейности.
Иначе тия дни се видях с Митака и Пийча. С Митака ходихме на кафе, за да се видим, че от доста време не го бяхме правили. С Пийча – по същата причина, но поводът беше, че нямахме четвърти човек за билярд, та се събрахме пред Фокса, но там беше пълно,а и имаше чалга и се отпправихме към “Крали Марко”, или както се казва – там постояхме на кафе, докато се освободи маса, а после направихме 8 игри, заради които се наложи да звъня на Гергана за по-късен час,а и закъснях въпреки това …
Днес бях с компанията на сестра ми да пазаруваме за НГ. Очаквах да свършим за час и 30 мин., но не би – час по-късно се прибрах. И пак закъснях за уговорката ми с Гергана. Как ме трае напоследък – не знам рџ™‚
Вечерта бях да й избера подарък, а после заедно харесахме плюшена играчка на Стилър, който в разговор с Гергана казал,че би се зарадвал на такъв подарък. Е, утре ще видим дали е бил искрен рџ›

Честито Рождество Христово

Posted on December 25, 2005, under За мен.

Весела Коледа на всички. Пожелавам ви много успехи, щастие, късмет и любов, които определено не е задължително да са в този ред рџ™‚

21 дек.

Posted on December 21, 2005, under За мен.

Целият ден премина в подготовката за предстоящия изпит, дано да го взема ( а като си помисля,че преди исках да имам 6…).
Сутринта ме събуди сестра ми – баба ми забравила един архаичен радиочасвоник-касетофон вкъщи и трябваше някой да й го занесе, защото тя заминаваше за Овчеполци. Естествено аз трябваше да запаля колата, да се навра в заснежените улички, да я изчакам 20 мин, за да я закарам и до гарата,а междувременно да направя няколко маневри, защото и другите шофьори все пак искат да минат по улицата, която е тясна иначе, а сега си е направо еднопосочна…
Следобедът прекарах в учене, както и почти цялата вечер. Остана ми малко време за чат естествено и се надявам утре да не съжалявам, че съм го пропилял. Но все пак има надежда – днес видях, че утре може да ми трябват само 6 верни отговора за 3 рџ™‚ Стискайте ми палци рџ™‚ !

Вторник

Posted on December 20, 2005, under За мен.

Интересно, днес станах по-късно, отколкото вчера, а легнах 2 часа по-рано . Явно се дължи на умората напоследък от изпитите, но остана само още един до края на календарната 2005-та, не че няма да ходя на поправки по математика след това, но да се надяваме,че поне ще взема изпита по КА – Компютърни Архитектури.
В 16 часа вече бях готов с печатането на лекциите, но реших,че ще е по-добре първо да отида да обърна колата, защото от този сняг 2 дни не мога да я извадя, та поне да маневрирам и да си представям,че карам рџ™‚
Към 17 часа вече запознах ученето, но си вървеше доста бавно, а и ми се доспа по едно едно време, но пък, ако бях заспал, щях да пропусна кафето с Гергана, а това е последното нещо, което бих пропуснал рџ™‚
В 19 се срещнах с нея и отидохме долу в “Атласа”, където прекарахме над 2 часа заедно, накрая даже не ми се искаше да си тръгвам, но нямаше как – трябва да го взема този изпит :(.
Към 21:30 се прибрах, хапнах, початих, даже обещах, че ще уча и сега, в 03:29 вече съм готов ( Гергана, видя ли, че мога и държа на обещанията си рџ™‚ ). Пиша този пост и сигурно ще легна, защото утре ме чакат още 7 от скучните лекции, а имам право само на 5 грешки от 15 въпроса ( изглеждат много, но всъщност не са, защото всяка грешка отива в секция с “бисери”, а не е желателно да се намеря там …)

Събота, неделя и понеделник

Posted on December 19, 2005, under За мен.

Ранно ставане в осем, още по-ранно лягане преди това – в 6, два часа сън …
В 8:30 взех Митака от Асгр. от автогарата и отидохме в унито, за да видим какво ще става на изпита. Митака направи страшно много за мен – предаде лист с моето име, а тази работа бе оценена за пет и така на 7 януари съм освободен от задачите на този изпит, въпреки че ме скъсаха. Поне едно добро нещо. Азрод, благодаря ти от сърце !
След изпита отидохме да играем билярд. Бяхме Митаците от Асгр и Пловдив, аз и Стилър. Поиграхме до около 14:30, след което аз се прибрах капнал и заспах.
Вечерта пак играх билярд, но този път с Гергана и двама Митаци – този от Плд и брата на Таня. Загубих 3 от общо три игри от Гергана, но имам една победа и загуба от билярда по двойки…
Прибрахме се към 22 часа, изпреварвайки снега, който така натрупа в неделя, че днес още не мога да си изкарам колата от “паркинга” зад блока.
В неделята не ходих никъде – очаквах майка ми да се прибере от Пампорово а и бях прекалено изморен.
Днес бях на кафе с Гергана, после на по парче пица и накрая се прибрахме. ( Малайза, прецака ме, като остави парите в таксито – нямаше как да не ги взема тогава, но ще ти го върна скоро рџ› )
Митака от Плд очакваше да се ходи на дискотека тази вечер, но май няма да стане, след като още не ме е стрелнал,а на мен така ми се спи, че не е истина… Лека на всички (добро утро за тези, които ме четат сутрин рџ™‚ )

Сряда

Posted on December 14, 2005, under За мен.

И днес не учих…
Вечерта бях на кафе с Митака от Плд, Спас и Стилър. Въобще не ми хареса “Фешъна” – прекалено ориенталско ми се стори, но май повечето хаус заведения вече ги правят така.
Постояхме един час там, за да изчакаме Гергана да дойде и после трябваше да отидем в “Рояла” с двете коли, но, като стигнахме, тя се сети, че няма пари в себе си, а и документите й липсваха. Веднага запалих колата и ги закарах максимално близо до Пощата, но не успяха да намерят изгубената лична карта. Добре, че Гергана има шофьорска книжка вкъщи, та не се наложи да се притесняваме от куките. Минахме през тях, взехме я, поиграхме малко билярд, после хапнахме по парче пица на халите – правена от българи ест. , и с малко усилия успях да накарам Митака от Плд да дойде с нас в “Ликьора”, където в началото имаше салса, но за наше щастие, тя бързо свърши. Потанцувахме малко, като имаше леки проблеми със Стилър, който страдаше от липса на внимание,но в крайна сметка се прибрахме заедно и що-годе доволни.

Вторник тринадесети

Posted on December 13, 2005, under За мен.

Нищо особено не се случи днес – сестра ми ме събуди към 13 часа, за да отидем заедно до поликлиниката – тя има проблеми с врата, а на мен трябваше да ми свалят конците… В крайна сметка аз минах по-бързо през хирурга, отколкото тя през ОПЛ-то ни, та отидох да чакам заедно с нея.
Към 15 часа се прибрахме и аз опитах да уча по алгебрични структури от данни – загуба на време (все пак това е математика), и в крайна сметка заспах.
Вечерта прекарах голяма част от времето си пред ПЦ-то, а после се обади Митака (колегата от Плд) и ме попита дали ми се ходи на кръчма в “Изгубеният свят” – ест. че ми се ходеше и отидох. Там бяха още Стилър, другият Митак (на Таня брат й) и един приятел на другите – Евгени.
След кръчмата се прибрахме и пак прекарахме доста време пред комповете, след което аз си легнах да спя рџ™‚

Изпит по ИТ

Posted on December 12, 2005, under За мен.

Днес имах изпит по информационни технологии, който, в крайна сметка, взех с 5,50 ( много се радвам, че не е 6,00, защото, както е добре известно, не съм привърженик на М$, а трудно се постига шестица без подготовка и опознаване на софтуерния продукт ).
Вечерта бяхме в апартамента на съквартирантките, където си прекарахме добре, а по едно време даже играхме и на мафия – явно доста им хареса играта на колегите, щом 3 дни след 9-ти пак искаха да играят.
По-късно отидохме в “Ликьора”, където уж трябваше да е рок, но си беше ретро както винаги. Прекарахме малко повече от час там, като музиката не беше лоша, но пък накрая я развалиха…
Е, прибрах се към 2-3, обаче заспах в 4 , защото почетох малко, но не за изпита по алгебрични структури данни, а книжка. Не съм сигурен дали има смисъл да се чете за този изпит, но все пак ще положа усилия…

След осми декември

Posted on December 11, 2005, under За мен.

Вчера се прибрах от Дряново след празника. Как си изкарах ли ? Всичко беше супер с изключение на многото чалга и липсата на хора, които желаех да са с мен …
Още като пристигнах смених картата си с мтелска – хем очаквах обаждане от нашите, хем да имам обхват, защото в Дряново Мтел нямаха на места, а Глобул обратно рџ™‚
Първият ден мина в настаняване, игра на карти, разговори и кратка разходка. Вечерта в 19 се събрахме в кафето и започнахме празнуването.
На мен ми беше тъпо почти до 23, когато си казах “какво пък, веднъж се живее” и реших че ще се танцува този ден рџ™‚ Сега вече ми беше по-забавно определено…
Купонът продължи до сутринта, като имаше една леко неприятна изненада – Лъчо беше повърнал в стаята ни и не миришеше особено приятно, та трябваше да спим другаде… Е, легнахме в 7 часа и станахме в 8 – все пак спахме 7 човека в стая с три легла …
До 13 часа играхме карти с колегите, после Азрод, другият Митак, Траян и аз отидохме да се разходим малко в гората. Доста хубави гледки видяхме, като имахме и уникалния шанс да минем по заледен мост – за щастие почти всички се прибрахме сухи – само Митака от Асгр. си намокри маратонките в едно поточе, но винаги има невинни жертви рџ›
В “хотелчето” си поръчахме по чаша топъл чай и обсъдихме разни неща, колкото да се намираме на приказка рџ™‚ . После се преместихме горе по стаите, където си направихме снимки със спящия Митак от Плд. (чудите се защо не пиша “Джимбо” вече ли ? Скоро разбрах, че не му е приятно да го наричат така ). После играхме малка и средна мафия, като и двете ни накараха да се посмеем доста.
Вечерта пак отидохме в кафето да хапнем ( някои и да пийнат ) и след това – мафия и карти. Заспахме към 3 часа.
На другия ден в 12 хванахме единия рейс до Лъки, където след час трябваше да се качим на друг, който да ни откара до Плд. Времето убихме в едно кафе на по чайче и кой каквото си носеше (аз от Плд. бях взел само дрехи).
В крайна сметка пристигнахме в Пловдив и се разделихме уморени. Чак късно вечерта успях да организирам излизане, като преди това имаше и едно друго, което обаче не стана – и аз не помня вече защо, но май съм прекалено емоционален когато ми се спи. Затова и този постинг го пиша в неделя вечер, преди това щеше да е сигурно два пъти по-дълъг…