Archive for August, 2006
“До краен предел”
Posted on August 27, 2006, under За мен.
Преди няколко дни намерих в локалния си сървър поредицата “До краен предел”/ “The Outer Limits” и сега си я припомням. След всяка серия следва размисъл над основните въпроси на съществуването ни – искаме ли да живеем вечно, как знаем дали едно разумно същество е живо, до къде може да ни доведе силата на отчаянието, а може би и предателството. Изгледал съм само две серии – но въпросите се трупат ли, трупат…
Хубавото на тази поредица е, че представя едно възможно бъдеще – било то по-добро или пък не. Представя ситуации, които са вероятни, но също така героите са и хора, а не холивудски персонажи. Тук чувствата и мислите са на преден план, за разлика от пошлите филми, които вече дори не гледам. Почти всяка една от тези серии е запомняща се, но определено не заради ефектите, а заради хуманните идеи, залегнали в тях. Изобщо, препоръчвам ви да изгледате тези серии, ако не сте ги гледали. Сигурен съм, че поне една ще ви заинтригува, дори да не харесвате фантастика. Жалко,че имам само първи сезон :(.
Обиколка из пещери
Вчера рано сутринта (към 7 часа) потеглихме с нашите и още 2 коли към Ягодинската пещера и Дяволското гърло.
Ест. не пропуснахме да спрем към 10 часа в първото крайпътно заведение, което беше под всякаква критика – имаха само чорби в менюто – било рано за скарата, не предлагаха тестени изделия, а май и чисти чаши. Наложи се да пия от бутилката минерална вода, която донесоха по грешка.
Така, пътуването ни продължи. Спирахме още на 1-2 места, но все за малко. От природата не видях почти нищо, защото карах колата на баща ми, а неговите спирачки са по-слаби от моите и трябваше да следя пътя постоянно.
Спряхме и в Широка Лъка за печат, но не очаквах да имат – все пак беше неделя, а едва ли там има някой по това време. Затова спрях на информационния център и ме подпечатаха.
Продължихме и пътят бе добър, с изключение на последните 9 км. до Ягодинската пещера – тях ги изминахме за поне 30 мин. Пътят представлява една лента с много трафик по нея, но без почти никакво място за разминаване. За капак няма мантинели – скали от едната страна и липсващ път от другата, където спокойно можеш да паднеш във водата. Тук вече не ми издържаха нервите и се смених с баща ми. Добре че го направих, защото към края му се наложи да кара едно 400-500 метра на заден ход – той го измина за 2 пъти по-кратко време, отколкото щях да го направя аз.
В крайна сметка не знам дали си заслужаваше пещерата – вървиш и гледаш само камъни на температура 6 градуса. Разправят ти как си можел да видиш джуджета, Дядо Коледа и тн. Само дето аз видях единствено неща от филми на ужасите. “Стената на грешниците” пък беше пълен въздух под налягане – казват ти,че трябва да сложиш монета. Ако не падне – нямаш грехове. Само дето не казват друго – стената има поне 1 пръст глина. Затова и толкова лесно се залепя стотинка там.
В общи линии 1200 метра скали и час и 5 минути загубено време – не бих отишъл да мръзна пак и да гледам камъни. Това ми било пещера – та дори няма къде да се изгубиш в нея – вървиш по циментовия под все направо и излизаш. Няма галерии, които да пресичат пътя ти.
Към 16 часа отидохме и на Дяволското гърло. Чакахме известно време за водач, но поне си заслужаваше – пещерата е само 300 метра, но доста повече прилича на пещера – имаше и прилепи, и вода, и водопади. Даже се намериха и 150 метра стълби, които доста ни поизмориха, но накрая си заслужаваше – видяхме 2 водопада, както и мараня, през която се виждаше вода на около 100 метра надолу.
Към 18 часа се отправихме към вкъщи, като аз спах през по-голямата част от пътя – предната нощ не бях спал – комбинация от комари и жега.
Чудните мостове и 8 месеца
Вчера (на 15-ти) си направих една разходка с Гери и двама колеги до Чудните мостове. Тръгването не беше планирано отдавна – предния ден един колега ме пита дали ми се ходи и, след малко малко разправии за това с колко коли да ходим, всичко бе уредено.
Вечерта също бях на по бира с двама приятели – Ангел и Иво, като първият от фен на Manowar е станал чалгар – много е тъжно, но е факт. Даже вече не харесва по-твърди парчета, а само балади (като всеки чалгар). Опитах се да го вразумя, като го закарах в “Тексим”-а, но не успях. Даже смятал да ходи на “Планета прима”…
Но да се върнем на екскурзията ми – потеглихме с двете коли, защото аз си исках с моята. Пътят беше добър, а ме бяха наплашили доста (имало свлачища, бил черен и тн.). В крайна сметка той беше асфалтиран навсякъде. От разклона след селото имаше доста едри дупки, но най-големият проблем беше разминаването с другите коли, защото пътят не бе широк, но пък имаше място отстрани, така че разминаванията ни минаха без проблеми.
Като пристигнахме, паркирах и слязохме да разгледаме мостовете – живописно място е – красиви скали, а в подножието им върви една бавна рекичка. Има няколко водопадчета и доста хлъзгави камъни, на един от които щях да изпусна Гери във водата рџ™‚
След обиколката ни, отидохме в хижата, от която си бяхме взели първия печат за 100-те обекта. Там поръчахме пържени картофи и бира. Казаха ни да седнем и да изчакаме. След поне 30 мин. нямаше нито 1 порция картофи, нито бира. Изчакахме още малко, но даже човека го нямаше, а най-лошото беше, че пак имаше “наши и ваши” – дойдоха една голяма група (вероятно от “Зелени Балкани”), които бяха обслужени веднага и за по-малко от 10 мин. получиха порциите си пържени картофи (нашите картофи). Това ни вбеси. Взехме си багажа и решихме,че ще ядем другаде. И без това не бяхме платили нищо.
По пътя за вкъщи имаше 1-2 опасни ситуации (главно хора от насрещното, които караха в моето платно, както и едно БМВ, което ме изпреварваше в заход за завой, а отсреща ми пак дойде кола от насрещното, та трябваше да изляза малко от пътя (имаше място, но все пак вдигнах прах). Това беше най-опасната ситуация.
Все пак стигнахме и до заведението, в което щяхме да ядем, като минавайки през Бачково се сетих за задръстването на идване – 15-20 мин. чакахме извън колата като по филмите. Нямаше минаване.
В заведението ни обслужиха бързо и на добро ниво. Забравиха да ни донесат една порция картофи, но пък имаше останали достатъчно, та никой не бе гладен. Накрая си спомниха, че порцията не е донесена и всичко бе точно.
На връщане минахме през Асеновград да оставим Митака и Траян, а после си се прибрахме (към 22 часа). Имах желание да ходя да играя карти с един друг колега, но нямаше хора, а и заспах доста бързо.
Днес пък с Гери направихме 8 месеца. Аз ест. бях изчерпан откъм идеи за заведение, затова много се зарадвах, когато тя ми каза, че й все едно, стига да не го мисли тя. Е, отидохме във “Верди” в кв. “Въстанически”. Там хапнахме по една пица и прекарахме 2-3 часа заедно. След това се прибрахме и продължихме в ирц, преди тя да заспи (напоследък се случваше често да заспи пред ПЦ-то, чатейки с мен рџ™‚ ).
Е, май е това. Ще прикрепя и една снимка от Чудните, защото някак не ми се прави галерия, а и си имаме правило колегите – който не е бил на събитието, не може да получава снимки. Е, вие сте изключение, затова може една рџ™‚
Скандална Формула 1
Днес гледах втората най-скандална формула в живота си, даже можеше и да е на първо място, но онази в Канада/Унгария (не съм сигурен) направо изтрепва конкуренцията с решението на комисарите да ни накажат с влизане в бокса няколко обиколки преди края. Така ставаме втори, но не, изненадата е пълна – влизайки в бокса, ние сме пресекли мислената линия на финала, а има и друго – 10 обиколки преди финала не се влиза в бокса, а само се добавят 10 сек. към времето.
Днес на формулата стартирахме единадесети след наказание, кадри за които не видях никъде, дори и снимка няма. Алонсо бе наказан преди нас с 2 сек. добавено време към най-добрите си обиколки за неправилно изпреварване и жестове.
Ние също бяхме наказани с 2 сек. за неправилно изпреварване, но се говори, че Алонсо е намалил нарочно – кадри ест. липсват.
Както и да е, стартирахме днес, борихме се, макар да бе трудно, Алонсо ни изпревари, а после и Фисикела опита – резултатът – счупен нос на Ферарито и поне 20 сек. загубено време. Наказани няма.
Освен това Алонсо цяла обиколка изпреварваше на жълти флагове – нещо недопустимо – наказани няма.
Алонсо отпадна в крайна сметка, ние също – 2 обиколки преди финала и пак при съмнителни обстоятелства – пак ни изпреварваха, но ест. няма кадри от ситуацията.
Ще продължим напред, но не е там въпросът – нас ни наказват за глупости, а ние търпим да ни чупят предните спойлери – да му е честита титлата на Алонсо, ако все пак успее да си я спечели !
Добавка: В крайна сметка са дисквалифицирали Кубица и се класираме 8-ми, въпреки, че не сме завършили състезанието. Бих спорил за решението на комисарите, но поне получаваме 1 точка :).
Някакво никакво
Вчера бях на “интервю за работа” – нарочно е в кавички, защото съм работил на същото място и преди, затова и знаех отговора си предварително – “не”, но все пак трябваше да чуя за какво става въпрос.
Е, загубих час и половина, при това вървях в жегата, защото бях дал документите си за колата на баща ми, за да ми вземе техническия преглед. Работата се оказа като предишната – няма “спецификации” какво трябва да се върши, а нещата са доста – системна поддръжка, обучение на персонала (дам, шефовете са си персонал :)), търсене на бродерии в интернет, както и доста други неща, но, имайки опит с шефовете, реших да се въздържа, а и заплатата щеше да е по-малка от 250 лева за 6-дневна работна седмица – не благодаря.
Днес бях да ми пробват коронката, както и да видят какъв да е нюанса за керамиката, а после минах и през “Била”, оставяйки там джобните си за една седмица.
Вечерта гледах телевизия и спах, пак гледах,и пак спах. Възмутих се от “човешкото лице” на новините по бТВ – 3-4 мин. говориха за разни глупави имена – кой как си бил кръстил детето. Имало 17 новородени Жулиети и само един Ромео. Олеле, как да не се уплашиш, ами сега! Какво да правим???
Глупости колкото искаш – къде отидоха нормалните новини – война тук, 20 жертви, 50 ранени, еди кои си държави пращат помощи и толкова. А не какво станало в Софийския зоопарк – страшно ме вълнува това,че маймуните имат вътрешно обзавеждане, създадено от студенти в Худ. академия. “Ест. обзавеждането е изцяло от природата – въжета и гуми” – дам, явно от доста време не съм излизал някъде в гората, за да видя въжета и гуми. Вярно – не бях добър по биология, но май не сме учили такива неща там, а може и да се бъркам. Вече какво ли не е направо от природата…
Пак се чудите “какво го е прихванало този” :). Дам, и сам го усещам, но Гери е в Смолян по много неприятен повод, а на мен ми липсва страшно много – от два дни слушам депресираща музика и си мисля за нея. Дори съм далеч от компютъра, а за мен това си е постижение. Просто нямам вдъхновение да пиша програми, да чета образователни книжки, камо ли да вися в ирц. Какво правя ли – май ТВ-то заема цялото останало ми време.
Гери, специален поздрав с Richard Marx – Right here waitting. {}
“Коронясване”
Напоследък не се случва нищо кой знае какво – обичайното ежедневие.
В четвъртък си счупих зъба, но не можах да отида на зъболекар, защото моята беше в отпуска. Е, изчаках до понеделник и ме “зарадва” с това, че трябва да се слага коронка, защото нищо не е останало от зъба. Даде ми време да реша каква коронка искам и ме прати на рентген. Коронките са 2 вида, но едните не струват (както и цената им) – 30 лева. Металокерамиката е 80 лева, но като нямаш избор… Само лоши неща чух за чисто металните коронки…
В събота бях на РД на Митака от Асгр. Доста време ни отне изборът на подарък, но в крайна сметка, поради липсата на идея, му взехме 512 МБ флашка от Технополис.
Пътуването с влак до Асгр. беше “незабравимо” преживяване – съчетаваше се мирисът на пот с вонята от тоалетната, а за капак, влакът на моменти все “прескачаше” все едно се сменя на неправилна скорост. Така и не можаха да ми обяснят от какво е – не че съм питал машиниста де, просто колегите, които бяха с мен.
В крайна сметка се прибрахме в неделя сутринта от РД-то и вечерта отидохме на Билярд с Гери и двамата Митаци. 18 жетона – едвам ги изиграхме… А иначе “Роялът” е западнал доста…
Ами май това е всичко – тази седмица се върти главно около зъболекарката и коронката, която ще получа.
Иначе днес се видях за малко с Митака, от когото купих още една клавиатура за сестра ми – развали 2 за около месец. Талантлива е, нали рџ™‚