Archive for September, 2006

“Не” на чалгата в историята ни

Posted on September 25, 2006, under За мен.

Днес сутринта гледах предаване по “Канал 1” на тема управлението на БЗНС. Няма нужда да казвам колко обичам историята ни, а още повече новите знания, та се загледах. След предаването тръгна рекламата на кампанията “Великите българи” и ест. отворих сайта, за да гласувам. Можете ли да си представите каква ми беше изненадата, когато видях Азис във временната класация. А Анелия? И изобщо всичките чалгарки. Но боли да видиш травестит, който ще се бори с Левски, хан Аспарух, княз Борис I Михаил, цар Симеон, Асеневци, патриарх Евтимий Търновски и още много други, като баба Тонка, Ботев, Бенковски, Раковски, Хаджи Димитър, Стамболов…
Спорен е въпросът дали наши съвременници могат да участват в подобна класация, защото само годините ще покажат кой да бъде запомнен. Азис няма да е сред тях, в това съм сигурен.
Молбата ми е всеки, който чете блога ми, да гласува за наистина велик българин, а не за чалгар. Бих ви бил много благодарен да напишете нещо и вие по този въпрос, защото чалгарите са много, но ние сме повече.

Отново пост

Posted on September 24, 2006, under За мен.

От доста време не съм писал, но някак нямах настроение, а после бях зает…
На 15-ти ме скъсаха отново по математически анализ 2, което ми развали настроението доста. Пак ми минаха пустите мисли през главата, но след като сега съм наред, значи пак съм победил.
На 16-ти не се явих на изпита по алгебрични структури – нямаше да издържа втори провал и просто го пропуснах.
След това не помня почти нищо по хронология – излизах с Гери по кафета, анулирах си картата от “Хеброс”, после си пуснах молба за издаване на нова от “SG Експресбанк” – ще бъде “Виза електрон”, която на теория трябва да се приеме и като кредитна някъде, само дето ме съмнява, но с “Маестро” нямаше да имам и това.
След това ходих на зъболекар, играхме “Подземия и дракони” с колегите – от доста време не бях играл, а вече имах и зарове…
Другото май вече не го помня, а, да, бях в един букмейкърски пункт, за да им кача линукс. “Еврофутбол” ми се издигнаха в очите – задължителните терминали също са на линукс, макар и 2.4.
Е, това е. Друго не се сещам в момента. Дано скоро да продължа да си водя блога редовно.

Отново без кабели

Posted on September 13, 2006, under За мен, Компютри.

Най-после си купих нова точка за достъп, след като завчера разказах играта на предната, правейки се на майстор. Доказах и че интегралите не са за мен – видя ли един, съсипвам го, пък бил той схема или задача по математика.
Вчера от 9 без 15 сутринта обикалям разни фирми и фирмички, за да си купя точката, но навсякъде нямаха това, което исках, а именно – тази точка. В една фирма ми предложиха руски вариант за 60$ – нещо не ми хареса идеята. Кога руснаците са почнали да правят такива неща? рџ™‚ Сигурно те се оправят както оправих за малко старата ми точка – раздрусваш я или, ако е по-тежка повредата, може и един шут да й теглиш. рџ™‚
В общи линии навсякъде искаха да ми вземат поне 65 долара, а някъде бяха и по-нагли – 130 лева.
Гери ми помогна доста, като направи и едно проучване на фирмите по телефона от офиса, докато аз стоях в колата, чудейки се къде да отида. Дори при нещастниците от ПИК e питала, а на едно място дори са я питали дали точката за достъп трябва да е жична или безжична, каквото и да са имали в предвид, защото не знам какво е “жична точка за достъп”, освен мрежова карта или комутатор, но ме съмнява това да са имали предвид.
В крайна сметка разбрах,че точката няма да си я намеря и я поръчах при един познат на Гери. Още днес сутринта я бяха доставили на цената от 44$, която е най-добрата, сравнена с разните други фирмички, където 65$ е минималната. А на всичкото отгоре тази точка е по-добра като дизайн, функции, интерфейс и гаранция от старата ми ( цели 2 години й дават). Явно всеки гледа да си пробута тези, които има в наличност, а не взимат, защото търсенето е малко.
Иначе днес ходих и на зъболекар, което пак можеше да ми струва ремонт на колата. Ест. пак не за моя сметка – на “6-ти септ.” един с Тойота “Ярис”, който бе паркирал на булеварда, ми засече пътя. Видя, че няма да го пусна и спря. Аз продължих. В този момент реши и той да тръгне. Пак не спрях – аз съм с предимство, но и той не спря. Наложи ми се да вляза в насрещното, за да мине селянинът. Мислех да го гоня, ама щях да закъснея за зъболекар и се отказах. Много ги мразя тия, които са се качили на хубави коли и си мислят, че това ги прави по-добри шофьори, а ние, простосмъртните, сме длъжни да се съобразяваме с тях. Заради такива нещастни селяндури като тях стават тежките ПТП-та – 300 метра по-надолу по същия булевард някой бе блъснал двама пешеходци на пешеходна пътека… За щастие не бяха ранени тежко, само охлузвания, но все пак какво става в шофьорските ни школи, или по-точно с ДАИ, за които знам, че за 200-300 лева ти дават изпита по кормуване, а после никой не поема отговорност заради такива прости шофьори, които не спазват елементарно предимство, камо ли нещо друго.

Емоции

Posted on September 11, 2006, under За мен.

Напоследък доста съм започнал да обикалям – този петък бях в Пазарджик с една група баби, както и Гери и Митака от Асеновград. В общи линии не беше толкова зле, като изключим накрая, когато собствената ми прабаба ме заряза да си ходя пеш, а тя се качи на такси с нейните приятелки…
В събота с нашите заминахме за Поморие – времето не беше толкова зле и двата дни, макар да духаше вятър. Такова мъртвило е там, че даже в неделята закриха и дискотеката, и плажното заведение.
Не минахме и без неприятни емоции – на сестра ми една приятелка си загуби портмонето, като освен пари, имаше и документи – не ги намерихме, колкото и да обикаляхме.
В неделята се прибрах вечерта. Тогава започнаха и проблемите с компютрите вкъщи – моята точка за достъп не работеше, разклатих я стабилно, уж се оправи, но след 2-3 часа вече “умря” окончателно. ПЦ-то на сестра ми претърпя десетки рестарти, но накрая май се оправи – бях доста изморен и не ми се занимаваше повече с него.
Днес сутринта станах с надеждата точката за достъп да се е оправила от самосебе си, но не би :(. Разпитах на няколко места, но май никъде не оправят мрежови компоненти – вярно, че нова точка не е толкова скъпа, но като съм дал 130 лева за такава, бих желал да си я оправя, а не да дам още 100 отгоре за нова. В крайна сметка трябваше да е в гаранция, само дето бившият ми шеф вече е в София, където живее и работи, а доколкото разбрах гаранцията от Пловдив вече не я зачита. Не че ми даде и гаранционна карта де, но ако беше в Плд., това нямаше да е проблем, защото все пак съм клиент от 9 години…
Не знам, някак си тази точка за достъп успешно ми скапа настроението днес, а по всичко личи, че ще го прави занапред :(.

Разни случки

Posted on September 4, 2006, under За мен.

Напоследък не се случва кой знае какво – сега май е периодът, в който съм зарибен по ролеви игри в стил Dungeons and Dragons, обаче нямах зарове, защото ги бях дал на един приятел, а все не намирам време да го посетя, за да си ги взема.
Е, в крайна сметка днес си получих комплекта зарчета, като още в първите 30 сек. успях да изгубя едното – d4. Доста усилия ни отне с Гери, но в крайна сметка зарчето бе намерено под предната дясна седалка на колата – някъде по средата на релсата, по която се движи самата седалка. Аз не можах да го достигна, но Гери успя и бях доста радостен. Все пак съм чакал доста време за тези зарове.
През изминалата седмица исках да си купя и Player’s handbook, но съдбата не бе на моя страна – книжарниците искат поне 60 лева + чакане от месец-два, нямам кредитна карта за Амейзън, а и ме съмнява да доставят до милата ни родина, затова опитахме в ebay с Гери, която има колега в Англия, който се връща скоро. Добре, ама, за да купиш книгата, онзи искаше да му се плати с Paypal, но Васко от Англия нямаше акаунт там, той плащаше с чекове, затова и тази възможност за придобиване на книгата отпадна, но нищо – вече доста години чакам да си купя тази книга и все някога ще успея – може би след първата ми висока заплата.
Като стана дума за заплата – в канала имаше едно предложение за линукс програмист на c++, но беше чрез трети човек, който не познава добре и двамата – нито мен, нито работодателя, затова и въобще не звъннах на телефона, който получих. Може би това е грешка, но тепърва ще съжалявам за нея, а най-вероятно пък не.
В здравословен план, пак ходя по зъболекари – от 3 дни ме мъчеше един зъб, който мислех, че е този под коронката, но се оказа съседния, където бившата ми зъболекарка май не си е свършила работата. Та сега ме “успокоиха”, че 2 седмици ще си лекувам парадонтита :(. Само да имах нерви за това…
Вчера пък ходихме цялото семейство на полигона на Гребната – сестра ми да вземе първи уроци по кормуване, майка ми – за подкрепа, баща ми за инструктаж, а аз бях там, защото исках да се упражнявам да паркирам по начина известен като “френски гараж” – през 25-те ми учебни часа само 2 пъти бях опитвал да паркирам по този начин. Уж неволята учи, и да, паркирам си по този начин, макар с доста маневри, но не това е начинът. Ще се поупражнявам още малко, но ще бъда упорит – няма една Вектра да се окаже по-силна от мен.
Това е май всичко, което се сещам. Сигурен съм, че съм изпуснал доста неща, но просто на момента не ми се пише, а после ги забравям.