Archive for September, 2006
“Не” на чалгата в историята ни
Posted on September 25, 2006, under За мен.
Днес сутринта гледах предаване по “Канал 1” на тема управлението на БЗНС. Няма нужда да казвам колко обичам историята ни, а още повече новите знания, та се загледах. След предаването тръгна рекламата на кампанията “Великите българи” и ест. отворих сайта, за да гласувам. Можете ли да си представите каква ми беше изненадата, когато видях Азис във временната класация. А Анелия? И изобщо всичките чалгарки. Но боли да видиш травестит, който ще се бори с Левски, хан Аспарух, княз Борис I Михаил, цар Симеон, Асеневци, патриарх Евтимий Търновски и още много други, като баба Тонка, Ботев, Бенковски, Раковски, Хаджи Димитър, Стамболов…
Спорен е въпросът дали наши съвременници могат да участват в подобна класация, защото само годините ще покажат кой да бъде запомнен. Азис няма да е сред тях, в това съм сигурен.
Молбата ми е всеки, който чете блога ми, да гласува за наистина велик българин, а не за чалгар. Бих ви бил много благодарен да напишете нещо и вие по този въпрос, защото чалгарите са много, но ние сме повече.
Отново пост
От доста време не съм писал, но някак нямах настроение, а после бях зает…
На 15-ти ме скъсаха отново по математически анализ 2, което ми развали настроението доста. Пак ми минаха пустите мисли през главата, но след като сега съм наред, значи пак съм победил.
На 16-ти не се явих на изпита по алгебрични структури – нямаше да издържа втори провал и просто го пропуснах.
След това не помня почти нищо по хронология – излизах с Гери по кафета, анулирах си картата от “Хеброс”, после си пуснах молба за издаване на нова от “SG Експресбанк” – ще бъде “Виза електрон”, която на теория трябва да се приеме и като кредитна някъде, само дето ме съмнява, но с “Маестро” нямаше да имам и това.
След това ходих на зъболекар, играхме “Подземия и дракони” с колегите – от доста време не бях играл, а вече имах и зарове…
Другото май вече не го помня, а, да, бях в един букмейкърски пункт, за да им кача линукс. “Еврофутбол” ми се издигнаха в очите – задължителните терминали също са на линукс, макар и 2.4.
Е, това е. Друго не се сещам в момента. Дано скоро да продължа да си водя блога редовно.
Отново без кабели
Най-после си купих нова точка за достъп, след като завчера разказах играта на предната, правейки се на майстор. Доказах и че интегралите не са за мен – видя ли един, съсипвам го, пък бил той схема или задача по математика.
Вчера от 9 без 15 сутринта обикалям разни фирми и фирмички, за да си купя точката, но навсякъде нямаха това, което исках, а именно – тази точка. В една фирма ми предложиха руски вариант за 60$ – нещо не ми хареса идеята. Кога руснаците са почнали да правят такива неща? рџ™‚ Сигурно те се оправят както оправих за малко старата ми точка – раздрусваш я или, ако е по-тежка повредата, може и един шут да й теглиш. рџ™‚
В общи линии навсякъде искаха да ми вземат поне 65 долара, а някъде бяха и по-нагли – 130 лева.
Гери ми помогна доста, като направи и едно проучване на фирмите по телефона от офиса, докато аз стоях в колата, чудейки се къде да отида. Дори при нещастниците от ПИК e питала, а на едно място дори са я питали дали точката за достъп трябва да е жична или безжична, каквото и да са имали в предвид, защото не знам какво е “жична точка за достъп”, освен мрежова карта или комутатор, но ме съмнява това да са имали предвид.
В крайна сметка разбрах,че точката няма да си я намеря и я поръчах при един познат на Гери. Още днес сутринта я бяха доставили на цената от 44$, която е най-добрата, сравнена с разните други фирмички, където 65$ е минималната. А на всичкото отгоре тази точка е по-добра като дизайн, функции, интерфейс и гаранция от старата ми ( цели 2 години й дават). Явно всеки гледа да си пробута тези, които има в наличност, а не взимат, защото търсенето е малко.
Иначе днес ходих и на зъболекар, което пак можеше да ми струва ремонт на колата. Ест. пак не за моя сметка – на “6-ти септ.” един с Тойота “Ярис”, който бе паркирал на булеварда, ми засече пътя. Видя, че няма да го пусна и спря. Аз продължих. В този момент реши и той да тръгне. Пак не спрях – аз съм с предимство, но и той не спря. Наложи ми се да вляза в насрещното, за да мине селянинът. Мислех да го гоня, ама щях да закъснея за зъболекар и се отказах. Много ги мразя тия, които са се качили на хубави коли и си мислят, че това ги прави по-добри шофьори, а ние, простосмъртните, сме длъжни да се съобразяваме с тях. Заради такива нещастни селяндури като тях стават тежките ПТП-та – 300 метра по-надолу по същия булевард някой бе блъснал двама пешеходци на пешеходна пътека… За щастие не бяха ранени тежко, само охлузвания, но все пак какво става в шофьорските ни школи, или по-точно с ДАИ, за които знам, че за 200-300 лева ти дават изпита по кормуване, а после никой не поема отговорност заради такива прости шофьори, които не спазват елементарно предимство, камо ли нещо друго.
Емоции
Напоследък доста съм започнал да обикалям – този петък бях в Пазарджик с една група баби, както и Гери и Митака от Асеновград. В общи линии не беше толкова зле, като изключим накрая, когато собствената ми прабаба ме заряза да си ходя пеш, а тя се качи на такси с нейните приятелки…
В събота с нашите заминахме за Поморие – времето не беше толкова зле и двата дни, макар да духаше вятър. Такова мъртвило е там, че даже в неделята закриха и дискотеката, и плажното заведение.
Не минахме и без неприятни емоции – на сестра ми една приятелка си загуби портмонето, като освен пари, имаше и документи – не ги намерихме, колкото и да обикаляхме.
В неделята се прибрах вечерта. Тогава започнаха и проблемите с компютрите вкъщи – моята точка за достъп не работеше, разклатих я стабилно, уж се оправи, но след 2-3 часа вече “умря” окончателно. ПЦ-то на сестра ми претърпя десетки рестарти, но накрая май се оправи – бях доста изморен и не ми се занимаваше повече с него.
Днес сутринта станах с надеждата точката за достъп да се е оправила от самосебе си, но не би :(. Разпитах на няколко места, но май никъде не оправят мрежови компоненти – вярно, че нова точка не е толкова скъпа, но като съм дал 130 лева за такава, бих желал да си я оправя, а не да дам още 100 отгоре за нова. В крайна сметка трябваше да е в гаранция, само дето бившият ми шеф вече е в София, където живее и работи, а доколкото разбрах гаранцията от Пловдив вече не я зачита. Не че ми даде и гаранционна карта де, но ако беше в Плд., това нямаше да е проблем, защото все пак съм клиент от 9 години…
Не знам, някак си тази точка за достъп успешно ми скапа настроението днес, а по всичко личи, че ще го прави занапред :(.
Разни случки
Напоследък не се случва кой знае какво – сега май е периодът, в който съм зарибен по ролеви игри в стил Dungeons and Dragons, обаче нямах зарове, защото ги бях дал на един приятел, а все не намирам време да го посетя, за да си ги взема.
Е, в крайна сметка днес си получих комплекта зарчета, като още в първите 30 сек. успях да изгубя едното – d4. Доста усилия ни отне с Гери, но в крайна сметка зарчето бе намерено под предната дясна седалка на колата – някъде по средата на релсата, по която се движи самата седалка. Аз не можах да го достигна, но Гери успя и бях доста радостен. Все пак съм чакал доста време за тези зарове.
През изминалата седмица исках да си купя и Player’s handbook, но съдбата не бе на моя страна – книжарниците искат поне 60 лева + чакане от месец-два, нямам кредитна карта за Амейзън, а и ме съмнява да доставят до милата ни родина, затова опитахме в ebay с Гери, която има колега в Англия, който се връща скоро. Добре, ама, за да купиш книгата, онзи искаше да му се плати с Paypal, но Васко от Англия нямаше акаунт там, той плащаше с чекове, затова и тази възможност за придобиване на книгата отпадна, но нищо – вече доста години чакам да си купя тази книга и все някога ще успея – може би след първата ми висока заплата.
Като стана дума за заплата – в канала имаше едно предложение за линукс програмист на c++, но беше чрез трети човек, който не познава добре и двамата – нито мен, нито работодателя, затова и въобще не звъннах на телефона, който получих. Може би това е грешка, но тепърва ще съжалявам за нея, а най-вероятно пък не.
В здравословен план, пак ходя по зъболекари – от 3 дни ме мъчеше един зъб, който мислех, че е този под коронката, но се оказа съседния, където бившата ми зъболекарка май не си е свършила работата. Та сега ме “успокоиха”, че 2 седмици ще си лекувам парадонтита :(. Само да имах нерви за това…
Вчера пък ходихме цялото семейство на полигона на Гребната – сестра ми да вземе първи уроци по кормуване, майка ми – за подкрепа, баща ми за инструктаж, а аз бях там, защото исках да се упражнявам да паркирам по начина известен като “френски гараж” – през 25-те ми учебни часа само 2 пъти бях опитвал да паркирам по този начин. Уж неволята учи, и да, паркирам си по този начин, макар с доста маневри, но не това е начинът. Ще се поупражнявам още малко, но ще бъда упорит – няма една Вектра да се окаже по-силна от мен.
Това е май всичко, което се сещам. Сигурен съм, че съм изпуснал доста неща, но просто на момента не ми се пише, а после ги забравям.