Archive for August, 2007
За изборите и една бедна женица
Posted on August 22, 2007, under За мен.
Преди малко гледах новините по “Нова”. Имаше покъртителен репортаж за жена, болна от рак, която има 3 деца. Та въпросната жена живее в порутена къща, в голяма мизерия. Обаче идват избори, нашият кмет се кани да го преизберат и ремонтира пътища. Заради един от тези пътища ще бъде съборена къщата на тази майка на три деца, която сподели, че не може да си позволи 200 лева наем, защото няма постоянна работа.
Някога е имала и мъж, но сега него го няма, а не плаща и един лев издръжка. Синът й работи на 2 места, защото явно разчитат на неговата заплата, за да вържат някак двата края. Още по-тежкото е, че жената трябва да влезе в болница, за да се лекува, но тя отказва, защото не може да си го позволи, а и все пак парите, които вади, макар и малко (каза за 7 лева на ден), все пак са пари.
Общината според репортерите е била незаинтересована, а и жената така каза – дори не я изслушали. Явно всички тежи държавни кръвопийци са се фокусирали само в една цел – преизбирането на сегашния кмет, който не направи нищо запомнящо се, освен че сложи турски павета и кошчета по центъра, на които пишеше “да живее истанбул” (нарочно с малка буква).
Дано с тази жена всичко се оправи. Все пак има фирми, които спокойно могат да й осигурят най-малкото работа, ако не и жилище. Тя е дала три деца на България и заслужава уважение.
“Прекрасният “уиндоус”
Днес за пореден път имах шанса да се насладя на тази “операционна система”, която за без пари не бих ползвал, а какво остава да плащам за това си “удоволствие”.
За съжаление не правя аз избора за ОС на работата, така че мога само да си плюя по
“уиндоуса”.
Ето за какво става въпрос – правя проект с maven (нещо като джаварския еквивалент на gnu make). Често ми се налага да правя mvn clean, последван от mvn install.
Същевременно помагам на една колежка, та ми се наложи да отворя вече пакетирана уеб услуга. Отивам на обяд, а след това се връщам над проекта си.
Mvn clean… дава грешка – не може да изтрие дадена директория. Опитвам ръчно – не – директорията се ползва от някое приложение, нищо че е празна. Търси приложение, което да я ползва. Отварям и затварям средата за разработка. Затварям отворени файлове… затворих си 2/3 от отворените прозорци (а аз отварям доста), накрая видях защо не мога да го изтрия – отворил съм архив, който съм изтрил, но интересно защо архивът е заключил директорията, а не самия файл, който изтрих без проблем.
Друга “прекрасна” черта е случайното подсветване на отворен прозорец – отворил си 2-3 скайп прозореца, също толкова ICQ. Не разговаряш с повечето хора, но естествено не си затворил прозореца. И, изведнъж получаваш подсветване, щракваш в системния панел, а се оказва, че никой не ти е писал. Малко по-късно се случва подобно, но с отворен прозорец на Windows Exploder, а после пак с програми за обмяна на съобщения, че дори и Eclipse-а.
Явно от М$ са се погрижили хората да не заспиват, или да умират от скука – често подсветване определено те кара да мърдаш мишката.
И така, някой друг път ще споделя още “прекрасни функции” на тази “операционна система” за потребители. Даже мога да разкажа 2 случки за “незабиващия” Виста, само да питам колегата как се постига и дали не е на случаен принцип.
Перперикон и Димитровград
Вчера с нашите бяхме на Перперикон, а след това и в Димитровград.
Сутринта тръгнахме рано 2 коли, но в едната имаше проблеми и се наложи да ги изчакаме на бензиностанция близо до Садово. Там минава и пътят до южната ни съседна страна, та затова станах свидетел на следната гледка : до колонката за зареждане на газ имаше тревичка, а на 2 метра след нея – цистерната, от която се взима газта.
Та на тази тревичка едни турци решиха да спрат да си починат. Извадиха одеяло и седнаха в тревата, на по-малко от метър от газовата колонка. Излишно е да казвам, че имаше кафене, където стоях аз стоях и гледах двете жени-“нинджи”, мъжът и трите им деца, които спестиха 1-2 за минерална вода или кафе, но станаха за резил, а определено не бяха бедни – караха доста лъскав миниван, който не гори никак малко.
В крайна сметка тръгнахме към Кърджали, където видях още “нинджи”. Пътят беше доста добър (противно на очакваното), но явно това е с цел да те предразположи за катеренето, което те чака. Не знам колко е като метри, защото имаше и по-преки пътища, но ние гледахме да минаваме по по-сенчестите такива, та ни отне към 20-30 мин. ходене, а не мога да кажа, че гледката си заслужаваше – същите каменни разкопки мога да видя и на 10 минути от вкъщи, като Античният театър е даже по-внушителен.
Все пак ми направиха впечатление три камъка, остатък от църква от 5-ти век, както и място за събиране на дъждовна вода, но само толкова. Прочутият трон е просто един камък в скалата.
След слизането, изгладнели тръгнахме към Димитровград с цел да хапнем и да посетим историческия музей.
Е, не успяхме да го посетим, защото никой не знаеше къде е – питахме полицаи, сервитьорката в заведението, както и случайни хора. Повечето се учудваха, че има музей в града им. Иначе чалга се слушаше навсякъде, което не ми допадна особено, но бях гладен. Като приключихме с храненето, с радост тръгнахме към Пловдив (поне хората от нашата кола). И така. Добре че другата седмица отивам за малко на море (само почивните дни, но пак е нещо).
“Глобул” се скръндза за 3 стотинки
Преди 3 дни получих месечната си фактура от мобилния оператор, на който вече 7 години съм клиент. Но най-интересната за мен част липсваше – нямах разпечатка за проведените разговори и използвания интернет трафик.
Веднага пратих писмо на отдела по поддръжка, мислейки си, че разпечатката ми просто е изпаднала от комплекта, но се оказа, че след като имам регистрация в my.globul.bg, нямам право на хартиена разпечатка, а трябва да гледам електронната.
На пръв поглед не е голямо неудобство, но съм свикнал другояче. Защо да не мога да видя разпечатката си в същия момент, в който гледам дължимата сума? Отговорът е защото имам регистрация.
Бе ми предложено да изтрия регистрацията си, за да започна отново да получавам разпечатката. Не виждам смисъла, но явно ме карат да избирам дали да мога да изпращам кратки текстови съобщения безплатно, или пък да получавам хартиена разпечатка.
Мразя да ми прилагат такива византийски номера и вероятно ще избера третата възможност – ще ги сменя веднага, щом мога (в момента, в който Европейската директива за запазване на номерата влезе в сила).
До тогава явно ще ползвам предимно фирмената си карта на “Мтел”, които уж се славят с недружелюбността си, но засега резултатът е 2:0 в тяхна полза. Предишния път, когато ми се издигнаха в очите, беше миналото лято, когато ми се наложи да ползвам GPRS през bluetooth, за да свържа компютъра си с глобалната мрежа. На “Глобул” така и не успях, на “Мтел” тръгна без проблеми.
Обобщение на последните седмици
Напоследък работя и нямам особено време за писане в блога. Понякога липсва и желание, но май всичко е заради умората – не мога да свикна да ставам или да лягам рано. Спя по по-малко от 7 часа и все не се наспивам…
Иначе по-миналата седмица бяхме с Гери на хижа в парк “Родопи.
Отидохме в “Копривките”, които не бяха нищо особено, още по-малко за 18-те лева на легло, но пък бяха по-добре от хотел “Дияна” – бившата хижа “Гочо Грозев”, където телевизорът и топлата вода са лукс.
Там изкарахме само една нощувка, защото бях на работа в понеделник, а не видяхме смисъл да тръгваме в петък вечерта с цел само нощуване.
Миналата седмица пък бяхме на “лов за печати” от 100-те обекта. Взехме от връх Шипка, от църквата “Рождество Христово” и от село Боженци. Семейството, което беше с нас взе и от пещерата “Бачо Киро” и Дряновския манастир, но аз вече ги имах.
Така печатите ми стават 24 и скоро ще мога да си взема бронзова значка.
И май това е всичко, за което се сещам сега. Хайде, до следващия месец, или до по-рано, ако намеря време да пиша пак.
Забавна вечер
Писано на 7.8.2007
Тази вечер имах “щастието” да карам по наводнените пловдивски улици. Трябваше да прибера сестра ми, защото не можеше да си викне такси – мобилните ни оператори имаха претоварена мрежа, а бакшишите не вдигаха.
Е, тръгнах, псувайки “Евроком”-а за липсата на интернет, но, когато стигнах колата, разбрах колко е зле положението и дори влязох в положение
Сестра ми бе близо до нас, само че трябваше да мина от другата страна на еднопосочното движение на “Мария Луиза”. Както и да е, нямаше проблеми, минах през циганската махала, покрай “Света Петка” и после десен завой.
Забавното започна след това – трябваше да отида до “Изгрев”, за да оставя приятеля на сестра ми. Още на първото кръстовище с “Източен” изпитах тръкпата от шанса да ми изгасне колата. 100 метра след това опасността беше вече доста реална, като за момемент придърпа, но не успя да изгасне.
Стигнах и до “Изгрев”, но за там вече ми трябваха плавници и се наложи да обърна, за да се прибера.
По пътя към нас реших да мина по паважа, а не по асфалта, защото бях видял каква е обстановката там. На “Билата” се наложи да обърна и да вляза в насрещното по моста, защото нямаше как да мина. Карах до панаира, а след това опитах да мина през тунела и да направя обратен завой на “Тримонциум”. На тунела нямаше светофари естествено. На “Тримонциум” е нормално да няма, все пак беше към 23…
Опитах да стигна до поликлиниката на “Понеделник пазара”, но естествено не успях. Наложи се да карам назад до булеварда, където се включих в движението и реших да опитам да мина през “6-ти септември”, но след 100 метра трябваше да се върна – естествено карайки назад.
Минах през тунела отново и завих покрай “Водната палата” Търсейки пресечката за кръстовището със “6-ти септември”. Естествено обърках уличката, но я открих от втория опит.
В момента, в който стигнах кръстовището, знаех че съм се прибрал, защото следваше само добрия стар паваж, който явно е най-сполучливата пътна настилка. Може да поднася при рязко спиране при мокро време,но поне няма шанс да ти изгасне колата.
Е, прибрах се. Отне ми поне 30 мин., ако не и час. А от работа в трафика се прибирам за 10, максимум 15 мин.
Поне нещо добро се случи освен пристигането ми вкъщи – водата бе дошла. Жалко че нямам интернет още. Но може би утре…