Archive for February, 2008

Музикална зарибявка

Понеже ми е леко скучно, а не ми се пише по никой от проектите, който имам, реших да свия някоя от тези забавни анкети в last.fm, които хората обикновено пишат там и на английски, но аз не смятам да се правя на по-голям католик от папата и затова ще говоря на майчиния си език.

1. Кои са 10-те най-слушани от мен изпълнители в last.fm?

1. Blind Guardian
2. Manowar
3. DragonForce
4. Celesty
5. Scorpions
6. Supreme Majesty
7. Edguy
8. ATB
9. Sonata Arctica
10. Karelia

2. Коя е първата песен, която съм чул на номер 6?

Tales Of A Tragic Kingdom

Тук нямам никакъв коментар, освен как по дяволите тази група се озова на шесто място?!
Не е лоша, но напоследък не съм слушал нито една от нейните песни.

3. Кой е любимият ми албум на номер 2?

Този е доста по-лесен – “Louder Than Hell”, без да се замислям.

4. Кой е любимият ми текст на номер 4?

Доста са принципно, но в случая избирам “Kingdom”, защото е леко романтична, а сега съм на вълна такива песни.

5. Колко пъти съм гледал на живо номер 5?

рџ™Ѓ Николко, но исках да отида. Кофтито е, че имах важен изпит тогава и не можех да си позволя да го пропусна.

6. Коя е любимата ми песен на номер 7 ?

“Vain Glory Opera” – трябваше да избера тази или “Superheroes”, но след прослушване и на двете – първата печели рџ™‚

7. Какъв добър спомен имам от музиката на номер 10?

Никакъв – с техните текстове не се сещам просто как можеш да имаш добри спомени – в една песен се пее за изнасилване на жена от войници по времето на Втората световна война, в друга – за самоубийство… абе не са песните с най-приятни текстове.

8. Има ли песен на номер 3, която ме кара да се чувствам тъжен?

Не мисля – това е пауър метъл все пак. Не виждам как яки китари и барабани да ме накарат да се чувствам тъжен.

9. Любим текст на номер 2?

Това е песента “Warriors of the world united” – има едно мелодично соло и после се повтаря припевът. Солото ми е любимо, но и припевът не е лош :

If I Should Fall In Battle My Brothers Who Fight By My Side
Gather My Horse And Weapons Tell My Family How I Died
Until Then I Will Be Strong I Will Fight For All That Is Real
All Who Stand In My Way Will Die By Steel

Припев:
Brothers Everywhere
Raise Your Hands Into The Air
We’re Warriors
Warriors Of The World
Like Thunder From The Sky
Sworn To Fight And Die
We’re Warriors
Warriors Of The World

10. Коя е любимата ми песен на номер 9?

Хмм… тук не мога да кажа само една – “Blank File” , “Letter to Dana”, “Unopened”, “8th Commandment” , “Replica”. Може би без да искам ги подредих по ред обаче рџ™‚ . Текстът на “Blank File” е особено актуален в контекста на това, което иска да направи държавата, “подслушвайки” всеки в интернет…

11. Как се запалих по номер 3?

Имаше период, когато имах доста свободно време и се чудех каква музика да сваля. Тогава се разкарвах из сайтовете и търсех пауър метъл банди. Бях свалил един албум на “Гама рей”, който не ми хареса, но тогава плеърът ми предложи подобни изпълнителни. Така намерих “Dragonforce”. Малко са еднообразни понякога, но не са никак лоши. Все пак са ми в топ 3 рџ™‚

12. Коя е първата песен, която чух на номер 1?

Е, това е лесно – “The Bard’s song”. Чух ги на втората национална среща на канал #fantastika, когато бях 10-ти клас… доста отдавна беше, но имам доста приятни спомени от там – играх ролева игра за пръв път, за първи път бях и на нощно къпане, което се оказа доста забавно. Абе като цяло си прекарах 2 доста приятни дни, въпреки пътуването и липсата на сън 2 денонощния рџ™‚

13. Коя е любимата ми песен на номер 4?

Тук мога да кажа любима песен от всеки албум, но ще кажа само от последния – “Empty room” – албумът им като цяло е по-зле от предишните 3, но тази песен компенсира. Добра е колкото “Charge” от втория им албум, а тя ми беше най-любимата тогава.

14. Колкото пъти съм виждал номер 9 на живо?

Нито веднъж. Вероятно няма и да ги видя, освен ако някой не ме замъкне. Не съм им от най-големите фенове, въпреки че имам 3 техни албума.

15. Какъв хубав спомен имам от номер 2?

Когато ходехме с едно момиче, което вече не помня, се поздравявахме често с “The crown and the ring”, защото аз бях на вълна “Manowar” тогава, а това беше единствената песен, която тя имаше.

16. Има ли песен на номер 8, която ме натъжава?

“Let you go” и особено в по-акустичния вариант от 2005-а.

17. Кой е любимият ми албум на номер 5?

“Best Ballads” опеределено! Веднъж го слушах 2 дни без прекъсване, когато бях влюбен в една сервитрьорка от “Грийна” (култова кръчма от 10-ти клас рџ™‚ )

18. Любим текст на номер 3?

Нямам такъв – не ги слушам заради текста, а заради ритъма и китарите.

19. Коя е любимата ми песен на номер 1?

“The Bard’s Song” естествено рџ™‚

20. Коя е любимата ми песен на номер 10?

“Usual tragedy” – комбинацията с пеене на висок глас и китари рядко се получава толкова сполучлива.

21. Колко пъти съм виждал номер 8 на живо?

Николко рџ™Ѓ Надявам се някога, като отида на “Sensation”, да го видя и него, и Тиесто.

22. Кой е любимият ми албум на номер 1?

“Nightfall in the Middle-Earth” – първият, който чух и ме заплени.

23. Какъв хубав спомен имам свързан с номер 9?

Вторият осми декември, който празнувахме в село Дряново. Няколко дни по-късно питах един приятел на колега за една песен. Той ми препоръча групата.

24. Коя е първата песен, която чух на номер 8?

“Don’t stop”. Имаше и доста странен за времето си клип, който допълнително ме зариби по Андреас Танебергер.

25. Любим кавър на номер 3?

Не ми е известно някоя от песните им, които съм слушал, да е кавър.

Заключение: Тази “зарибявка” не се оказа толкова интересна, колкото други, които бях намерил преди, но все пак е начало, а и ми загуби над час рџ™‚
Кофтито е, че не обхвана любимите ми песни, които са единици и затова не са в топ 10 на изпълнителните, но за къде бих бил без “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд. Това е песента, която си пускам, когато съм в тежка депресия.
Е, това е. Припомних си разни неща, къде приятни, къде не, пък ще се радвам и на някой да му е било интересно да загуби малко време рџ™‚

Билярд в понеделник, “Мармалад” във вторник

Тази седмица започнах с излизане на билярд вечерта, където загубих 5 от 6 игри и джаги, където свършихме 2:2 с колегите
Бях забравил какво е в “Рояла” – може да е дупка с изпочупени маси и колони, които да ти пречат да играеш, но поне пускат добре миксирано ретро и цените са евтини (50 ст. за жетон). Така можеш да изкараш приятно доста време за малко пари. Е, ако си мераклия можеш и малко време за много пари – има 2 маси за снукър, но някак ме е срам дори да опитам да играя на тях – все пак съм зле дори на малките маси, където с по-силен удар винаги влиза нещо, но при мен не рџ™‚
Във вторник пък бях в “Мармалад” отново – на вечерта на феновете на “Куин”, които не са ми от любимите групи (поради сексуалната ориентация на бившият им вокалист и някак пискливите и неритмични песни). Колкото и да не харесвам групата, те имат песни, които няма как да подминеш, особено тези, в които се пее за смъртта на Фреди – нямам идея кога са писани, но тръпки ме побиват да като се опитам да се поставя на негово място – знам, че ще умра, но не знам кога – може да е днес, а може и след година, и все пак той пее… Шоуто продължи, но без него…
Имаше и караоке, като мои колеги и познати участваха, но го е спечелил непознат за мен, който имаше голяма агитка фенове, нищо че пя 2 песни, едната от които се изложи, а един колега от първи курс бя “Бохемската рапсодия” и се справи много добре на високите – за ниските имаше друг колега да му помага…
Към 1 без 15 се прибрах пеш с мисълта, че днес ми предстои тежко ставане и така се и оказа – едвам отлепих глава от възглавницата, но поне сега не бързам особено да търся място за паркиране, след като се уредих на паркинга на “Амстердам” рџ™‚
И това е, в работен план всичко си е нормално, в личен няма промяна, а в студентски – ще видим какво ще стане тази сесия, но преди това викам да пробвам да си платя таксата и да заверя триместъра рџ™‚

Учебен петък, Java събота и почивна неделя

Миналият петък не бях на работа – изработих си да ме няма осем часа, защото в университета щяхме да караме 2 пъти избираемата дисциплина, където имаше и представяне на проекти. Моят не беше писан от мен – един колега направи дизайна и аз само смених личните си данни, добавих информацията и махнах един javascript.
Все пак имам 6 на проекта, а колегата го прецакаха да го предаде следващия път, защото бутонът му бил линк към гугъл, а не към страница с успеха му. В спецификацията не пишеше към къде да е линк, но това са подробности. Доцентът просто трябваше да се заяде с някой и го направи… Позната практика за водените от него дисциплини, но в крайна сметка хората рядко имат четворки дори при него – всичко е 6, ако се заяде много пише 5, не знам за случай с 4…
Петък вечерта ми се обади и софийският шеф на отдела. Говорихме си около 10 минути за бъдещето ми развитие, сертифициране и тн., като поводът за обаждането беше повишението на заплатата ми. Чувствах се поласкан да поговоря с него, защото от работа той почти няма време за семейството си, а ми отдели 10-ина мин…
След избираемата отидохме на кафе трима колеги и после кой от където…
В събота бях на сбирка на Java групата в България. Тя се състоя във втора аудитория на ФМИ, където не бях ходил от около година. Нещата са доста променени – вече има само един вход, което е гениална глупост, но нов декан, нови простотии, като заповедта му за избираемите, но какво да се прави – студентите са само 1/3 от факултативното събрание… Честито на прецаканите да запишат математика, защото има 3-4 информатики, а все пак сме ги карали повечето…
Та срещата беше от 13:30, но почна в 14 и завърши към 17-18, като имаше 2 лекции – въведение в “Спринг” и “Новостите в “Спринг” 2.5″ – на мен лично новостите ми бяха полезни, защото това е framework, който ползваме активно на работата.
След сбирката отидох да поиграя DnD с колегите ми, като имаше недостиг на книги и малко бавно и трудно си направихме герои, но успяхме и дори поиграхме малко, макар ролплейът да липсваше – градовете бяха “Град 1”, “Град 2″… Лошите се казваха “бла”, “бла-бла” и тн… Изобщо избихме го на много простотия и малко DnD, като играхме битки с нищожно описание, липса на карта и дори не знаеш къде спрямо теб е врагът… Но беше забавно рџ�Ђ
Днес пък нищо особено не се е случило – дните, които обичам. Стоя си вкъщи и си мисля “да пиша ли по транслатора или не”. Все пак още нямам идея до какво ще транслирам – байткод, на .НЕТ еквивалента или асемблер за х86, като прочетох спецификациите за байткода на джава – не ми допаднаха определено. За всеки клас файл трябва да попълня 10 полета, а допълнително да добавя разни идентификатори към сигнатурата на метода. Ест. трябва и сам да си генерирам номера на редовете, та май ще пропусна транслирането към байткод, но може да направя друго – транслиране към джава, а после javac да си свърши работата. Така проблемът вече не е мой рџ™‚

“Мармалад” година и половина по-късно

Тази вечер бях в това заведение, където не бях ходил от доста време. За разлика от последните пъти, днес ми хареса. Беше “нощта на феновете на Deep Purple и Rainbow” като музиката беше само и единствено на тези 2 групи, имаше разни игри с въпроси и тн., но най-добро впечатление ми направи прожектирането на клипове на групите, като повечето не бях гледал, като този – Rainbow – Can’t let you go, който е малко странен, но пък идеята на песента се предава доста по-ефектно.
Иначе чух и оригиналът на някои песни, които бях слушал под формата на кавъри, изпълнени от Edguy.
Изобщо доволен съм от излизането и от леко промененият стар “Мармалад”. Сигурно бих отишъл и следващата седмица на подобно събитие, дори може би на концертът на Д2 след няколко дни. Разправят, че групата, откакто сменили вокалиста, се справя доста по-добре. Може и да имам шанса да ги чуя рџ™‚

Позицията ни за Косово

Или по-скоро липсата на такава …
Повечето от нас помнят какво се случи в Косово преди близо 10 години. Тогава пак обществото беше против даването на въздушен коридор, но след кризата от 1997 трябваше да се мазним на някой… В крайна сметка дадохме коридора, получихме някакви благинки, направихме много добър ход – не допуснахме бежанци на нашата територия – изнесохме палатковите лагери в Сърбия и всичко се размина за нас…
Днес какво се случва – една сепаратистка държава обявява независимост от държава, която ни е съсед и е излаз за Западна Европа. Ние ще тръгнем срещу нея и ще признаем Косово за независимо, което е адската глупост, защото така се дава пример на Кипър, на баските и, не дай Боже, на нашите турци. Не казвам, че нещо може да се случи скоро, но примерът, който даваме е ужасен… Не стига, че не си знаем външния интерес, ами явно и вътрешния. Който не си спомня (явно бате Сергей и агент Гоце), може да отскочи до пловдивската гара. Там има паметник в памет на жертвите на турския тероризъм. Мисля, че има във Варна и Бургас, но не съм сигурен, защото тогава съм бил хлапе.
Турците пари имат, самочувствие имат, не знам имоти купуват ли като в Косово, но накрая може да стане същото – да купят земята и да я обявят за независима…
Защото явно сега е модерно да се създават нови държави… А албанците идват – сега е ред на Македония… Хората са казали “Щом мечката играе у съседите, тя ще дойде и у нас”, ама никой от текущото правителство явно не е толкова умен да се сети, или пък се е сетил, ама е забравил – с пари много неща можеш да направиш – да станеш президент, премиер, е какво ти пука за България, като си русофил…
Но на нас ни пука. Аз живея тук и ще живея и в бъдеще. Не искам моите внуци да се молят по 5 пъти на ден. Искам България да си остане единна и цяла. Турците нека си живеят мирно и кротко в балкана, но да не предявяват никакви претенции, защото при гражданска война ще ги смажем… стига да не се намеси турция, че тогава горко ни рџ™Ѓ

За “чудната” поддръжка на хардуер в Уиндоус

Днес сестра ми ме помоли да ползва една уеб камерка, която имам вкъщи, но съм използвал 2-3 пъти, та реших да й я преотстъпя.
Камерката работеше на същия уиндоус преди близо година (лично я тествах), но днес не тръгна.
Свалих оригиналните драйвери от диска – не стана. Свалих и обновените драйвери – пак не стана. В и двата случая дава една и съща грешка – тази. Яко, а?
И как се предполага, че ще си инсталирам камерката ? Какво ме интересуват тестовете за лого, а и дори да ме интересуваха, М$ толкова ли са бедни, че да не могат да си позволят камерка за 20 лева ?
И какво става – уиндоусът, който се води толкова добър, за него има всякакви драйвери, инсталират се лесно и какви ли не глупости, не може да работи с един прост компонент наречен уеб камерка, правена в Китай, но ако ще и на Марс да е правена, след като има драйвери за нея, защо не мога да я ползвам ? На всичкото отгоре преди около година всичко бе точно. Явно в последствие уиндоусът се е усъвършенствал откъм рестрикции…
Е, затова се махнах от тази “операционна система” и затова няма да се върна на нея. Аз ли съм господар на хардуера си или тя?

Честит Трифон Зарезан

Честит празник на всички празнуващи го. Аз лично тази година ще чествам този, защото хем е български и православен, хем ме зарязаха скоро и нямам с кой да празнувам.
Кофтито е, че и една друга двойка са тръгнали по този път. Посъветвах момичето да опита да издържи максимално дълго с колегата, защото край се слага веднъж и след това можеш да съжаляваш цял живот. Мисля, че ме послуша, но само времето ще покаже какво ще се случи…
Иначе до преди малко празнувах с колегите в една квартира в стария град. Не беше партито на живота ми, но пак си прекарах приятно, чувствайки се студент, защото нямаше вилици, а само дървени пръчици, с които не е особено лесно да ядеш салата или сирене, но се справихме без особени поражения рџ™‚
Все пак трябваше да си ходя, защото утре съм на работа и умирам за сън, а в стария град се ходи само пеш (нямам пропуск и не рискувам фиш за 50 лв.).
Уговорихме се за евентуално излизане утре вечер, което да включва кръчма и дискотека уж, но май пак ще е само караоке. Това е засега. Леко събуждане утре рџ™‚

Фиш за неправилно паркиране

Днес след работа отидох да си прибера колата и заварих листче, залепено за стъклото ми.
Въпросното листче се оказа фиш за неправилно паркиране на тротоара, въпреки че около мен няма жилищни сгради.
Поради факта, че е фиш, не мога да го обжалвам, освен ако не намеря начин да го направя на
акт, защото определено нямам желание да плащам 20 лева на общината за това, че те от поне 6 месеца не могат да уредят движението в кв. “Капана”, който сега е затворен на 2/3.
Както и да е, едва ли ще си платя фиша в седемдневния срок – нека дойдат със съдия изпълнител да им дам 20-те лева. Надявам се да намеря и начин да го “оправя”, предпочитам и извинение, но съм сигурен, че него няма да го получа.
Ето малко снимки (не са много ясни, но бързах за поликлиниката, а и бях изнервен)

и тук :

Петък – понеделник

През изминалата седмица не ми се случи почти нищо запомнящо се, с изключение на това, че приключих с инжекциите за карпалния тунел и има някакво, макар и минимално облекчение, което ми дава надежда, че може да се разминат нещата без операция.
Иначе в петък вечер бяхме 5-6 колеги на кръчма, а после аз и Стилър отидохме на караоке в “Латино”-то. Този път беше доста по-забавно, защото имаше някакви типчета, които явно идваха за пръв път и си направиха шоуто, та беше интересно рџ™‚ .
В събота бях по магазините из центъра в търсене на anti rsi клавиатура и висулка за синджирчето ми. Клавиатура така и не открих, а вече 3 седмици търся, та тази вечер си я поръчах от get.bg. За щастие висулка си харесах почти веднага (в първия магазин), защото нямах голям избор – исках нещо изчистено, неокислено и негрозно рџ™‚ . В крайна сметка си взех сребърно копие на прабългарския календар (малка снимка), което да заеме мястото на едно ключе, което имаше символика, но вече е просто дрънкулка в кутия за бижута…
В неделя бе планирана игра на ДнД (не сме играли от поне 6 месеца), но не се състоя, защото двама от колегите се местят в нова квартира и трябваше да започнат почистване, което им отне доста време.
Днес пък отидох на работа в 8:30, а в 10 пловдивският екип по настоящия ми проект тръгнахме за София, където щяхме да се срещнем със софийския и да обсъдим напредъка, проблеми, бъдещо развитие, разни идеи и реализацията им… доста време дебатирахме, защото се прибрах в Пловдив чак в 20, където бях неприятно изненадан от падналия акумулатор на колата. Наложи се баща ми да дойде и да ми даде ток, но всичко се разви бързо и в 20:30 вече си бях вкъщи, отпочивайки от дългия път, мислейки си какво ме очаква през останалата част от седмицата рџ™‚ .

Спомени от преди 11 години

Помните ли 4 февруари 1997? Аз имам разни спомени от онова време. Помня как нашите се редяха на опашки по банки, за да изтеглят малкото си спестявания. Помня как датите на заплатата и аванса официално бяха разменени, за да можеш да изпревариш инфлацията и да си напазариш нещо, преди доларът да е скочил с няколко пъти.
Имаше дефицит на жито и хляб.
Е, ние не гладувахме, но определено бяхме зле. Техниката ни бе готова за продажба всеки момент. Майка ми чакаше да я съкратят от работа…
И какво се случи на този ден – наглите, гнусни комунисти не върнаха мандата (поне не веднага). Одеве гледах по телевизията как Петър Стоянов разказва за случилото се.
Комунистите отишли при него със списък с имена за сформиране на ново правителство.
Тогавашният президент ги върнал, като казал, че няма да го приеме. Добрев и агент Гоце се възпротивили, но навън била тълпата – недоволният български народ, който в този момент сигурно би се обърнал дори срещу себе си. Спомням си как тогава се притеснявах от гражданска война. Като гледам репортажите сега, основания за притеснения е имало определено. Чудя се с каква наглост ще опиташ да направиш нов кабинет, при положение, че народът ясно казва, че не те иска…
Тогава ние победихме. Как са нещата днес? Правителството е съставено от комунисти, турци и неориентирани. Хората не гласуват, затова ни управляват и боклуци. Не ми се коментира темата за гласуването – всеки, който не гласува не е прав. Отиди, гласувай за който искаш, но гласувай. И да не гласуваш, пак губиш, защото не показваш нищо – дреме му на някой за ниския избирателен процент, с който е избран. Важното е по-малко турци, мангали и комунисти да ни управляват, без значение на какво ниво.
Не съм казвал, че другите са стока, но политиката не е избор между добро и зло, а между зло и по-малкото зло.
Лошото е, че всеки се опитва да пренапише историята, за да излезе победител, но аз помня, а предполагам и вие, че не комунистите бяха героите тогава. Не са и сега. Съмнява ме някога да бъдат. И аз искам утопично общество, където всички сме равни, но това няма как да стане, затова нека гледаме реалистично на нещата – 11 години по-късно пак са на власт хора, които не го заслужават,а българският народ ги заслужава още по-малко.
На теория днес живеем много по-добре от преди 11 години, но на практика не е така. В момента икономиката ни не е в във върхова форма, заплатата ми закъснява вече почти месец, но поне няма криза и инфлацията е в пъти по-малка от онази, която си спомням.
Постигнахме външнополитически успехи, но те бяха по-скоро по инерция, отколкото заслуги на текущото ни правителство. Те са тълпа неориентирани туристи, които след година и половина ще си ходят. Дано следващата група туристи бъдат поне малко ориентирани…

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев