Archive for March, 2008
След изпита по транслатори
Posted on March 29, 2008, under За мен.
В петък бях на изпит по въпросния предмет, който се състоя в 2 части – на практиката имам 6, на теорията вероятно 4, защото крайната ми оценка е 4, а тук се пише по-ниската от двете.
Изключително доволен съм от 6-ицата, защото написването на проекта ми коства 4 дни и част от здравето, защото благодарение на него, болките в ръката ми се върнаха отново.
Теорията, както и другите предмети при този преподавател, никога не се знае колко ще имаш – зависи от настроението на преподавателя, но както и да е. Изпитът е взет и това е по-важното.
Вечерта бях у Стилър, където гледах как цъкат някаква игра от серията Command & Conquer, а после отидохме на “Кастелото” за пица и по едно малко, а след това на поредното караоке в петък.
Самото то не беше нищо особено – тъпо колкото всеки път, но днес имаше повече хора.
Иначе доста хора ме питат защо ходя на караокето след като не ми харесва – ами дърт съм за дискотека вече – някак си ми е прекалено шумно, а и това излизане в петък ми е сигурно, освен ако не се съберем да пием по повод някой изпит, или просто ей така, по случай “свети Петък” както казваше един приятел.
Днес ходих малко по магазините – една бивша съученичка искаше да си вземе компютър и сондирахме за оферти на конфигурации. Свършихме работа за компютъра и монитора, но аз не си харесах слушалки за телефона – преходникът ми от министерео към стерео дойде преди няколко дни и вече спокойно мога да си ходя с каквито и да е нормални слушалки, защото тапичките не са най-удобния тип.
И така, нямам особени планове за уикенда – гледане на снукър и може би купуване на слушалки, като през по-голямото време смятам да си почина преди да се захвана за работа отново в понеделник.
Какво има в порфейла ми
Преди около година прочетох за съдържанието на раницата на Ико.
Е, тогава още ми се искаше да напиша и какво има в моя портфейл, но все не намирах време да го “обходя” и да си запиша какво има в него.
Днес сестра ми го донесе и той остана около мен, та се сетих за идеята ми да опиша какво има в него.
Ето и съдържанието :
- документна снимка от 2005-а
- квитанция за платен пътен данък
- квитанция за платена винетка за 2007-а
- квитанция за платена винетка за 2008-а
- лична карта
- шофьорска книжка
- талон към книжката
- талон за автомобила
- удостоверение за психологическа пригодност (психо)
- 2 броя застраховки “гражданска отговорност” (едната е за миналата година)
- 2 броя талончета за гаранционния фонд (едното е за миналата година)
- талон за годишен преглед
- 2 талончета с банкови сметки (към различни банки)
- касова бележка със записан е-адрес на нея
- листче с датите на изпитите от миналата година и няколко е-адреса
- 5 визитки
- 3 дебитни карти
- 2 карти за “Метро” (едната е стара)
- карта за “Шел”
- 6 фактури за гориво
- талонче с данните на фирмата
- квитанция за платена семестриална такса
- използван билет за БДЖ (Пловдив-Варна) от 27.07.2007
- талонче с номер на закрити вече банкови сметки
- карта за СОТ-а на фирмата
- още 2 визитки
- карта за градски транспорт от 2005/2006 г.
- стара сим карта към “Глобул”
- старата ми членска карта към ВМРО (вече не съм член)
- карта за ЖП намаление при пътуване
- визитка на някаква фирма за бригади
- квитанция за дарение на стойност левче
- ламинирано календарче с образа на Христос (получено в следствие на дарение)
- карта за видеотека
- листче със старите данни на фирмата, като на гърба му са записани 2 теми за дипломна, които ми се сториха интересни в трети курс.
- данни за човек, който ме беше блъснал едно време, карайки Митака на бал
- ксерокопие на книжката и талона ми
- 6 бележки от банкомат за наличност по сметки
- визитка на такси
- 2 броя мои снимки
- платнена носна кърпичка (използва се за хора, никога за нос рџ™‚ )
- квитанция за платена такса за трети курс
- талонче за записан час за изпит за психо
- 2 талончета за направено дарение
- лентичка “не сте сами”
- стотинки
- и ест. пари
Това май отговаря на въпроса защо ми е толкова дебел портфейлът рџ™‚ . Един колега ме базикна, че като използвам още няколко такива и мога да си направя бронежилетка от тях рџ™‚
След изпита по моделиране
Вчера бях на въпросния изпит и го взех с 6, но беше доста сложен и въпросите бяха адски кофти… Имаше и няколко плюса де – беше тест с “а”, “б” , “в” на компютър и след като накликаш всичко си разбираш броя верни отговори, както и правилните на въпросите, които си объркал. След това резултатите отиват някъде на сървър и се записват в база. Така за час-два минахме и двата курса, които сме карали моделиране…
След изпита с колегите ходихме да обядваме в “Тракия”, защото те искаха нещо като ресторант, а аз – място, където да паркирам. Колебаехме се между “Годзила” и “Азия”, но в крайна сметка се реши да не ходим в “Годзилата”, защото една колежка не беше привърженичка на идеята.
Към 15 часа ходих и на зъболекар, където ми оправиха 2 зъба.
След това се прибрах за малко и после отидох на събиране у едни колеги да полеем мъката/взетия изпит, защото на някои хора не им достигна само 1 точа за три…
Прекарахме си що-годе добре. Първоначално имаше планове да се ходи на караоке, но после всички изпозаспахме към 12 часа и някак решихме да се прибираме.
Днес станах в 8, за да гледам квалификацията за формулата. “Ферари” зае първа редица, а “Макларън”-ите бяха 3-ти и 4-ти, но ги наказаха за забавяне на други пилоти и утре ще стартират 8-и и 9-ти.
След това написах няколко реда по транслатора си, но все още не виждам как ще стане до петък. Знам че нещата са за 16 часа усилена работа, затова мисля, че ще мога да отделя време от сряда нататък. Все пак 16 часа са един ден и малко от нощта, а практиката показва, че за около 8-12 часа се пишат нормалните курсови проекти. Toзи е малко по-сложен (да не кажа доста), но предполагам че 16 часа писане на код ще стигнат за 4-5, защото 3 не ми върши работа като оценка.
Иначе след около час ще ходя у колегите да играем днд, като се надявам да се съберем в пълен състав, че е малко кофти все някой да отсъства (и без това играем рядко). Дано и да поиграем повечко, че предните пъти най-късно в 2 часа приключвахме…
И така, утре в 9 ме чака формула, а след това и гуглиране за библиотеки, които да ми спестят работата по създаването на клас файлове в байткод.
Неделя вечер
Днес цял ден си почивах от работната четиридневна седмица, петия ден за сплотяване на колектива, караоке вечерта, формула 1 рано в събота, разходка до Асеновград с майка ми и сестра ми, за да се вземе вече готовата рокля за бала, рожден ден вечерта и ранно ставане в неделя за същинското състезание от формула 1.
В петък фирмено бяхме на футболен двубой, като играха само 18 души приблизително 2 часа (идея си нямам как издържаха – аз играх 15 мин. в началото и се изморих). Останалите чакахме в кафето или се правехме на публика, обсъждайки употребата на пролог в джава библиотека за достъп до уеб услуги…
След мача отидохме във “Веселото село”, където обстановката не ми допадна особено – битова е, но не е 100% български бит, а по-скоро някаква смесица, каквато бе и музиката преди да помолим музикантите да спрат и да пуснат нещо различно.
Като се наобядваха, непловдивчани решиха да отидат на паметника на руската армия освободителка (Альоша), но аз си се прибрах, за да събирам сили за ранното ставане за формулата и караокето преди това.
В 20 часа минах през квартирата на Стилър, където поговорих малко с Христо и Марта, а, след като тя си тръгна, го обърнахме на програмиране – Стилър имаше да довършва разни сайтове…
На караокето нямаше почти никой – 8 души (все от редовните), като на тях никак не им липсваха другите хора, защото можеха да пеят повече, но на мен ми беше леко скучно.
Към 01:15-01:30 ни изгониха от заведението и другите тръгнаха да пеят в някакво друго, а аз се прибрах, за да стана и да гледам квалификацията сутринта.
Към 13:30 в събота минахме със сестра ми да вземем майка ни от работата и отидохме в Асеновград, за да вземем роклята на сестра ми и да гледаме за обувки, но цехът бил затворен, затова нашите отидоха да гледат роклята, като след това обиколихме малко в търсене на кафе и в крайна сметка седнахме в едно до кръстовището след гарата.
След кафето нашите минаха през магазин за дрехи, където ми се изчака чакането, но след това поне си взеха роклята и се отправихме към Пловдив, където взехме обувки на сестра ми и се прибрахме.
2 часа по-късно бях на рожден ден на гаджето на един колега, където май се бяхме събрали все хора, имащи досег с информатиката и си прекарахме добре, като играхме и на филми ( някой рисува нещо на бяла дъска и останалите трябва да познаят) и се забавлявахме с един powerball.Слушахме и бая разнообразна музика – от радио “Атлантик” до Dimmu Borgir…
В неделя станах рано, за да гледам формулата, но май само си загубих съня – Райконен взе точка по милост, а Маса дори и това не постигна…
Сега се подготвям психически за 500-600 слайда теория, които трябва да изчета за изпита в петък и да напиша транслатор за другия петък рџ™‚ . Е, поне съм в отпуск 2 седмици, та се надявам да успея.
За програмистите
Днес в офиса дойде един куриер да донесе рекламите материали на колега, който беше на лекции. Та въпросният куриер поиска около 200 лева за рекламните папки, които ние трудно събрахме – 10 човека, като повечето имахме под 15 лева кеш. Ест. всички имаме в сметките, но за какво са ни кеш… Та тогава се сетих за тази картинка :
Пратих я на колеги от университета и те се съгласиха с нея :), особено с частта за живота.
Сетих се и за една мисъл видяна в / : “Get a life. First one”.
Хайде, аз отивам да си го търся, дано вие сте го намерили рџ™‚
Много работа и малко университет
Вчера отидох в университета за час-два, защото трябваше да предам един проект, но в последствие се оказаха 2 предадените – асистентката закъсня с 30-40 мин. и през това време дойде колежката, водеща “Компютърно моделиране” и с малко мъки имаме 6 колегите. Отне ни 6 часа писане на проекта (поне час-два лиготии де) и 30 мин. дебъгване на място, но си струваше.
Другата шестица бе по “Курсов проект 5”, където пожертвах няколко часа в неделята да оформя 7-8 странички документ, да пооправя малко сорс и да доворя с Лъчо какви анимации да направи, защото пак проектът беше за поне двама.
Иначе след унито започнах да си отработвам часовете, като карах без обедна почивка и се прибрах към 19:30.
Днес пък започнах в 8:30 и пак без обедна до 19 – няма как, работа има за целия китайски народ, а спринтът свършва (пуст тийм билдинг в петък) и трябва десетдневната работа да бъде направена за 7 дни рџ™Ѓ . Освен това другата седмица съм в учебен отпуск, а от свършената работа зависи дали ще ме пуснат. Не че няма болнични де, ама все пак е добре да не се стига до тях.
Сирни Заговезни
Днес е тази неделя, когато се иска и дава прошка от хората, затова най-смирено ви моля да ми простите за каквото съм ви засегнал.
Аз пък ще простя на тези, на които мога. На останалите – Господ да прощава.
Проекти и караоке
По стара ФМИ-истка традиция курсовите проекти се пишат последните няколко дни на 10-тата (последна седмица). Този триместър за мен и колегите около мен не беше изключение – след петъчното запиване и караоке на 7-ми срещу 8-ми март, в събота беше време да се пишат проекти…
Събрахме се трима души по нашия общ проект + други двама, които пишеха по друг и близо 6 часа мислехме върху кода, който трябва да се промени и, понеже сме трима, трябва да направим 5 точки за 6, вместо 3, ако всеки от нас се представи сам, но все пак кодът е един и същ и не е добре да се представяме по отделно,особено че някои от нас не сме се мяркали в университета почти 9 седмици.
Днес пък пиша по друг проект – алгоритми за сортиране, като вече съм почти готов с моята част – остава само редакцията и евентуално допълнение, но за 2 часа документът бе написан и примерите дооправени. Е, утре ще се разбере колко ще имаме, но мисля че се справихме добре.
Иначе в петък най-после си заверих триместъра, след като инспекторката ме върна 2 пъти да си попълня програмата, но накрая получих заветните печати.
След това със Стилър и 2 колежки висяхме в кафето на ФМИ, защото имах няколко свободни часа преди да отида на работа. Добре е да се видиш с колеги и да си пожелаете “за много години”, но за съжаление повечето работим и нямаме време за такъв лукс.
Вечерта бяхме в ресторант “К2”, който не беше лош, но не е по мой вкус – предпочитам си “Войводите”. След това отидохме и на караоке в “Латиното”, където си прекарах доста добре, защото бяхме доста голяма група колеги и като 60% от заведението са твои хора някак се отпускаш. Все пак не повторих опитите си да пея (колегите може да са ми само благодарни за това) рџ™‚
Напоследък
От доста време не съм писал тук, но просто нямах настроение – неведнъж намирах тема за писане, но някак изникваше нещо важно.
Е, така и неща нещата ще се трупат, а след година като си препрочитам старите неща ще се чудя какво съм правил тази седмица, за която няма и ред в блога…
Та все пак ще спомена накратко какво ми се случи през изминалата седмица – на първи март имахме “среща на класа”, като се събрахме 4-те редовни, които всеки път сме там.
Разказахме си кой какво прави (главно работим), какви планове има да завършва и кога евентуално (аз не съм сигурен за себе си дали тази година ще е или някога в далечно бъдеще).
Вечерта след срещата на класа бях на имен ден на колежката Марта, където си разменихме и мартеници. Дойдоха 5-6 човека, което е доста малко на фона на сбирките от втори, дори трети курс, но какво да се прави, големи капиталисти сме станали всички – имам колеги, които работят даже в събота и неделя без да почиват през седмицата…
Прекарахме си що-годе добре, като в 12 часа се сетиха и за мен рџ™Ѓ – беше настъпил рожденият ми ден, който никога не съм харесвал и винаги ме е депресирал. Все пак очаквах, че може да се сетят колегите и бях купил вино и бонбони за почерпка…
На втори март (същинският ми рожден ден) обикалях с нашите по магазините, за да си избера подарък и се надявах максимално малко хора да се сетят за мен. Дори бях сменил рождената си дата в ICQ, защото не обичам да стоя като идиот на телефона и само да казвам “да,да”, “благодаря” и тн. Хубавото е, че хората го осъзнаха и тази година имах наистина малко обаждания и смс-и.
Все пак не си бях сам вкъщи на РД-то – играхме DnD с колегите, като всячески се опитвах да не мисля за 23-тата си година…
На Трети март бях с нашите и прабаба ми в църквата “Света Петка стара”, която се намира на тепето срещу понеделник пазара и работи от няколко месеца. Прабаба ми от доста време искаше да я посети и най-после я закарахме…
След това посетихме и гробищата, защото и двамата ми дядовци са били родени на 3-ти март. Там станах свидетел и на скръбта на майка, загубила сина си. Прабаба ми с такава нежност изми целия надгробен камък на дядо ми, милиметър по милиметър… Направо не искаше да си тръгне…
Следобедът на празника прекарах вкъщи, гледайки телевизия и висейки пред компа. Нашите политици пак се показаха като нещастници, опитващи се да се възползват максимално от трагедията, сполетяла толкова невинни хора…
Във вторник започнах работа и си влезнах в работен ритъм – ежедневна монотонност, малко нерви с прибирането след работно време и тук-таме положителни емоции – вчера един колега си взе лаптоп и го донесе да го покаже. Радвахме му се като невидели рџ™‚
Днес пък друг колега почерпи, че е станал магистър и след кратко преброяване се оказа, че от офис 10 човека има само 4-ма немагистри, като това сме все младите де :), които имаме 3-4 години да догоним “старите кокали” набор ’82.
Вкъщи имам проблеми с капака на лаптопа, като никой не може да ми каже къде се оправят. Писах дори на Acer в Полша, но или не четат английски, или бързо са се научили на номерата на “Стемо” и “2 плюс”, които колкото и да им пишеш, не получаваш отговор…
Та така. Имам усещането, че скоро капакът на лаптопа ми ще получи последно причастие и ще го оправям ръчно, защото по времето когато го купих струваше почти колкото колата ми. 2 години по-късно все още е актуален като параметри, но един пуст капак и липсата на резервни части е доста кофти, но няма да си купя друг, или поне не искам, но като се наложи рџ™Ѓ …