Archive for May, 2008

Балът на сестра ми

Posted on May 27, 2008, under За мен.

На 23-ти май сестра ми се сбогува с училището (макар и не съвсем – чакат я матури), като по този повод се събрахме около 60 човека в едно заведение до Младежкия хълм.
Сигурно повечето от вас знаят какво суетене е около баловете – изпитвал съм го на собствен гръб, само дето моето като че ли не беше толкова голямо – трябваше да сложа един костюм, да се натруфя и просто да изляза – не съм ставал в 8:30 за фризьор, не съм ходил на маникюр, грим и разни такива глупости, които отнемат целия ден, но трябва да се признае, че за веднъж си струват, защото след 20 години случайно ще намериш своя снимка от бала и ще изглеждаш красиво на нея, което ще породи спомени за бивши съученици, приятели и всякакви други такива весели неща. Неща, които е хубаво да си спомняме по-често през останалото ни ежедневие, изпълнено със сивота.
Някак между суетенето стана време и да се тръгва към ресторанта – сестра ми я взеха с мерцедес, на какъвто вероятно няма да се качи втори път в живота си, вътре я чакаше официално облечен кавалер и изобщо нещата бяха както си трябва. Имаше и агитка от приятели на сестра ми, които прогонваха тишината и през целия път не млъкнаха и за секунда – шум трябва да се вдига все пак – на един гол клаксон ли да се разчита рџ™‚
След като се видяхме с всички роднини в ресторанта и се реши и един от големите проблеми – липсата на диско водещ, трябваше да закараме сестра ми в ресторанта (аз бях в ролята на оператор, заснемащ бала).
Пред хотелът естествено беше лудница, а ние бяхме и подранили, но поне имаше човек къде да оплакне око. Абитуриентките се бяха направили за вечерта на живота им, която не съм сигурен доколко е съизмерима с тази на сватба, но някой ден ще питам бъдещата ми жена, която и да е тя рџ™‚
След изпращането на сестра ми се върнахме в ресторанта и си продължихме по нормалната програма – ядене, пиене, танци и разговор с хора, които не си виждал скоро. Така свърши в общи линии последния ми бал за много време напред. Един весел спомен, който искам да запазя и тук, след време да го прочета и да си спомня… Жалко, че на 19 май 2004-та нямах още блог, но поне имам снимки на аналогови и цифрови носители, които да ми напомнят вечерта (стига да ги намеря из къщи естествено рџ™‚ )

Със заветния билет за Manowar в ръце

Posted on May 23, 2008, under За мен.

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill

Днес най-после си взех билет за феста в Каварна, като държах да присъствам на тъй наречените семейни изпълнители – Manowar и Алис Купър. Снощи се бях притеснил, че няма билети (имаше само 22 тридневни), а преди няколко дни те бяха 400…
Все пак днес пуснаха двудневните и с колегата бяхме първите от Пловдив, които си купиха – лелката в магазина дори не беше виждала какво пише на тях преди да ги напечата…
След като олекнах с 70 лева се замислям и за спането в Каварна – миналата година е имало 40 000 души на стадиона, а според колега, редовен посетител на града, Каварна не разполага с достатъчна леглова база, затова се замисляме за вариант на палатка и дали да се ходи с кола (дали ще може да се паркира някъде).
Ако трябва ще спя във Варна или на полянка извън града, но ще отида, защото ги пропуснах миналата година (толкова ми е бил акълът – изпит може да се вземе и на ликвидация, а групи като Металика, Blind Guardian и Manowar рядко идват втори път). Благодарен съм за втория шанс, който получавам и дано да си прекараме страхотно на 5-ти и 6-ти юли.
\m/

Какво правих през седмицата

Posted on May 18, 2008, under За мен.

Изминалата седмица мина някак минорно – ходех без стимул на работа, като не работех колкото ми плащат (не мога 8 часа да не правя нищо), но все пак си вършех работата на минималния праг…
В сряда отидохме на фитнес с един колега, като аз не бях ходил от 3 години (мързел предимно), а след това още месец търсехме подходяща зала с място за паркиране и да не ходят мутри. В крайна сметка май го открихме и засега съм доволен, макар да съм ходил само два пъти. Към 19 часа има повечко хора, но всеки е дошъл след работа, разбираемо е…
В петък ходих и до университета където карах избираема по ASP и се ядосах, че условието бе едно, а реализацията беше опростена минимално – трябваше да се въведат неизвестен брой ръстове и да се сметне средният, като аз го направих с javascript – пита те колко ще въвеждаш и после с document.write() добавя полетата. Това отне време, но в крайна сметка го направихме с колегата…
Какво беше решнието на задачата на учителя – едно поле, в което се пишат ръстове, разделени с някакъв разделител и после се използва split(), за да се сметнат. Само че това на мен не ми харесва – някой беше казал “щом има синтаксис, значи не е интуитивно за потребителя” и в този случай съм напълно съгласен с него…
В петък дойде и новината на седмицата – имахме заплати по сметката, макар и само една. Пак е нещо – показват ти, че не си забравен и може би фирмата иска да ти изплати парите.
Малко странно се получи с горивото – дадоха ми плик с 50 лева (за месец април), а за дек. до март – нищо… Все пак вчера получих писмо, че е станала грешка и тези пари ще ми бъдат платени (някога).
В събота пък бяхме на сбирка за сплотяване на пловдивския колектив по случай отбиване на номера с “работната” събота. Малко се прецаках, защото щяхме да ходим на тепето близо до офиса и отидох пеш на работа, но случва се…
След като се прибрах, заспах и се събудих с мускулна треска, но получих известие, че ми е пристигнала книжката и пак драпах до центъра и обратно, но втора мускулна не се хваща, докато имаш първа рџ™‚
Днес пък смятам да не правя нищо – да си лежа в леглото, гледайки телевизия и да си почина физически и психически от двете изминали дълги работни седмици.

Глоба за мръсна кола

Posted on May 13, 2008, under За мен.

Почти всеки шофьор знае, че когато една кука няма с какво да се заяде се заяжда именно с това – лош външен вид на автомобила – едно фишче не е проблем, но досега не са имали стимул, защото фишът се плаща на каса…
От скоро тази глоба, както и другите, налагани с фиш, ще се събират на място от полицаите, в случай че имаш пари и желаеш да платиш.
Законът е тъп – това е очевидно – даже не съм сигурен дали не противоречи и на Конституцията, защото чрез мръсен автомобил мога да изразявам възгледите си към обществото…
Все пак съм чувал за нещо, което може да откаже полицай от 10-те лева глоба – казвате му, че няма да платите и искате акт, като ще пишете в него, че имате съмнения, че служителят е употребил алкохол. В рамките на 30 мин. в града и 45, ако е на пътя, той трябва да отиде в болница и да даде кръвна проба за изследване, което ще му коства доста усилия и нерви, а и финансови “загуби” (т.е пропуснати ползи). На мястото на куката бих се отказал от 10-те лева и бих изчакал по-доходна кола, шофьорът на която няма да е толкова запознат с правата си…
Мразя да ми се бъркат за разни подобни неща – колата ми не е мита от много време (повече от 6 месеца), но тя не е, за да й служа, а да ми върши работа – ще я мия когато аз сметна за добре, а не когато някой реши, че събира за нещо. Kогато спрат дъжда да пада и по улиците няма прах, тогава може и да се замисля дали да си измия колата, ако вътре не е кочина (в момента все още не е толкова зле – има къде да се стъпва рџ™‚ ).

След срещата в София

Posted on May 10, 2008, under За мен.

Преди малко се прибрах от пътуването си към София. Целта на посещението ми там бе да обсъдим предишната итерация – какво сме направили, какво не сме, какви проблеми има…
И ест. най-големият проблем засега е липсата на 2 изработени от мен заплати + 212 лева за гориво и днешния билет до София…
Някак разбирам да няма пари за едната заплата, ама втора да не ми изплатят, при положение, че имаше 10-ина чисто нови компютъра в офиса (още неразопаковани) и от другата седмица поне двама колеги са на курс за някой от продуктите на “Оракъл”…
Най-евтиният такъв курс е 200 лева, но средната им цена е 700 лева… Значи няма пари за заплати, а за глупости има? Доста се изнервих и определено не съм само аз, само не знам другите какво ще правят, аз обмислям напускане, като преди това се явя на интервюта в някоя от другите 2 пловдивски фирми (в третата имало договор за неназначаване на служители на текущата ми компания…). Хем искам да остана до 17.07.2008, хем се изнервям все повече с всеки изминал ден и, ако някоя от двете фирми ме наеме (въпреки че искат 1 година, а аз имам 10 месеца засега) няма да има смисъл да оставам още 2 месеца…
А парите ще си ги взема, може да е след 3 години, но ще ги взема… Все пак не са малко и си струват делото, което ще заведем евентуално с още колеги…

За преживяванията ми в IRC

Posted on May 8, 2008, under За мен, Компютри.

Преди близо 10 години открих IRC. В началото ми беше доста странно (все пак тогава ползвах ICQ и BBS чатове), но някак свикнах и прекарвах ценните си тогава интернет минути, приказвайки си с американци основно (все пак беше DalNet). Говоря за “тъмните” времена, когато интернетът беше лукс. Нашите плащаха по 10 долара за 10 часа (тогава доларът бе около 2 лева, малко след “хубавото” положение, до което ни докара едно комунистическо правителство…). Малко по-късно излезе на мода и нощният интернет – 10 долара за цял месец интернет от 2 до 8 сутринта… Може би от тогава се превърнах в нощната птица, която съм днес…
В тогавашното IRC “срещнах” доста хора, като голяма част от тях бяха интересни и си чатихме дъълги нощи за мен (вечери за тях).
Малко по-късно, в разговор в BulPac (не знам дали го има още – BBS на БТК, който на времето поддържаше цели 2 линии и може би още 1-2 платени и така можеше да се чати с повече от един при това на цената само на един импулс (уау!)), та в този разговор научих за UniBG и канал #plovdiv.
По онова време имаше не повече от 10-ина души там и не ест. никой не сваляше мадами…
По-късно научих и за канали като #hackers, #linuxhelp и #phreedom, където имах проблеми с един администратор на тогавашния “Технолинк”…След спора смених ника си за първи път (от boyan17 (не, бях на 14 тогава – nяма общо с възрастта ми) стана на GarneyBoP).
Ест. участвах и в свалянето на мадами онлайн, но това беше мода, която бързо ми писна (само след няколко месеца се отказах :)). Какъв е смисълът да водиш разговор, от който първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Малко по-късно (1999-2000 г.) разбрах и за канал #fantastika, където се запознах с много начетени хора, с които водихме спорове на всякакви теми – глобализацията, творбите на Толкин, Зелазни, Джордън и ест. Азимов и Хърбърт… Тогава ходих за пръв път и на среща на канал, която бе във Варна за няколко дни. Там играх и ролева игра за първи път на живо с хора от канал #rpg…
Малко по-късно #fantasika се разцепи на две. Наистина не помня вече причината, но беше нещо свързано с правата на потребителите. Тогава се роди #library, където влизах вместо в другия канал… Това беше първото разцепване на колектива рџ™Ѓ .
Малко по-късно оставих IRC за 6-7 месеца, но бях върнат към него от един съсед тогава, който е родом от Петрич…
Естествено отбелязах завръщането си с нов ник – Тиндор (тъмен елф на Куеня или Синдарин (езици, измилени от Толкин), не помня вече). Това е и текущото име, с което се подвизавам там…
Та след канал #phc бях поканен и в този, който колегите създадоха, когато бяхме първи курс (#pu-informatika). Там прекарах някъде около 2 години, като след спора ми с един човек вече не влизам и не мога да кажа дали съществува каналът или не. По-вероятно е да влизат някои колеги, но нямам наблюдение…
В този канал се запознах и с едно момиче, с което ходихме 2 години, но историята с нея свърши този януари…
Покрай моето напускане си тръгнаха и други колеги, кой заради “симпатия” към онзи човек, кой по други причини…
Известно време висях в #studio69, където все още вися, макар от месеци да не е влизал никой друг освен мен…
Покрай някакво събиране (май беше осми декември) един колега ни събра голям процент от бившият #pu-informatika в неговият канал #cartmanland (малко му провалихме първоначалната идея, но предполагам не се сърди много). Идеята на Cartman Land била от “South Park” – Картман иска да си купи имение, в което да е сам и да няма никой друг…
Около година-две вися в този канал, но вече сме само двама души там – аз и колежката Ивелинка, като никой от нас не говори. Просто висим… Този канал така и не доби успеха на #pu-informatika, където си правихме излизания по няколко пъти седмично, ходехме на дискотеки, кръчми, кафета и караокета…
Спомням си, че и Митака имаше канал, макар да не се сещам сега името му. Митак, коментирай като прочетеш това рџ™‚ .
Как са нещата сега – в UniBG не говоря с никой след като скъсах с онова момиче – просто влизам и вися, като понякога цъкам и тривия в някой случаен канал…
В Freenode.net нещата са малко по-различни – там стоя в канали #kde и #gentoo-desktop-effects – където има доста голямо посещение – 300-400 души (нещо като канал #Plovdiv навремето), но за разлика от нашия канал, там говорят…
Кофти ми е, че нашето IRC умира, при това не съм сигурен дали е бавно или с шеметна скорост… Имам 10 години спомени от него и хората, които срещнах покрай тази мрежа, кои добри, кои лоши, но все пак са спомени, които са ми ценни…
Нямам идея защо се получи така, освен едно предположение – всички колеги работим, при това някои работят и почивните дни (за щастие аз не съм от тях) и вероятно това е причината, но едно време ходехме в университета и пак си оставахме в каналите…
Защо пиша това? Ами искам след време (като си препорчета поста) да си спомня с умиление за изчезналата вече мрежа и приятелите и враговете, които си създадох там – нещо, което не виждам как може да стане с шарени програми като Skype, където сега са болшинството от потребителите, пленени от едни емотиконки, неосъзнавайки как компютърът им в същия момент се използва и от самата програма по доста недостоен начин…

Краят на неработните дни

Posted on May 6, 2008, under За мен.

Днес е последният ми почивен ден от края на миналия месец, когато почивката ми се струваше толкова дълга и далечна…
Бях планирал да се самоусъвършенствам, като прочета една книжка (“Effective Java“), само че така и не намерих времето да го направя (прочетох 1/6 от нея…). За сметка на това гледах световното по снукър, играх 2 пъти в рамките на 7 дни ДнД, видях се с роднини, ходих на караоке в събота, 2 пъти опитах да си купя дрехи и какво ли още не…
Вчера даже си напълних главата на принтера с тонер, като съм доволен от фирмата – щяха да си тръгват, но след обаждане по мобилния се навиха да ме изчакат да отида, напълниха ми главата за 10-15 мин., платих и всичко е точно. Не очаквах, че може да стане за толкова кратко време…
Иначе от утре започват две натоварени седмици – ще се работи на 10-ти и 17-ти, като на 6-дневна седмица не мога да почина като хората…
Освен това тази вечер един колега ме “зарадва”, че за университета трябва да направя план на проект и да преведа 9 страници ръководство за мениджър на проекти, така че и вечерите ми няма да са от най-свободните. Но каквото е, такова, седмицата все едно започва от вторник, нищо че ще има само един почивен ден.
Успешна седмица на всички и дано утре да станем по-леко след днешния имен ден рџ™‚

По магазините (втори опит)

Posted on May 2, 2008, under За мен.

Вчера пак имах желание да обиколя магазините и да си купя тениски и някакви по-тънки блузи, но не би…
Още в първия магазин не ми хареса нищо – някакви ярки цветове, райета, разни шарени надписи… Харесах си една изчистена светлосива блуза, но в момента, в който погледът ми падна на края на ръкавите, просто си излязох от магазина – те бяха на бяло-червено каре…
В другите магазини се забавих доста по-малко – видял ли си един, видял си всичко – навсякъде са на мода (отново) педалските тениски и такива на райета, но нито съм затворник, нито моряк, а на клоун още по-малко имам желание да се правя…
В един от последните магазини, които посетих дрехите отново бяха кофти, но момичето направи грешката да ми предлага неща – оплюх първите 4 и тя ме остави да си разглеждам спокойно… Кой по дяволите би ми предложил розова, бяла, светлосиня и тениска на райета… При положение, че бях с кожено яке, сини дънки и тъмносиня фирмена фланелка…
Изобщо модата за дрехи (магазините по центъра) е много зле откъм нормални тениски. Какво им пречи да имат 5 модела класически изчистени такива в тъмни цветове, знам за поне двама, които много трудно си избираме дрехи и адски голям процент от колегите ми не биха сложили розово или светлосиньо…
Явно ще си карам със старите тениски от миналата година, пък на който му се виждат евтини да си гледа работата – веднъж човек има желание да даде пари за дрехи, а не за техника и то да няма къде…