Archive for August, 2010
Дали да отида на концерт на W.A.S.P ?
Posted on August 31, 2010, under За мен.
От близо 2 седмици се чудя дали да отида на концерта на W.A.S.P в София на 27-и октомври. От една страна ми се ходи, защото последният им албум ми харесва, но от друга – никога не съм им бил голям фен и мога спокойно да пропусна. Обаче определено ми се ходи. По-големият проблем е, че няма с кого да отида. Има потенциално 2 + 1 души, с които мога да отида, само дето единият все още не е сигурен, а другите двама са роднини и аз съм в сложни отношения с единия. Та ще трябва да превъзмогна себе си, за да отида на концерт, като не съм убеден, че искам да го направя (поне на този момент).
Другият вариант е да отида сам, но никога не съм ходил без компания на концерт. Не ме притеснява тълпата, погото или нещо друго, просто ми се струва странно да отида до София, да си паркирам колата до залата, да изслушам концерта и после да се прибера в Пловдив, като през цялото време не говоря с никой, а не обичам тишината. Естествено, имам касетефон в колата (така му е само името, никога не е можел да просвирва касетки) и най-вероятно той ще влезе в действие, но се чудя дали да постъпя така.
Евентуално бих могъл да изтествам какво е да си сам на концерт още на 9-ти октомври, когато ще пеят “Скорпионс”, за които вече имам билет (при това седящ), но също така имам и уговорка. А обещанието си е обещание.
Та май ще изчакам средата на септември и тогава ще взема обвързващото решение, подплатено с билет. Все пак не може да е толкова лошо да си сам на концерт.
Петък до понеделник
За поредна седмица на работата очаквах петък вечер с нетърпение. Не за нещо конкретно, а просто за идните почивни дни.
За щастие и този път намерих хора, с които да отидем в “Сенса”, като бяхме скромна компания от трима – Аз, Митака и Лъчо, а после дойдоха и още двама колеги от работата и си прекарахме сравнително добре, въпреки гадната музика.
В събота трябваше да стана рано, за да хвана банката и да си взема едната дебитна карта, закривайки другата, издадена ми от бивш работодател. Тази задача ми отне само 10-ина минути, но за съжаление ще се наложи скоро да отида пак, защото закриването на картата не било закриване на сметката и трябвало да се изчакат 8 работни дни, за да спра да използвам софийската сметка. Изобщо глупости на търкалета. Чудя се още защо ме карат да попълвам куп бумащина, когато никой не я гледа. Те си попълват формичките на компютъра, а на мен, за да не ми се скучно вероятно, оставят задачата да си попълня името, ЕГН-то, номер на лична карта, все неща, които можеш да научиш наизуст от толкова формуляри, но те така и не научиха кой си…
Много по-лесно щеше да е просто да отпечатат попълнената формичка и да те помолят да положиш подпис, но защо да оптимизираме процеса…
Както и да е, след банката се прибрах да се наспя. Вечерта се обадих на Митака за бягане на гребната и той не отказа. Направихме си 1.75 км. бягане (с почивки ест.), като аз бях с мускулна треска от фитнеса в четвъртък, но все пак бях във форма. Можех да избягам още поне половин километър, но пусти мързел… рџ™‚ А и Митака не беше бягал от много време, та имаше проблеми с дишането.
Неделята прекарах пред телевизора, зяпайки формула 1. След това разменихме 10-ина съобщения с един приятел във фейсбук (можеше да са и повече, но аз нямах интернет, благодарение на някой съсед, който ми беше срязал кабелите и “Близу”, които от петък вечер до понеделник почиват).
Искаше ми се понеделникът да бе дошъл малко по-късно, за да се наспя, но не се случи и отидох на работа сънен както винаги. За щастие този работен ден имаше какво да правя и съм сравнително доволен. Вечерта мислех да бягам, ама ме мързеше нещо, та се обадих на Митака с идеята той да ме откаже (или евентуално да бягаме заедно). Доста успешно направи първото и в крайна сметка ще си почина тази вечер от изминалата седмица, пък утре дали ще бягам или ще правя нещо друго – все още не знам.
За съжаление не мога да оформя плановете си и за петък вечер, понеже една колежка има рожден ден тогава и все още не ме е поканила официално, но предполагам ще го стори. А, ако го направи, това ще ангажира и четвъртъка ми, че трябва да избера подарък. Все пак се старая да избягвам бившата си компания, а най-малкото, което е искам, е да купя общ подарък с тях.
В този ред на мисли се чудя дали да ходя на предстоящите рождени дни изобщо. По памет те са три, като само този на 6-ти смятам да уважа със сигурност. За другите се колебая.
Понеделник, вторник и сряда
Дотук седмицата се развива доста добре откъм контакти и спорт – в понеделник се срещнахме с Митака и си поговорихме за нещата от живота, работа и всякакви други глупости. В общи линии беше среща само за час-два, но беше добра.
Във вторник се видях с Мечката, защото не се бяхме виждали от доста време, а той нали беше в чужбина, та разказа набързо как са прекарали и някои по-интересни моменти от престоя и пътуването.
За съжаление и двамата ми събеседници искат да мигрират (кой в друг град, кой в друга държава), което за мен е тъжно, че са стигнали до този извод. Пловдив не е малък град (противно на нечии очаквания) и тук има възможности да се развиваш професионално. А България пък може да не е най-прекрасното място за живеене, но това си е нашата родина и нещата тук ще се оправят, рано или късно. Почти всеки може да си купи билет и да замине, но защо трябва да ставаш поредното зомби-работохолик и да се трепеш за висок доход, като тук вадиш нелош? Според мен по-големите финансови нужди на човек се изчерпват с кола, апартамент, образование и джобни. А професията програмист предлага възможности да изкараш достатъчно, за да си ги позволиш (стига да спестяваш, а не да харчиш за глупости). Е, за апартамент ще трябва да почакаш малко, но навън също си плащат ипотеката с години.
Като оставим настрана финансовите въпроси, днес трябваше да избера бягане на гребната или фитнес с познати. Предпочетох бягането не за друго, ами сега съм на диета и е по-лесно да избягаш 1.75 км. с 1400 дневни килокалории, отколкото да вдигаш за гръб и трицепс и след това да си легнеш гладен, защото вече си си изял полагаемото и нямаш право на повече.
Така преполових седмицата, като единствено за утре и почивните дни нямам планове какво да правя, но събота и неделя обичам да си стоя вкъщи и да не правя нищо ( а и има формула 1) , така че те са почти планирани, а в петък смятам да излизам в “Сенса” с няколко приятели, познати и който друг дойде, или видя в заведението.
За утре имам 1-2 идеи какво да правя, но все още не съм го решил твърдо, но ще е или кафе, или ще отида да похвърлям баскетболна топка, че вече не играя баскетбол с другите, а никога не е излишно да изхабиш малко калории, тренирайки стрелбата си. Сега се сетих, че мога да отида да се катеря и на стена, като днес имах такава оферта, но я отклоних. А и до утре вечер има над 20 часа, така че време за нови идеи решения има колкото искаш рџ™‚ .
И така, надявам се и остатъкът от седмицата да съдържа приятни емоции.
Хората напоследък ме разочароват
Не знам дали аз съм се променил чак толкова след смъртта на татко, но вече хората постоянно ме разочароват. Тази седмица се изнервих на един колега, с който играем баскетбол, но бързо ми мина. След това отложихме резервацията за кино от 19:30 за 21:10, за да може Марта да се върне и да може да дойде, но тя не дойде, въпреки че се беше върнала…
Вчера пък ми се излизаше на бар, не на кръчма или караоке, а на прост бар, в който не пускат чалга. Питах всичките си колеги от университета и не намерих един, който да се навие да дойде с мен. Единствено Лъчо се съгласи да дойде, ако сме над трима души. Андрей и Марта казаха, че ако не са на РД може да дойдат след 22 часа. По информация от трети източници, Марта е казала, че дори да не празнуват РД, предпочитат да си пият вкъщи, което и направиха. В крайна сметка останах сам за “Сенса” и предложих на сестра ми да дойдат с мен. Така се събрахме четирима души, Лъчо дойде също, защото бройката беше над 3, но това не променя нещата, че в моята компания нямаше нито един човек, който да иска да излезе с мен тази вечер, което ме кара да си търся нова компания, защото явно тази вече не е за мен. По-кофтито е, че хора, които съм смятал за приятели се оказват само познати, но в дипломацията всичко е реципрочно, така че просто и аз ще реагирам така и всичко е точно, поне докато не намеря нови хора и не изгоря мостовете назад…
Море 2010
Вчера се прибрах от близо едноседмичната ми почивка в Приморско. Чувствата, с които оставам са смесени за съжаление.
Приморско не е от местата, които ще посетя пак скоро, в това съм сигурен. Причините са няколко – само в моя блок в Пловдив има повече климатици отколкото в 1/2 от центъра на Приморско. Освен това ходехме по 1.5 км., за да обядваме в единствения ресторант, който имаше и пускаше климатика си. Останалите заведения предлагат просто маси навън или пък вътре с отворени прозорци и врати с цел да става течение, но то не бе достатъчно. Дори вечер навън бе горещо, какво остава за вътре…
И трето – чалгата е навсякъде. Много е трудно да се намери заведение без чалга.
Като изключим тези неща, почивката ми мина горе-долу добре. Не пропуснахме нито един ден, като времето бе топло, да не кажа горещо, водата беше сравнително чиста и нямаше медузи или щипалки.
Обаче не ми хареса “работата в екип” на компанията, с която бях. Всеки действаше горе-долу като свободен електрон, отколкото като едно цяло. Разни групички ходехме по отделно на плаж, като понякога се засичахме, а друг път – не.
Дори като отидох да се пробвам на parasailing не дойде никой с мен, а исках снимка за спомен.
Естествено аз като част от групата имам немалка вина за незадружната работа, като дори прекалих със саркастичните шеги по адрес на един неин член, но се извиних и мисля, че всичко е забравено.
През престоя си в Приморско тази година исках да се гмурна и да се спусна с пара-,делта-, или какъвто там планер се води над морето, но и двете неща не се случиха и в крайна сметка вчера тръгнахме в 6 сутринта към Пловдив, като към 11 часа бях щастлив да си бъда вкъщи и да се заема с нещата, които предстояха.
В заключение – тази почивка не беше хубава, но не беше и лоша. Най-лошото нещо, свързано с нея е това, че свърши и утре съм на работа.