Archive for October, 2010
Седмица с два концерта
Posted on October 31, 2010, under За мен.
През отиващата си вече седмица посетих 2 концерта в София – на Scorpions и W.A.S.P.
В понеделник тръгнахме към 15 часа трима колеги от работата, взехме Стилър (след кратко обикаляне, защото имаше някакво задръстване) и потеглихме към София.
След като пристигнахме, забелязах нещо странно – лампичката на таблото за мигачите не мигаше, а светеше, но карах няколко километра така (за щастие основно бях направо) и отбих в пресечка след левия завой на кръговото на 4-ти километър. Там вдигнах капака и загледах умно. Естествено не открих причината, а предния ден бях тествал всякакви светлини, та беше невъзможно да са изгорели всички крушки (не знам какво се случва тогава, но като изгори една, все пак има звук и лампата мига). След няколко обаждания се свързах със семеен приятел, който ме упъти към релетата (единствената причина за повредата, която ми идваше наум, но нямах идея къде се намират). След включване и изключване, мигачите сработиха и всичко бе точно. Само сменихме един бушон, който изглеждаше стопен, но пък работеше.
Така, след 10-те минути ремонт, се отправихме към по-близка пресечка до стадион “Академик-Плиска”.
Към 17:30-17:40 бяхме на стадиона и чакахме на опашката, за да ни проверят за оръжие и други непозволени вещи. В интернет бях чел, че щели да започват да пускат от 15 часа, само дето това очевидно не е било така, защото опашката беше неподвижна поне 15-20 минути. Просто хората стояхме и чакахме.
След като минахме през КПП-то, бързо намерихме входа на стадиона, за разлика от самия стадион, за който трябваше да питаме един човек.
Като минахме през нашия вход се разделихме на две – моите колеги отидоха във фен зоната, а аз и Стилър – на трибуната, където имахме седящи места.
След като седнахме, аз започнах да умирам от студ. Бях с фланела с дълъг ръкав и яке, но те не ме спасиха от софийския студ. В един момент дори изпитах нужда от ръкавици и за първи път съжалих, че около мен няма тълпа, която да спира вятъра.
Концертът закъсня подобаващо (започна в около 20 часа), но Ахат се представиха добре. Звезди има глас, не може да се отрече, но някак ми се стори прекалено кратък наборът от песни (4 или 5), след което отново трябваше да чакаме в студа.
В крайна сметка дойдоха и героите на вечерта и направиха нелош концерт, като вкараха доволно количество мултимедия в него. Красиво бе, звучаха добре, но някак нещо липсваше. Реших, че е заради публиката – повечето хора около мен бяха прехвърлили 40-те и далеч не показваха ентусиазъма си, както подобава на рок концерт.
Но въпреки всичко Скорпионс направиха добър концерт. Предполагам щеше да ми хареса повече онзи в Каварна преди година, но поне ги видях на живо. За съжаление не мога да кажа същото за Дио рџ™Ѓ .
В сряда тръгнах от работа към 16 часа, защото концертът на W.A.S.P. беше от 20, а уж имаше място за паркиране около зала “Фестивална”. Първоначално се притеснявах да пътувам сам, за да не заспя, но определено нямаше такава опасност и в двете посоки. На отиване валеше стабилен дъжд, а аз бях с грайфери на гумите малко над допустимия минимум по закон 1.6 мм. В следствие на това, колата ми поднесе на 7-8 места, като в поне от половината случаи бях в лява лента, изпреварвайки с 130 км/ч. Изправяйки колата така, че да не се блъснеш в камиона до теб, определено вкарва адреналин, който ти пречи да заспиш.
В крайна сметка стигнах без произшествия в София и почти намерих залата благодарение на gps-а. На 50-ина метра от нея трябваше да завия по затворена улица, за която gps-ът не знаеше, но все пак бях близо, а даже успях и да паркирам, което беше перфектно.
След 2-3 разговора се разбрахме с брата на Аднрей да се срещнем пред залата и там се запознах с двама негови приятели, с които заедно гледахме концерта.
Този път атмосферните условия слабо ме касаеха – концертът беше в зала, а около мен имаше тълпа, която да ме топли.
Събитието закъсня с 10-ина минути и на сцената излязоха българската група Bastardolomey, които слушах за първи път, но ми направиха много добро впечатление. Жалкото е, че пееха на английски, но не съм сигурен дали е загуба, защото аз така или иначе не разбирах думите, та дали няма да ги разбирам на английски или български, все едно.
Някъде към 21 часа започна концертът на W.A.S.P., които традиционно излязоха на сцената, акомпанирани от вой на сирени. Момчетата направиха забележителен концерт, въпреки организационните проблеми и това, че тонрежисьорът им беше некадърен и нивото на микрофоните беше под това на инструментите. Все пак W.A.S.P. се справиха с това и успяха да раздвижат хората в залата (само 4000 според организаторите). Ефектите на американците бяха по-слаби от тези на “скорпионите”, но имаше 3 видео-стени и 10-ина прожектора, с които направиха шоу. А и на тълпата не й трябваха ефекти, а разбиваща музика, която те, по мое мнение, доставиха. След този концерт се прибрах в Пловдив с болки във врата и раменете, а след Скорпионс – с настинка. И, ако Скорпионс не бяха легенди, то W.A.S.P. щяха да ги сложат в малкия си джоб.
Самото прибиране беше също изпълнено с адреналин, но от друг тип. През целия път имаше комбинация от дъжд и мъгла, като се сменяше само пропорцията. Но мъглата беше толкова гъста, че не можех да си видя задните светлини в огледалото, преди да пусна култово изобретение “фар за мъгла”. Нямам идея защо на опелите е само един, но един-един, пак върши страхотна работа в моменти като този, когато караш по някакъв път, като дори не знаеш къде свършва той и можеш да се ориентираш единствено по фарчето за мъгла на колата пред теб. За щастие някакъв съгражданин ме изпревари около Ихтиман и през цялото време след това карах зад него.
В крайна сметка и този път се прибрах безпроблемно, но в четвъртък на обяд парното ми отказа да работи. Отворих таблото с бушоните и видях въпросния, който смених в София. Този беше стопен брутално и вечерта едвам го извади един познат. Смених го за втори път със същия ампераж (30А) и за 15 минути нагря толкова, че се опарих на него. Реших, че през почивните дни ще си купя нов комплект бушони (явно тези са фалшиви) и зарязах парното.
Събота и неделя пък се появи проблем с ел. стъклата. Правят си каквото си искат – не можеш да ги свалиш, после не можеш да ги вдигнеш, щракаш с копчетата и по някое време се оправят… Та тази седмица май ще си карам колата на електросервиз, но имам подозрения, че ако сменя бушона за парното с читав, което ще направя тия дни, има шанс стъклата да се оправят.
И така, още една седмица от годината свърши. Следващата, живот и здраве, ще ходя в университета да се запиша за магистратурата (приели са ме в крайна сметка) и май с това свършват твърдите ми планове. Ще видим как ще запълня останалите дни.
Спорна седмица на всички!
Отново с компютър
Преди близо 2 седмици, след обновяване на операционната система, изведнъж се оказах с нестартиращ нормално компютър. Дори не можеше да стигне до графична среда, а имаше близо 70 проблеми със зависимости на пакетите.
В крайна сметка се оказа, че твърдият ми диск сдава багажа. Доста трудно ми беше да намеря познат с външен хард и в крайна сметка записах всичко на служебната ми машина. Отне ми 3 работни дни да архивирам и възстановя информацията, но не загубих почти нищо ( с изключение на 20-ина MP3-ки и време да настройване на нова ОС).
Бях приятно изненадан от гаранционното обслужване. Лаптопът ми е “Дел”, купен от “Технополис” преди малко повече от 2 години, но с 3-годишна гаранция. Та отидох аз към 19:30 вечерта, вече изчел Закона за защита на потребителите и очаквайки проблеми, но ми взеха лаптопа и ми казаха, че ще го предадат на фирмата, която извършва гаранционни ремонти.
След няма и седмица ми се обадиха от ПИК, че лаптопът ми е готов и да отида да си го взема. Ако ми било по-удобно, можели да го върнат обратно в “Технополис”, но това щеше да значи още цял ден без компютър..
Иначе през изминалите близо 2 седмици се случиха и някои други по-интересни неща – КАТ ми изпратиха писмо, че отхвърлят жалбата ми и се очаква да ми издадат наказателно постановление. Все още не съм решил какво да правя по въпроса, защото те не са прави и го знаят, но не мога да оспоря акта в съда, защото е за малка сума. Обмислям обаче друг вариант – да отида в прокуратата и да подам оплакване срещу полицая, написал ми акта, защото е попълнил документ с невярно съдържание. А за онзи, който отхвърли жалбата ми – не съм сигурен каква е формулировката, но е нещо в стил прикриване на престъпление.
Друг вариант е да подам граждански иск със същото обвинение, като си искам 40-те лева обратно. Само дето трябва да платя държавна такса 50 лева и евентуалните разноски на техните адвокати, ако загубя (в което се съмнявм, но едва ли ще действам с граждански иск).
Най-безвредният начин на действие е да напиша само гневни писма до полицаите, шефовете им, техните шефове и тн. докато се стигне до Министъра на вътрешните работи. Очаквам, че няма да има никаква полза, но поне ще съм си изказал позицията…
И накрая нещо положително – в сряда си взехме нов домашен любимец – едно черно-бяло кутре на 4 месеца и вкъщи е доста забавно да вървиш след него (или то след теб рџ™‚ ). Кученцето е немски шпиц и мисля, че е доста интелигентно, за своите 1.2 кг. Обаче все още гледаме да сме малко по-далеч от него, че има един ден, през който се очаква препаратите да си свършат работата срещу евентуалните паразити, а никой от нас не иска да стане гостоприемник на тения. И въпреки всичко, дори и малко по-отдалеч, това кутре внася радост вкъщи.
Java2Days и отменен концерт
Този четвъртък и петък с част от екипа бяхме в София на Java2Days. Миналата година не бях на това събитие, защото бившият ми работодател не беше в състояние да плати за входа, та нямах почти никакви очаквания и отидох непредубеден очаквайки да ми хареса. И наистина, лекциите бяха много добри, като 1/3 от тях ги изнесе екип на SpringSource, но JEE беше застъпена също.
Като изключим лекциите, събитието беше с ужасна организация – започнаха да ни пускат по-късно, после трябваше 700 човека да се наредим на опашка, за да си вземем пропуските, като никъде не беше споменато, че едната страна е за физически лица, а другата – за юридически. Добре, че бяхме сред първите на едната опашка, та си спестихме двойното чакане…
Друг недостатък беше липсата на течности – кафе наистина имаше достатъчно (единият спонсор се беше погрижил), но никъде нямаше вода. В началото оставиха 50-ина бутилки, които бързо свършиха и повече така и не видях, а най-близкото заведение беше 2 етажа надолу и навън…
И последно по адрес на конференцията – обядът закъсня с 20-ина минути, като естествено никой не благоволи да ни уведоми къде точно се намира залата. Табели също нямаше.
Но, въпреки всичко, лекциите бяха на ниво и измиха срама…
В четвъртък вечер научих и за концерта на Скорпионс, който се отменя. Стана ми тъпо, защото се бях подготвил за шоуто, но какво да се прави. Радвам се, че, когато се прибрах, всичката дезинформация е била свършила и научих вече сигурната новина. Дано наистина концертът бъде пренасрочен и да не съвпадне с WASP на 27-и октомври.
Събота реших да си инсталирам отново JBoss и да се пробвам да напиша нещо на Jee6. Близо 2 часа си настройвах базата данни през административния интерфейс и накрая ми писна, намерих къде е XML-а и всичко заспа. Оказа се, че milestone-а на Jboss има бъг в потребителския интерфейс, касаещ параметрите.
Днес реших да пробвам нещо и останах наистина изненадан – свалих една база от работата ми. В нея има таблица с 5 000 000 записа. Написах си 2 теста и пробвах производителността на MySQL и PostgreSql. Оказва се, че MySql-ът е по-бърз при повторно изпълнение. Т.е първия път е около 30% по-бавен, но след това кешира и е по-бърз, а Postgresql-ът изпълнява заявките за горе-долу едно и също време. Естествено винаги има начин да се оптимизират нещата, но структурата на таблиците беше една и съща, а сървърите бяха инсталирани с настройките по подразбиране. Не съм чел достатъчно, за да мога да оптимизирам еднакво и двата сървъра, а и тестът беше само за четене от един потребител. Сигурен съм, че времето на MySQL-а ще скочи при множество едновременни заявки, но не ми се експериментираше, все пак има нова версия на Kubuntu и сега ще се позанимая с нея.
Демотивиран отново
От 3 години насам забелязвам, че по това време на годината ставам демотивиран на работното място и мисля за смяна на компанията. Този четврътък се получи същото. Eдин колега от университета ме попита дали имам информация за софтуерна фирма, която евентуално ще бъде новият му работодател.
В петък му казах оскъдната информация за фирмата, която бях събрал, и се заговорихме за текущия му работодател. Заплатата, която получава там е близо 50% по-висока от моята, а той получава и социални надбавки. Знам, че неговата фирма е стабилна, поне в Пловдив, затова разпитах и в друга как стоят нещата – въпросната колежка получава 15% по-висока заплата от моята. Третият човек, чиято заплата знам, е един приятел, пхп програмист. Неговата заплата (в чужда фирма) е точно колкото моята.
Това ме накара да се замисля много сериозно дали искам да продължавам да работя в текущата ми фирма и май отговорът е “не”. Обаче ще изчакам поне до февруари за предизвестие, че да имам 1 година стаж при този работодател, че иначе изглежда несериозно в автобиографията ми.
В петък допълнително ме изнерви и един колега от презокеанския екип. 8 часа не можа да парсне една табулация. Дори след като му написах парсер за 10-ина минути, няколко часа ми спори че аз не записвам правилно табулациите, правейки ги в интервали. Накрая, изнервени до немай къде, аз и колегата от България сменихме разделителя, за да може онзи да се оправи. 2 минути преди края на работния ден получихме писмо да си върнем промените, само дето го оставихме за понеделник и в събота те са ги върнали.
Това, в добавка, че фирмата обслужва хиляди клиенти, но използва MySQL и няма нито една транзакция (освен 3-4 процедури в базата) предполагам говори достатъчно. А когато базата е бавна се правят JOIN-ове в паметта и после се реве защо приложението използвало много памет. Всички тези решения са плод на клиента. И, макар да звучи гордо да си го пишеш в автобиографията, че си участвал в развитието на система, която обслужва близо 2 милиарда заявки на ден, аз работя за пари. След като мога да получа значително повече другаде, май ще се запътвам нататък след време.
А междувременно смятам да започна да се образовам за JEE 6, че не се знае кой набор от технологии ще избере следващият ми работодател, а опитът ми с EJB 3 и JSF е само няколко месеца.