Archive for November, 2010
Седмицата, в която се дипломирах за магистър
Posted on November 28, 2010, under За мен.
Изминалите седем дни не бяха най-приятните напоследък.
Миналата неделя свалих летните гуми на колата и сложих зимни. Гумаджиите имаха леки ядове със завинтването на задните болтове, но не казаха да си купувам нови. Прибрах си колата (200 метра до вкъщи) и я паркирах до понеделник.
На следващия ден тръгнах за работа и започнах да чувам разни шумове в колата, наподобяващи на скъсан амортисьор. Предвид евентуалната опасност, закарах колата при един семеен приятел и му я оставих да отстрани проблема, ако може.
Към края на работния ден ми я докара и каза, че проблемът е, че болтовете били по-дълги и опирали в барабаните. Сложил е временно други болтове, но моите ще ги оправи във вторник.
След работа си тръгнах и на паркинга видях, че централното ми заключване не работи.
Оказаха се 2 изгорели машинки – на вратата и багажника. Смених едната, другата се намирала трудно и сега чакам и за нея, но поне вратите се заключват както трябва.
В крайна сметка тези проблеми се решиха до сряда, като тогава се разбра, че болтовете на едната предна гума са били хлабави (не са ги завили качествено при смяната) и е можело да стане беля… Повече и в този сервиз няма да стъпя…
В четвъртък не се случи нищо лошо (да не повярваш).
В петък почина втората ми водна костенурка. Предполагам от старост, защото беше приблизително на 15 години, а предишната и тя умря на толкова…
Въпреки всичко, имахме уговорка за “Сенса” същата вечер и отидохме за няколко часа, все пак близо 2 седмици не бяхме ходили, но си тръгнахме към 1-2, защото на следващият ден ми предстоеше дипломиране.
В събота отидох в 13:30 в Панаира, намерих си палатата, взех си тогата, снимах се с приятели, познати и колеги, изчаках да дойдат нашите, снимах се и с тях, а после зачакахме началото на церемонията по връчване на дипломите.
Чудя се на кой му беше дошло на акъла, че в церемонията може да се включи ужасният спектакъл, който гледахме… Бяха някакви танцьори, които танцуваха на циганско, сръбско, ориенталско, чалга… и накрая, явно от немай къде, български танц (за съжаление не му знам името).
Върхът беше музиката на Слави Трифонов… Аз университет ли завършвам или съм отишъл на кръчма да пийна една ракийка ?
С две думи – изложихме факултета подобаващо пред външните гости…
Както и да е, взех си дипломата и се преместихме в другата палата, където бе организирано тържество с музика за нас. И там не бяхме пощадени от чалги, при това разни гнусни. Вярно, имаше и читава музика, но според мен чалгата няма място на такова празненство.
Към 23-24 решихме, че ни е дошло в повече и тръгнахме към някой клуб/бар. Аз първоначално исках “Сенса”, част от другите – “Паша”. Аз в “Паша” нямаше да отида – не смятам да се унижавам дори да влизам в заведение с такова (турско) име. Едни колеги нямаше да дойдат в “Сенса” и в крайна сметка, след няколко прегласувания, решихме да отидем в “Ликьор”, където вече били върнали нещата както си бяха – без чалга след 2 часа сутринта.
В това заведение си прекарах най-забавно от целия ден. Да, хубаво чувство бе да си взема дипломата, но въобще не се вълнувах за нея – 6.00, първенец на випуска за специалността, почетни грамоти, на кой ще му пука след 1 ден?
За съжаление тази година загубих много повече, отколкото някога мога да получа, а дипломата беше просто една хартийка, която придобих в замяна на това, че съвестно съм си чел материала…
Първи учебен ден от новата специалност
Днес станах в 8 сутринта, за да отида доброволно на лекция по математика, въпреки че ще бъда освободен от лекции и изпит. Преди години, ако някой го беше предположил, сигурно щях да му се изсмея, но днес го направих с единствената причина да видя новите колеги и евентуално да се запознаем.
Само дето не се случи – мислех, че програмистите сме асоциални, но това, което видях мина всякаква приемлива граница – като влязох бяха 40 души в залата, които си мълчаха. Намерих си ред и седнах, допринасяйки 20-ина минути за всеобщото мълчание. Станахме близо 90 души и пак същото. Явно на никой не му се социализираше.Може би следващият път, все пак едно 75% са колежки…
Лекцията започна с встъпителни думи на преподавателката, които ме накараха да съжаля, че съм си загубил времето. Математиката била най-хулената наука, като нямало причина за това. Дори някои интелигентни хора не виждали смисъл в нея, а тя била навсякъде… В математиката имало красота, която обикновените хора, които не се занимават толкова с нея, не можели да видят и затова я хулели… Абе изобщо глупости на търкалета, но все пак научих нещо – за оптимално лекуване на пациент се използвало динамично оптимиране. Интересно дали някой лекар го знае, или това е поредното нагласяне на “факти” с цел да паснат на твърдението и да спомогнат доказването на тезата…
Както и да е, изтърпях и това, защото бях решил, че ще си тръгна на първата почивка. Все пак не исках да развалям дисциплината. Та се наложи да попиша малко. Първата лекция беше за детерминанти от 2-ри и трети ред (точно като първата ми лекция по ЛААГ преди 6 години, само че по-сбито и по-лесно обяснено). Изписахме 4-5 страници голям формат, решихме 2 примера и най-после дойде почивката, която използвах, за да се прибера вкъщи с усещането, че в математиката (и преподаването й) нищо не се променя със скоростта, с която ми се иска.
За щастие няма да ходя и утре, и другата седмица, даже май и по-другата, защото съм освободен от предмета и ще ми впишат оценката от дипломата от ФМИ. Та си спестявам малко нерви и получавам свободно време, което да използвам за нещо по-смислено (не че преговорът по математика не е смислен, ама ми се струва безсмислено да го правя).
Не си добре? Вземи добавка…
От 2 седмици хващам рекламите сутрин на какви ли не добавки – за простата, оросяване на мозъка, шум в ушите, по-лесно уриниране (ветоятно е само за жени, защото не се споменава простата), против оксидантен стрес и какво ли още не. Върхът беше, когато видях добавка, която се предполага, че предпазва от диабет чрез “уникалната” цейлонска канела, която понижава кръвната захар.
Рекламите са добре направени, като някой по-лабилен дори може да им повярва, но нека да се замислим – средната цена на добавките е 20 лева, като минималното време, което трябва да се пият е 3 месеца последователно, т.е. даваш 60 лева на вятъра и получаваш един доста съмнителен ефект, да не кажа никакъв…
Ако тези неща помагаха, те нямаше да се казват хранителни добавки, а лекарства и щяха да се продават както си му е редът и да бъдат контролирани от закона, а не да бъдат с плаваща цена без горна граница и буквално никакви проучвания, проведени от компаниите, произвеждащи добавките…
Да се замислим и за друго – колко растения гинко билоба има по света и дали те са достатъчни, за да задоволят търсенето. Все пак тези добавки трябва да съдържат концентриран екстракт…
А колко ли акули има, за да се набави така ценният им хрущял, който се използва уж за възстановяване на ставите. Признавам, не съм чел много по въпроса, но не знам някъде да се развъждат акули с цел да се използват хрщуялите им.
А за цейлонската канела, която предпазва от диабет – европейците внасят канелата от Цейлон през 16-ти век, така че всяка друга би свършила подобна работа. Затова защо просто да не си купим пакетче от магазина до нас, която ще легне доста по-евтино, защото фирмата производител не плаща за лъскави реклами и анимирани танцуващи доктори?
Освен това от собствен опит мога да кажа, че имуностимулиращите добавки на хапчета не вършат (почти) никаква работа – миналата година изпих няколко опаковки и си боледувах през 2 седмици.
Пък за витамините – пил съм от 2 до 35 лева опаковката (разтворими и хапчета) и грам повече енергия не съм имал от нормалното за сезона…
Изобщо, не виждам смисъл в добавките като цяло. Ако реша да пия сега, то ми трябват за очите, паметта, имунната система и предполагам за холестерола (не съм го мерил, но почти не ходя пеш напоследък), в добавка към нужните ми стимулатори за енергия. И какво се пада – около 100 лева на месец, за един сравнително здрав човек, който няма нужда от лекарства иначе… 1200 лева на година в джоба на някоя корпорация, която прави плацебо в красива опаковка и по-лъскава реклама…
Естествено винаги има изключения, но знам от опит само 1 добавка, която е вършила работа и тя беше 2-3 лева опаковката, като много силно миришеше на билки (а и таблетката изглеждаше като пресирани треви), за разлика от хапчетата на другите производители, които нямат мирис, а имат вкус на нишестето, което съдържат…
Поредна седмица
Още една работна седмица, която почти не се запомняше. Сега се опитвам да се сетя какво съм правил в понеделник, вторник и четвъртък, но явно не е било нищо запомнящо се.
В сряда имах желание да се запиша за магистратурата най-после, но то бе осуетено от близо петдесетината души, които чакаха пред вратата на инспекторката. Реших, че няма шанс да се запиша за един час и се върнах на работа, като се разбрахме със сестра ми да ме запише в петък, както и стана.
Така вече съм официално студент във ФИСН, специалност финансов мениджмънт.
Петъкът беше изпълнен с емоции – по план се организирахме за “Сенса” и в късния следобед научих от сестра ми, че една българка, рап-звезда от близкото минало, ще спи вкъщи. В първия момент реагирах безразлично, все пак слабо ме вълнува тя, а и като знам колко е “звезда”… После разбрах, че трябвало да я вземем в 1 часа сутринта от едно казино, където тя щяла да пее за рожден ден. За да стане това, имаше 2 варианта – сестра ми отива сама (и евентуално не идва в “Сенса”, а оттам ни пропада и петъчното излизане) или отиваме и двамата в заведението и после заедно до казиното. Спрях се на втория вариант…
Към края на работния ден с част от колегите се разбрахме да отидем на кръчма към 20 часа. Аз имах уговорка за 23 часа с Лъчо и Митака, та прецених, че мога да отделя 2 часа, да се прибера вкъщи и после към бара.
Самото излизане с колегите беше тихо и скромно (поне през времето, когато бях там), но не съм очаквал да бъде друго – аз съм сравнително нов в тази среда, а някак не съм настроен за нови приятели. И в крайна сметка към 21:40 им казах довиждане и си тръгнах към вкъщи.
Към 22:40 тръгнахме за “Сенса”, където намерихме маса и се настанихме. Лъчо закъсня сравнително малко, но Митака го направи с близо 45 минути, а като дойде ми сервира и лошата новина – отива да живее в друг град. Така средата ми намаля с още един човек, но, знаейки мотивите му, предполагам че ще се върне от въпросния град след по-малко от година…
Обратно към “Сенса” – след Митака дойде един колега от работата с общ познат. Тъкмо музиката започна да става хубава, а компанията весела, и се наложи да тръгваме към въпросното казино, защото “звездата” не искала да чака до 1:30…
Хванахме такси, отидохме в 12:50 там, минахме през охрани и тн. и, когато поискаха да ме регистрират, казах за кой съм и те ни пуснаха направо. Досега не бях стъпвал в казино, съмнява ме и да стъпя като клиент на такова място, но трябва да се признае едно – лъскаво е.
След като намерихме човека, тя ни каза, че трябва да изчакаме до 1:30 да изтегли някаква томбола, взима си парите и си тръгваме.
Стана така, изтегли хората в 1:30 и после отиде да си взима парите едно адски дълго време. А ние стояхме в един ъгъл със сестра ми и чакахме, разглеждайки посетителите. Лошо впечатление ни направи стилът на обличане на хората – единствените по-официални бяха охраната и разни пенсионери, които аз лично не познавах, но може да са били известни. Останалите бяха облечени като живи селяни – анцузи и турски дрешки… Някак винаги съм очаквал посетителите на казино да са богати и добре облечени, защото кой друг да има излишни пари за губене, но май тези хора бяха дошли привлечени от безплатния марков алкохол и някакво ядене, което е жалко…
Както и да е, в 2:30, след още малко премеждия, хванахме такси за вкъщи, като по пътя въпросната певица искаше да спрем на денонощен магазин да си купи храна и някакви глупости за домашен купон. Само дето на мен лично не ми се празнуваше (бях уморен и изнервен). Та пристигнахме към 3 часа вкъщи, тя видя некролога на вратата, видя и кучето, което се уплаши от нея, огледа стаята, в която щеше да спи, и снимките на татко там и явно реши, че не иска да спи вкъщи. Май се срамуваше от косата си, защото през цялото време носеше шапка и не искаше да я видим без нея, а ние не й предоставихме отделна стая, та може и това да е изиграло роля, но каквото и да е, тя реши да не спи вкъщи въпросната вечер, за което не мога да кажа, че съжалявам. Не стига, че й осигуряваме нощувка за без пари, ами и с претенции – щом жилището ни не е достатъчно добро за нея – Пловдив има достатъчно хотели, които една “звезда” може да си позволи…
В събота беше задушница и се уговорихме с чичо да отидем заедно на гробищата. Те дойдоха пред вкъщи и се запътихме към мястото. Както винаги беше пълно с народ и коли. Наум благодарих, че ние живеем близо и не се налага да сме с кола, защото щях да се изнервя адски много…
По пътя за гроба на татко ме спря един човек и ми даде меденка в памет на сина му. Казах “Бог да прости” както си му е реда и ми стана жал за човека. Той беше пенсионер, поне 60-годишен и от нашата група даде меденката на мен, като по обичай се дава на човек, който прилича на починалия (или поне е със същия пол и възраст). Значи мъжът е загубил син горе-долу на 25 години… Такива неща не бива да се случват!
След гробищата отидохме на кафе с чичо и жена му (все още не съм свикнал да й казвам “леля”) и си поговорихме за живота и всичко останало, но най-вече за бъдещия им син, който се очаква след месец.
Така съботният следобед бе запълнен, а вечерта си легнах рано, защото ми се спеше след предната нощ, пък следващия ден щяхме да ходим на село да работим по къщата.
В неделя станахме към 8, аз пих един чай набързо и се стегнах, за да отидем да сложим външна врата.
Не че аз помагах нещо за това, но осигурявах превоза и подаването на инструменти понякога. Все пак са ми ценни ръцете и не бих пипнал бормашина, ъглошлайф, къртач, зеге или трион, освен ако наистина много не се налага и нямам пълната гама обезопасителна екипировка.
Към 16:40 събрахме багажа и тръгнахме за Пловдив, като имаше сравнително голяма колона, но все пак се прибрах вкъщи преди 18 часа и успях да гледам състезанието по формула 1.
Така мина още една седмица, изпълнена с дни, в които няма нищо запомнящо се и такива, които ще помня сравнително дълго. Утре започва нова, като се очертава по-напрегната от предишната, защото на работата ще имаме гост от САЩ, който е дошъл за 5 дни да ни обяснява бъдещите насоки на развитие на текущия проект.
Спорна седмица на всички!