Archive for January, 2011
Недоверие
Posted on January 17, 2011, under За мен.
От близо десетина дни се замислям колко недоверчив съм станал – не вярвам на телевизиите (излъчват само бълвочи и “правилна” пропаганда), науката (прави се от хора, на които се плаща, за да изказват идея или да откриват нещо с цял собствено забогатяване), фармацията (чудят се каква добавка да измислят, за да се разделиш с още малко пари, за да могат да платят на нобеловите лауреати, които работят за тях), църквата (който не е виждал попско БМВ, той не знае за какво става въпрос) и бая други сфери в живота. Като цяло май не вярвам на хората и с това се обобщава всичко.
Но не са само хората, от този петък не вярвам и на ушите си. Или по-скоро ми се ще да не вярвах. Искрено се надявах, че разговорът на Бойко Борисов е изфабрикуван, че няма аудио запис, а някой е дал свобода на въображението си, но записът говори сам за себе си. До преди него имах вяра в правителството, което съм избрал. Виждах червено-турския враг навсякъде, дори на места, където той не подозира, че може да бъде. Само че това е била поредната пропаганда. Отвличане на вниманието с цел да не ти остава време да мислиш по “неправилния” начин. То не са акции на МВР, не са хванати контрабандни стоки или пък рязане на ленти и първи копки. Всичко уж е за нашата сигурност – или аз гледам/чета прекалено много много на тази тематика, или просто и за обикновения човек е ясна стратегията за отвличане на вниманието – скандал след скандал, за да не ти остане време да мислиш.
Тъкмо обществото се отърси и следва нова “заплаха”, с която смелото МВР се справя без никакви проблеми. Нашата милиция ни пази определено. Даже май ни защитава от самите нас. Добре поне, че не могат да подслушват мислите ни. А това, че 1 на всеки 250 човека е подслушван в Пловдив – на кой му дреме. Това, че премиерът уж не беше като другите, а се оказа досущ като предишните, само дето при другите не отиваха толкова средства за милиционерщина (поне официално), също не изглежда да е от такова значение у нас. Защо ли? За мен изтеклият в петък запис е повод за политическа криза. Повод да падне правителство и да се разпусне парламентът, но предполагам нищо няма да стане. Даже съм почти сигурен, че тези записи изведнъж ще се окажат монтажи. Само дето вярвам на ушите си повече, отколкото на политик…
Гласувах за това правителство, но не мисля, че ще го направя пак (нито на местни, нито на президентски, нито на никакви избори). Даже напротив – ще гледам всячески да пусна глас срещу тях (но същевременно срещу червените и турците).
Ядосан съм, обезверен съм, а хората около мен си живеят живота, все едно нищо не се е случило, а определено стават разни неща, за които всички трябва да извикаме в един глас, иначе ще ни последва съдбата на лирическия герой на пастор Мартин Нимьолер :
„Първо дойдоха за комунистите и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо,
защото не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен,
… но тогава не беше останал вече никой, който да каже нещо за мен.”
(Преводът не е мой, но не намерих името на автора. Ако си го познае – ще напиша името му веднага)
Първа седмица от 2011-та
Самата нова година не започна изобщо добре – на втори януари кучето повърна и веднага го закарахме на лекар (сварихме ги 10 минути преди края на работното им време). Биха му 3 инжекции, взеха му кръв и ни притесниха с това, че повръщането можело да е симптом на какво ли не. След като се прибрахме, кученцето започна да скимти много жално и да не може да си намери място от болки. Все пак заспа по едно време и спа до сутринта, когато пак отидохме на лекар да бият инжекции. Все още не знаеха какво му е. След 12 часа отидохме пак за инжекциите и евентуално рентгенова снимка, защото имаше съмнения, че е глътнало нещо, но лекарят реши да отидем за снимка на следващия ден, ако се наложи. За щастие не се наложи – направиха ни контролен преглед. Биха за пореден път обезболяващи и ни пратиха вкъщи с хапчета, които да се пият 2 дни.
И така, до сряда бях на тръни и недоспал, защото се налагаше да ставам 1 час по-рано, за да карам кучето на лекар, а след работа (и след лекаря) пиша курсова работа, която трябва да предам на 15-ти януари.
В четвъртък имах имен ден. Не го празнувах и тази година – само почерпих на работата, колкото да отбия номера.
Вечерта пак е имало проблеми на работата, само дето не са успели да ме намерят, защото телефонът ми беше без звук. Но и да бяха ме намерили – проблемът се оказа мрежови, а дата центърът е в щатите, та не мога да направя нищо по въпроса…
В петък – имен ден на сестра ми, която също не го празнува, затова отидох на рождения ден на Лъчо. Колебаех се дали да отида до последния момент, но реших, че рожденикът е по-важен от отношенията ми с гостите. В крайна сметка не беше толкова зле, колкото очаквах. Дори отидохме в “Сенса”, където прекарахме времето си до 4 сутринта.
Това относно случките. Малко размисли за изминалата седмица – забелязвам, че все повече анархични мисли ми се въртят в главата покрай “Уикилийкс” и цензурата навсякъде. В края на миналата година участвах в ДДОС атака срещу “Bank of America”, а в началото на тази – в “Operation bling”. Преди година не съм и предполагал, че може да изкарам всичките си банкноти в обръщение и да ги “надраскам”. Все пак парите са символ на независимата държава.
Но уж живеем и в свободна държава, с некорумпиран съд и независими медии. И все пак, защо ли не чувам новините, които ме интересуват, а дават глупости? Къде са ежедневните разкрития от “Уикилийкс”? Къде е отразяването на събитията в Тунис? А това, че около 5000 служителя на Пентагона са поръчвали детско порно (и естествено няма осъдени)?
Не, много по-важно е да знаеш, че в еди коя си арабска държава направили изкуствен дъжд 52 пъти за 1 година, че Джъстин Бийбър и Селена Гомез са се возили на яхта, че мнението на онзи руския агент за правителството ни е “мъка”, но няма и грам развитие по проблема с посланиците от бившата ДС… И “горещата” новина от преди 2 часа – датската принцеса е родила близнаци… Да са живи и здрави, ама мен грам не ме вълнува. Искам не 1 час новини всяка вечер, а може и 10 минути, но качествени и стегнати – политика, икономика, криминална обстановка. Останалите 50 минути могат да се запълнят с публицистика, само дето трудно се правят политически коментари, когато над “независимите” анализатори се упражнява допълнителен натиск…
Искам прекалено много от телевизии, които промиват мозъка на домакините с турски сериали, но предполагам, че те самите искат такава аудитория – безопасна, инертна, контролируема. Иначе, току виж на някой му хрумне еретична мисъл и се замисли трябва ли му телевизия, по която дават само боклуци…