Archive for May, 2011
Колко е трудно зает човек да си извади електронен подпис
Posted on May 29, 2011, under За мен.
На 15-ти май ми изтече давността на електронния подпис. Можех да го подновя 10 дни преди това, но бях зает с други неща и така и си мина срокът. Ако знаех какво ще последва, гарантирано бих отделил 15-ина минути да го подновя…
Та електронният ми подпис досега ми е послужил само на 2 места – да ползвам онлайн банкирането на ЦКБ (“Централна Кооперативна Банка”) и веднъж си проверих местните данъци към община Пловдив. С това се изчерпва полезността му за мен (и не поради нежелание да го ползвам другаде, просто няма къде – финансовите институции все още искат да се ходи на място за основните неща).
Бях решил навремето да сменям банката заради тъпото онлайн банкиране, което задължително изисква електронен подпис и съответно каква ми е ползата от него, ако мога да го достъпвам само от вкъщи. А да си нося електронния подпис навсякъде с мен е глупост. Както и да е, не смених банката, защото не намерих подходяща, която да дава добра лихва по картова сметка, която същевременно да може да се ползва и като разплащателна. При ЦКБ разходите за УЕП се избиват за няколко месеца от лихви, докато в “Райфайзен” например няма нужда от електронен подпис, ама не съм виждал лихва над 50 ст. на месец, а от юни започват да взимат и по един лев месец. Аз ли работя за банката или тя за мен?
Та на въпроса е електронния подпис – единственото време, когато мога да отида е събота и то рано сутринта. Отидох на 14-ти май да се опитам да подновя удостоверението си – върнаха ме, трябвало да отида в делничен ден. Ама си личеше, че на човека не му се занимава. Добре, реших че иска да ме разкара по-бързо и планирах да отида следващата седмица. Друг човек – същата история. Този път ми обясниха причината – операцията по подновяване на универсален електронен подпис била трудоемка и отнемала много време и в събота, понеже е един човек в банката (освен охраната и касиерката), подновяването не можело да се осъществи, защото хората щели да чакат. Обърнах се – нямаше никой зад мен (имам навика да съм там преди да отворят вратите, за да съм от първите). Жената видя накъде гледам и каза “то сега няма никой, ама по принцип може да има и да не чакат”. Предложи ми един вид услуга – да си докарам четеца, смарткартата и да си дам ПИН-а, пък те в делничен ден щели да ми качат удостоверението и аз следващата събота да мина да си го взема. Честно казано бях толкова изнервен, че ако носих нужните неща щях да се навия – майната ѝ на сигурността в случая. Както и да е, не ги носих и си тръгнах. Но афектиран написах писмо на “Инфонотари” да свалят информацията от сайта си, защото там изрично пишеше 2 места, където можеш да си изкараш електронен подпис в събота. Те взеха, че отговориха, че ще проверят ситуацията. Както и да е, опитах да отида на второто място от сайта, като погледнах в “Google Maps” къде би трябвало да е – офис на “Първа Инвестиционна Банка” някъде на булевард “Марица”. Видях мястото, прецених как да стигна дотам и потърсих офиса – не видях нито табела, нито офис. Е, добре, реших да мина от другата страна на реката и да погледна – същата работа – не намерих офиса на банката, което естествено не значи, че не е бил там, а просто че е труден за намиране, когато караш кола и едновременно с това се опитваш да го откриеш.
Добре, реших тази седмица да отида до ЦКБ отново, така или иначе трябваше да закривам и сметка в “Райфайзен”. А тази събота беше работен ден, т.е цялата банката трябваше да работи и да се намери все един кадърен човек… Да, ама не – повъртях се из центъра, направих 3 обиколки в търсене на място за паркиране (дори на платени паркинги огледах). На третия път видях, че се освобождава място на един паркинг и се запътих натам. 3 лева на час (3 пъти по-скъпо от тези на “Общинска охрана”), ама какво да се прави – електронният подпис ми е по-ценен. Зарадван отидох до банката и там ме посрещна охраната – нямали ток и още няколко часа нямало да има, затова банката не работеше… Много се ядосах. Опитах да премисля алтернативите – къде мога да си извадя електронен подпис и отговорът беше никъде – има само 2 места, които работят в събота. Останалите щяха да работят на 28-и, защото е работен ден, ама след това трябваше да отида да си взема и генерирания сертификат, а това може да стане само в събота, когато ще работят само двете места…
И така, след 3 опита да подновя (да го издам наново вече, че мина 10-дневният срок) електронния си подпис, все още не съм успял.
Опитах да видя как стои въпросът при другите фирми, предлагащи тази услуга – тяхната дистрибуторска мрежа в Пловдив е дори по-зле. И двете фирми имат по един офис и той не работи в събота…
Защо фирмите не сключат договори с някоя верига магазини за продажба на мобилни телефони (те и без това трябва да имат регистрация по Закона за защита на личните данни), които работят и събота и неделя и въпросът ще бъде решен, но не – какво като си клиент – имаш правото да дойдеш в нашето работно време (колкото и неудобно да е за теб), да си платиш цената, която ти искаме и да траеш киселата служителка, за която ти си просто 15-минутна досада, която трябва да изтърпи, защото тъй или иначе ще си вземе 400-те лева заплата…
Сидеров ни бил най-големият проблем
От няколко дни като се загледам в телевизора – все Волен Сидеров плюят. Не бил прав за това, не бил прав за онова. Преди малко го нарекоха клоун и естествено подкрепиха кампанията си с репортаж, където деца на по 6-7 години обясняват какво се е случило в Батак – Сидеров се качва на сцената и я обикаля с група от “Атака”. Какво толкова? Значи може нашата полиция да ни гази… извинете, пази, а не може да изразиш гражданска позиция по провокативен начин…
Честно казано не знам много за случката в Батак (поради липса на свободно време не успях да се запозная подробно), но не е ли факт, че българската православна църква (нарочно с малки букви) си прави реклама на чужд гръб? Къде е канонизацията на Левски, Ботев, Бенковски ?
Няма нищо лошо в това да бъдат обявени за мъченици хора, които наистина са страдали, но не са предали вярата си. Лошото е начинът, по който се прави. А още по-лошото е, че старата църква в Батак, която бе музей, сега ще е една обикновена църква, защото пловдивският митрополит е решил тя отново да бъде действаща… За богатството, наглостта и вероятно лудостта на този човек не ми се говори – нямам сигурни доказателства, но да “приватизираш” история е нагло. Особено, когато църквата е паметник на това как бог не е спомогнал с нищо тези хора да бъдат спасени…
Кладенецът в църквата, дупките от куршуми по стените, дръвникът и костите на мъченически загиналите ни сънародници са история на българския народ и не мисля, че българската православна църква има морално право да ги секвестира.Според мен това място трябва да остане такова, каквото го видях за първи път преди 8-9 години – тъмно, мрачно и задушно. Още като влезеш те побиват тръпки, без дори да си погледнал кладенеца, дръвника или костите. Когато стигнеш до края на малката църква, състоянието, което преживяваш не може да се опише. То трябва просто да се преживее. Гняв, омраза, болка и гордост не се случва често да изпиташ едновременно. Това е историята ни, написана с кръв, с кръвта на достойни хора, каквито не съм сигурен, че има днес…
Та да се върнем на недостойните – не подкрепям Сидеров, макар да съм гласувал веднъж за него (алтернативата беше комунист). Просто този човек изразява на глас неща, които голяма част от българите си мислят, но не смеят да изрекат, за да бъдат “толерантни”. Обаче стига с тази толерантност – даваме им права, а те ни се качват на главата. Нормално ли е в центъра на град на над 4000 години да звучи някакво мюсюлманско мърморене по k пъти на ден? А нормално ли е това да се случва в столицата ни? Какво толкова им пречи на чалмосаните да си внесат чергите в сградата и там да правят каквото искат, стига да е разрешено от закона. Така няма да пречат на никой. А точно това е най-важното. Навън на мен ми пречат – най-вече ми пречи представата, която джамията изгражда за града ми. За щастие рядко се разхождам по центъра през деня, но това не значи, че не ми пречи. Това е нашата държава, която е светска с преобладаваща религия източно православно християнство, т.е. е нормално да се очаква църквите да имат повече права от джамиите и синагогите. Интересно защо ли досега никога не ми е попречила синагогата в Пловдив, арменската църква или католическата? Дори не знам къде точно се намират първите две.
Мисля, че от гореизказаното става ясно каква е позицията ми по т.нар. скандал пред някаква софийска джамия. Сигурно хората на Сидеров са започнали първи, но те имат кадри как ги бият и тях. И какво, само провокаторите ли са виновни?
Държането на разните политически партии, които дори се старая да не отразявам, няма да коментирам – всеки се изрази да изкаже мнение в защита на толерантността. Къде беше толерантността през 1876-а год? Къде беше и по време на Възродителния процес (за който имам информация, че голяма част от него е инсценировка на хората на Доган), когато турски терористи взривяват влакове в България, отвличат и убиват деца, залагат бомби на гари и аерогари? Малък списък с протурските терористични актове може да се види тук. Дам, тези атентати са преди повече от 25 години, но спомняте ли си поругаването на български гробища от български турци преди няколко години? А няколкото гаври с българското знаме от хора от малцинствата, издигнатите и в последствие съборени паметници на турски идеи, дори проектът за паметник на вр. Шипка? Кажете, че не сме толерантни. Точно защото сме, затова ни се качват на главата. Дори и икономически да го погледнем – навсякъде турски фирми – пътища, производство на стъкло, че дори и банки. Последно като проверявах, най-голямата банка, обслужваща Държавния бюджет е турска. Говори се, че е на Доган. Е, като изключим, че сме неориетнирани, да не кажа прости, кажете, не сме ли прекалено толерантни?
А какво ще стане една седмица след събитията в София – никой няма да ги помни. Ще се промени ли етническата обстановка в България – не. Е, тогава защо Волен Сидеров да е най-големият ни проблем?
За мен много по-сериозен проблем е 12-те процента безработица, която обявиха днес от НСИ. За последно сме имали такава годишна безработица през 2004-та година (предпоследната от неориентираното управление на величеството и “култовия” Велчев, дето завлече България). Е, вярно, все още сме май месец и сезонната работа малко ще стопи тези проценти, но “постижението” си е постижение.
Защо не чух никой да говори за това? Защо никой кадърен икономист не застане да говори открито пред Борисов и Дянков? Нали уж не били като тройната ламя, само дето СРС-тата показаха друго…
Днес проблемът ще е Сидеров, а утре – качената котка на дърво в Дери, щата Мейн, която вече втори ден не може да слезе, а британските учени през това време вероятно ще правят проучване защо котките се катерят по дървета… Поне това ще е по телевизията, който не иска да затъпява – има интернет и книги. За другите – Сидеров е виновен, поне днес…
Още една дълга седмица
Изминалата седмица ми се стори ужасно дълга (предполагам пак заради липсата на сън). В понеделник беше напрегнато, защото във вторник щяхме да имаме демо в София пред клиенти чужденци. По-напрегнато стана, като към края на работния ден разбрахме, че трябва да добавим нова функционалност, която не бе планирана и така откарахме до близо 22 часа в офиса. Прибрах се вкъщи все едно пиян, имайки чувството, че е 4 сутринта, хапнах и продължих с работата.
С колегата писахме код до почти 3 сутринта, след което отделихме 2 часа за сън и в 5 часа станах за рейса към София.
Пристигнахме към 9 часа там и демото започна. Мина доста по-добре от очакваното, но клиентът както винаги не знае какво иска, но пък го иска да изглежда красиво, дори когато той праща лош дизайн…
Както и да е, имаше забележки, които трябаше да бъдат отстранени до сряда сутринта, но имахме и друга работа в София – шефът ни закара на среща с хора от една фирма, която ще ни наеме за някакъв голям проект. Изслушахме за какво се борят, но на мен не ми направиха никакво впечатление – корпоративно приложение като всяко друго, което ползва шантави технологии, които са си измислили сами…
След срещата се върнахме в офиса и поработихме до 19 часа. След това шефът ни закара до квартирата, където ме чакаше нова изненада – щях да спя на походно легло в апартамент, в който нямаше печка… Както и да е, преживях, поне не ми се налагаше да работя за разлика от другия колега.
По предварителни планове трябваше в сряда в 11 часа да си тръгнем за Пловдив, но шефът ме “зарадва” с думите, че съм на интервю в 16 часа в София. Никак не харесвам да ми променят личните планове, а точно това се случи, защото нямаше как да съм в Пловдив в 18 часа, както си бях планирал, защото имам да пиша курсова работа и да уча за предстоящата сесия… Както и да е, преглътнах и това и отидох на интервюто. Минах го, хората казаха, че съм се представил добре и ще работим заедно. Ок, работа като всяка друга. Така или иначе ще съм си в офиса в Пловдив след като мина някакво обучение от 1 седмица в София, само дето не знам кога ще се състои това обучение и усещам, че ще разбера от днес за утре…
В крайна сметка се прибрах в Пловдив в 21 часа (след като хванахме рейса от София в 19). Бях адски изморен и вече имах един ден по-малко за учене…
Четвъртък и петък бяха сравнително по-спокойни дни, защото клиентите имаха някакви малки забележки, които трябваше да оправим, но пък не е като да е нямало какво да правим – предполагам закъсняваме и с този срок и естествено не по наша вина (клиентът може още веднъж да си смени дизайна, от който ни зависи и функционалността естествено…).
В петък вечер пък ходих да се занимавам с идиотите от Мтел. От един месец съм им нов абонат, имам 2 фактури и двете са надписани. Ходих да се разправям за едната. Казаха, че ще я оправят. На следващия ден ходих да се разправям и за другата – там ме убедиха, че проблемът е в мен, само дето наистина, таксата може да е предплащане, ама защо предплащам 2 интернет пакета?
“Почивните” дни си запълних с ходене в университета да се мъча като грешен дявол със счетоводство. Чудя се кой го е измислил и дали случайно известната майка на Коши не е имала втори син, който да се е занимавал с икономика…
Един месец на новата работа – един месец работохолизъм
Вчера се навърши точно един месец откакто започнах на текущата ми работа и реших да споделя впечатленията си – хората са готини (като всички програмисти рџ™‚ ), проектите са интересни и работа никак не липсва. Това е причината да се прибирам доста често след като официалният ми работен ден е приключил. Странното е, че като паркирам пред входа се чувствам не изморен, а отпочинал. И все пак не съм сигурен доколко ми допада постоянно да оставам след работа. Засега е добре, но следва сесия и яко четене , а след години планирам да съм и семеен, та бих предпочел да разполагам с времето си след 18 часа. Но има време, най-малкото съм на изпитателен срок още 2 месеца и през този период мога и аз да напусна, но пък тук работата е предизвикателство, а технологиите са нови, така че мисля да поостана засега, пък и не е като да са лоши парите, макар да мога да взимам по-добри на други места, но пък там технологиите ще са по-стари.
И това е накратко – нещо не ми се пише напоследък, защото нямам време за сън и следователно трудно си подреждам мислите – работа от 9 до 19 (понякога и без обедна), в събота и неделя в университата от 9 до 18 (яко икономика и счетоводство, което е като математиката, само дето е още по-нагласено – всичко е така, освен в случаите, когато не е точно така и никой не дава читаво обяснение, което да ми звучи логично на второ четене).