Archive for September, 2011
Всяко чудо – за три дни
Posted on September 30, 2011, under За мен.
За съжаление неорганизираните протести също бяха само за няколко дни. След понеделнишкия полицейски произвол над невинни деца, във вторник дойдоха много по-малко хора. Предполагам, че едва се събрахме 1500 души, но протестът беше мирен и без полицейско насилие. На “копчетата” постояхме 15-20 минути, като имаше предизборен концерт на Васил Найденов и в пауза скандирахме ние. Накрая той се предаде и останахме само ние.
След това се отправихме към фонтана пред Филхармонията, където постояхме още 30-ина минути, пеейки и отдавайки почит на загиналите българи в Катуница.
В сряда протестът беше доста по-малоброен – от площада тръгнахме по-малко от 500 души, като дори не отцепиха движението заради нас. В крайна сметка може би се събрахме към 1000 и след кратко спиране около “копчетата”, отидохме до Филхармонията, където имаше концерт. Хората със знамена застанаха най-отпред и ги издигаха нависоко, така че да пречат на хората да виждат и на камерите да снимат. Чест им прави на организаторите, че много умело отиграха ситуацията – след края на въпросното парче (беше някакво поне 8-минутно), излезе водещ и каза, че трябва да се благодари на тези момчета, че са ни напомнили, че сме българи и в чест на загиналите от Катуница да коленичим и да запазим минута мълчание. Така и стана, а после всички се изнесохме – бяхме получили, каквото искахме. След кратко колебание и в значително намалял състав се отправихме към Градската градина. Там един полицай ни пресрещна и каза, че предлага протестът да приключи мирно на момента, в противен случай ще събере всички хора под 18 години и ще се обади на родителите им, ако нямат лична карта. Децата бяха мнозинство и протестът приключи на момента.
В четвъртък не отидох, защото сестра ми имаше рожден ден, но от децата днес чух, че е имало 50-ина души.
Днес, по път за протеста, забелязах, че полицейското присъствие почти липсва. Само на площада имаше 4 патрулки и 12-ина куки. В 19:30 си тръгнаха и куките с патрулките. А хората, които останахме там бяхме 8 човека – аз и още 7 деца (94-ти – 95-ти набор). Почувствах се все едно съм пенсионер на детска площадка, затова постоях малко по-настрани, надявайки се изведнъж да дойде народ от някъде. Това естествено не се случи и в 20 часа си тръгнах. Мисля, че това ще е последният от поредицата протести от този тип.
Искрено се надявам в неделя да се съберем поне 10 хиляди, а в София утре да са поне 20 хиляди, но ме съмнява това да се случи. И честно казано се чудя защо никой не протестира – каузата е загубена, това е ясно на всички, но колко хора са правили невъзможни неща, само защото не са подозирали, че са невъзможни…
Мирен протест, завършил с арести
Тази вечер от 19 часа се събрахме на площад “Съединение”, като идеята беше за едно мирно шествие. Дойдоха 20-ина скинари, но те не бяха проблем, въпреки че така ще си измият ръцете полицията и медиите.
Факт е, че на протеста присъстваха много малко хора над 25 години, но такива все пак имаше. Аз бях сам, защото не успях да навия никой друг, но това и грам не ми попречи – все пак в тълпата всички се чувстват еднакво – като част от едно цяло.
Та към 19:30 вече се бяха понасъбрали хора, когато някакъв си Александър Долев, изпълняващ длъжността кмет на Пловдив, реши да политизира протеста и се опита да каже нещо с мегафон. Беше подобаващо освиркан, наречен еничар и тн. По някое време разбра, че никой не го интересува какво ще каже той и си тръгна. Толкова с политиката.
По едно време от Босфор ТВ се оказаха в тълпата до мен. В началото никой не им обърна внимание, до момента, в който се разбра от коя телевизия са. След това бяха освиркани повече от веднъж, но журналистката продължаваше да прави тенденциозни репортажи – камерата беше фокусирана върху 4-5 скинара близо до мен. Вероятно те щяха да бъдат показани като лицето на пловдивските протести, за да подкрепят тезата на Мангалолюба Бенатова (изразът не е мой).
Въпросните скинари не останаха длъжни и, след като операторът бе предупреден, като му блъснаха камерата няколко пъти, но той продължи да снима, някакви хора около мен го избутаха и камерата някак се оказа на земята. За 30-ина секунди мястото около камерата се опразни в радиус от 10-ина метра – всеки очакваше, че куките ще дойдат, но това не се случи – те бяха заети да се преобличат. Имаше само 4 полицаи и те бяха на 50-ина метра от мястото.
Малко след случката с камерата започна и същинската част на протеста – всички застанаха на колене в памет на загиналите деца, а малко по-късно се отправихме към центъра.По мое мнение бяхме около 1500-2000 души, които си вървяхме мирно в посока Пощата, като понякога се чуваха пиратки, но само толкова – никой не е нападал полицай или нещо от сорта. Дори счупена витрина не видях, a минахме на сантиметри от няколко.
Успоредно с нас вървяха и жандармеристи, в костюми като робокоп, които се опитваха да направляват маршрута ни. Не знам доколко успяваха, защото на Джумаята определено спечелиха, но покрай общината май не очакваха да минем вдясно и после да слезем в подлеза на “Гладстон”, спирайки движението сами.
През 15-те минути в подлеза нямаше почти никакви проблеми – едно такси се направи на интересно и опита да мине, като хората му показаха, че това няма да стане и мисля, че няма щети и ранени.
Когато стигнахме до “Света Петка”, лошото тепърва започваше. Скинарите започнаха да събират камъни, но не видях някой да хвърли по патрулка, а и хвърлените камъни в последствие бяха 5-6. Обаче преди това, полицаите подгониха тълпата. Бях далеч, за да видя какво се случва, но не видях камък да лети във въздуха преди това. След като побягахме малко и видяхме, че не ни гонят вече, решихме да се върнем. Мисля, че тогава полетяха камъните. Като видях едно паве да лети на 10-15 метра височина пред да падне (бях далеч, за да видя къде е паднало, но съм сигурен, че не е било върху цивилна кола – такива нямаше там в момента – куките бяха затворили кръстовището). След случката, куките ни подгониха пак и ние тръгнахме да бягаме в посока Тунела. На спирката пресякохме през булеварда и след кратко колебание (защото групата се беше разделила вече) решихме да се върнем към пощата. Близо до задната част от Пощата, маршрутът щеше да свие към хотел “България”, но изневиделица се появиха куките с крясъци – “Всички на земята!” и “Лягай долу!”. Аз бях на 4-5 метра преди първите, които куките погнаха. На мен само ми казаха “Стой настрана!” В този момент дойдоха 15-20 “робокопа” и отцепиха малката уличка, криейки какво се случва. В крайна сметка видях 4-5 човека на земята, единият изяде няколко ритника, а предполагам и бой с палка, но за палката не мога да съм 100% сигурен.
След 10-ина минути дойде бус на полицията и вкараха арестуваните. Нямаше нито един по-едър от мен, а човек под 1.80 и под 70 килограма едва ли е заплаха за някого, особено когато не е въоръжен, а те са с брони.
Мисля, че повечето, ако не и всички от арестуваните бяха деца. Най-силно впечатление ми направи едно момченце, което беше под 1.50 м. и може би максимум ма 12 години. Това ли прави нашата полиция, за която и аз плащам, при това не малка сума? Да, много е мъжкарско да малтретираш дете. Киро е под охрана и вероятно в “Боровец”, а детото ще прекара няколко часа в ареста. На това му се казва справедливост…
След като протестът очевидно бе свършил, тръгнах да се прибирам. През целия път изпитвах едно единствено чувство – тъга. Адски ми стана тъжно за това момче и за държавата, в която живеем. Замислих се с какво тези полицаи са по-добри от онези в Египет, Либия, Тунис и другите държави, които изживяват своя преход към демокрация. Единственото, което се сетих – просто нямаме оръжия, които да се ползват срещу народа. А и това е тъжно – няма пари дори за тях.
За какъв Шенген си говорим напоследък, след като никой не вярва на полицията в България, а какво остава за извън страната…
Докато има желязна хватка над хората, едва ли ще има гражданско общество, защото станах свидетел на това, как от малки пречупват децата да не се борят със системата. Мислите ли, че въпросното момче ще дойде на евентуалните протести утре – аз съм сигурен, че няма.
Поредни 2 жертви на слабата държава
Първо бих искал да изкажа съболезнованията си на родителите и близките на двете момчета, които загинаха нелепо преди няколко дни. Ще ми се да кажа, че смъртта им не е била напразна, но дори себе си не мога да излъжа. Всичко ще бъде забравено след максимум седмица. Единствено най-близките ще трябва да се справят с мъката от загубата, а ние, останалите хора, ще се сещаме за тях покрай евентуалните съдебни дела,отразявани от медиите, които определено ще се проточат с години и съм убеден, че няма да завършат със справедлива, според моите очаквания, присъда – 10 до 20 години за умишлено убийство ми се виждат прекалено малко.
Реакцията на обикновените хора вчера беше похвална (естествено от моя гледна точка) – събраха се футболните агитки и отидоха да покажат, че има хора, които ги е грижа за българите, за разлика от милицията ни.
Няма да коментирам действията на полицията и жандармерията – те винаги правят едно и също, граничещо с нищо. Арестуваха 200 души, чиито имена според мен трябва да бъдат оповестени публично като герои, защото поне тях ги е грижа.
За съжаление три изгорени къщи, няколко бараки в “Столипиново” и централа на ДПС не могат да върнат момчетата, но мисля, че изпращат правилния сигнал – държава е наша (на българите), малцинствата имат право да живеят тук, но са само гости – като не им понася – прав им път. Предполагам ще се намери място в Сибир.
А какво направиха медиите и политиците – националните телевизии си направиха кратки извънредни емисии, като акцентираха върху “пияните” и “дрогирани” “хулигани”. Това го чух със собствените си уши – никой не каза, че агитките са се обединили и са отишли на място като граждани. Не, това явно не “продава” новините. Не мога да кажа, че вече няма да гледам “Б(осфор) ТВ”, защото и преди не ги гледах, но определено ми паднаха още по-долу в очите.
И все пак, за тях не съм гласувал, докато не мога да кажа обратното за ГЕРБ, които се представиха плачевно вчера и днес – докато са траели събитията в Катуница, гледах по “Канал 3” как откриват предизборната кампания с “Комиците” и Веселин Маринов. Познайте кой беше там – Цветан Цветанов. Не изглеждаше напрегнат и защо ли – голяма работа, че горят 3 къщи и 2000 човека са се събрали да погледат пожара. Бойко Борисов също е бил в Бургас, но него поне не го видях по телевизията.
Добре, вчера не са могли да отидат по някаква (определено неоснователна) причина. Дори Цветан Цветанов да е в отпуск, той следва да бъде прекратен при извънредни ситуации, а тази съм сигурен, че е такава.
Надявах се, че поне днес ще видим поне министър в Катуница, а може би и министър-председател, но не би… Естествено, нямаше лентички в селото…
Вместо това, на сайта на агенция “Фокус” цял ден гледах местоположението на Цветан Цветанов – из разни градчета и селца, които дори не знам в коя община са.
А Бойко Борисов можете ли да се сетите какво правеше? Е, не беше сложно – прерязваше лентички с жълта тениска. Явно не скърби чак толкова за двете момчета… Колко е сложно да си сложиш една проста черна тениска, най-малкото да не дразниш хората…
Чудя се, ако следващият път се сложат лентички около някой труп, дали премиерът няма да дойде първи?
Очевидно е, че не мога да обвинявам само това правителство за ситуацията с Киро от Катуница. Определено има още поне 3-4 правителства, които са го оставяли на спокойствие. Иначе няма как да е толкова нагъл.
Това, за което обвинявам правителството е в бездействие. Бутнаха няколко мансарди в Несебър на обикновени хорица, но никой не е потърсил сметка как Киро си изкарва парите (публична тайна е, че прави фалшив алкохол). А това беше правителството, което щеше да се бори с корупцията и щеше да налага еднакво закона за всички. Е, може да е било така, но аз загубих надеждата си след “Танов-гейт”.