Archive for February, 2012

19.2.2012

Posted on February 19, 2012, under За мен.

Днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски. Това не мога да го разбера вече почти 27 години – защо по дяволите празнуваме смъртта на някого, който не само, че не е наш враг, ами е и нациналният ни герой?
Не мисля, че съм достоен да казвам каквото и да е за Левски, затова ще замълча по въпроса…

Обаче има един друг въпрос, по който не мога и не искам да мълча – днес един религиозен фанатик е провел литургия в църквата-музей в Батак. Този същият, дето кара черен джип и искаше да направи частна улицата в Пловдив, за да може да паркира возилото си. Същият “смирен” духовник, който облепи с тапети църквата си в Пловдив, е на път да направи още по-голяма поразия. Докато “Света Марина” може да е някакъв паметник на културата, то църквата в Батак е много повече от нея – там са избити десетки сънародници. Все още можеше да се види засъхналата кръв по стените, поне когато бях там за последно. Скоро не знам дали ще може – току-виж облепи и тези стени в тапети. Засега успешно се справя – домъкнал е някакъв трон и части от иконостас. Само дето има една малка подробност – жителите на Батак не са искали църквата им да остане действаща. Дори четох някъде, че са я оставили като паметник, защото очевидно мястото там е забравено от бога (нали в противен случай не би се стигнало до клане).
Но човешката (в това число и митрополитската) алчност явно няма граници – как може той да не печели от продажбата на свещи и/или вход от сграда, която има в името си “църква”?
Чудя се обаче, дали му пука за нашата история, колкото за църковните догми, които поругава, или още по-малко?
Нали след 10-ина години, от пушека на свещите, сградата ще започне да се амортизира повече и петната от кръв ще се заличат от слоя сажди, които ще останат. Същата съдба ще имат и дупките от куршуми, но след по-дълго време. И какво, след 50-ина години бъдещите ни внуци дори може да не могат да видят нищо – само една порутена сграда, в която (дано все още да е запазен) ще се виждат кладенеца, който майките са изкопали с голи ръце и позлатените саркофази с костите на загиналите, вероятно скрити зад иконостаса.
Понеже не мога да направя почти нищо по въпроса, смятам да не стъпвам в църкви на Пловдивската митрполия повече, освен ако не е наистина наложително (сватба или погребение).
Едва ли ще усетят липсата на 20-те лева, които потенциално печелят от мен на година, но нямам идея какво друго да направя.