Archive for March, 2012
Сайтът за справки на НОИ
Posted on March 23, 2012, under За мен.
Днес ми остана малко свободно време и реших да се позанимая с държавните институции. Започнах с НАП – за около час попълних декларацията си, подписах я и я подадох. Определено може да се направи и за по-кратко време, но аз исках да съм сигурен във всяко поле, а и имах ядове с валидацията на ЕИК на двете фирми, от които декларирам доходи за миналата година.
После имах ядове с подписването на сканираната служебна бележка, но след кратка конфигурация, всичко се оправи и вече съм един съвестен гражданин на Републиката.
Сайтът на НАП може да не е особено интуитивен за обикновен потребител, но е на светлинни години от този на НОИ, на който се предполагаше, че мога да видя справки за това на какви пари ме осигурява работодателят (аз знам, понеже си проверявам вноските за пенсия във фонда онлайн, но все пак друго си е да го пише на 2 места)…
Та отидох на въпросната институция и направих следните снимки на екрана :
На първата страница се въвежда потребителско име и празна?!! парола. Празна е, защото съм се регистрирал преди малко и не са ме питали за такава, а и не са ми изпратили мейл, на който да ми я кажат.
Както и да е, иска ми да променя паролата си. Променям я и изпращам формата – дълго чакане и накрая нищо.
Писва ми и затварям прозореца. Воала – вече съм в “приложението” за справки. За да кажа добра дума за него – навигацията никак не е сложна – имаш само едно меню (един линк т.е.) във фрейма вляво. Вдясно се визуализира изборът ти.
Можеш да си избереш един от три периода (групата с радио бутоните се намира някъде в нищото, но поне е подравнена вляво. Бутоните естествено са центрирани, само дето не е ясно спрямо какво…
Както и да е, информацията е важна. Бих преживял начина на поднасяне, стига да получа каквото търся, но явно днес нямам късмет – при избор на първите 2 периода, получавам съобщение, че няма данни. Добре, може и така да е, все пак бях в училище и университета тогава. Не че 2005-та съм бил работещ, но явно е друг период. Пробвам и с него. Изскачащият диалог е сменен с нещо друго – цял нов прозорец, в който виждам … сивота. Е хайде стига, може животът ми да не е особено интересен, но това сиво ми идва в повече. Затворих сайта и едва ли ще го посетя пак в близките месеци.
А си спомням, че се шумеше в началото на годината, как НОИ вече раздавали номерца, с които можеш да контролираш дали работодателят ти те осигурява на пълна заплата… Лошото е, че стажът ми го няма според тях – близо 5 години работя и в крайна сметка нямам един ден трудов стаж – гаси мързела дето съм бил…
А на всичкото отгоре излиза, че лъжа НАП (за което нося наказателна отговорност), защото декларирам доходи от работа…
Една седмица бръснене с класическа самобръсначка
Днес стана една седмица, откакто минах на класическа самобръсначка с бръснарско ножче (т.нар. double edge razor).
Причината е проста – напоследък изкарвам точно 4 бръснения с една глава на Mach 3 или еднодневка на същата фирма (Gillette). Опитах с три самобръсначки – 2 за многократна употреба и една еднодневка – на четвъртото бръснене се предадоха двете, а едната още на второто (тя беше Mach 3 Sensitive, та предполагам е очаквано да издържи по-малко).
Като потребител съм силно разочарован от качеството и реших да изпробвам класическото мокро бръснене. Първоначално си купих от “Кауфланд” самобръсначка “Wilkinson Sword Classic” (другаде не намерих от такъв тип), български крем за бръснене и някаква четка, която предполагам е българска или китайска. Легна ми всичко около 13 кинта. В кутията на самобръсначката има кутийка с 5 бръснарски ножчета от същата марка, затова не се наложи да купувам отделно.
Очаквах първото бръснене да е като сцена от евтин китайски филм (имам 4 шева на единия пръст от порязване на консервна кутия преди няколко години и едната бяла стена беше станала цялата в пръски кръв, която излизаше на тласъци). Естествено не очаквах да е толкова брутално, но се бях примирил с идеята да ходя нарязан на работа, целият в лепенки.
Нищо подобно не се случи – бръсненето мина гладко и само на едно място си пуснах леко кръв, като там вината си беше моя – навсякъде пише, че не се натиска, а се ползва тежестта на самобръсначката.
В крайна сметка останах доволен от бръсненето и мисля, че всичките ми нееднократни самобръсначки с глави отиват в историята. Някак 4 лева за 4 бръснения (на Fusion главите са по-скъпи), които извършвам сам, леко не ми се вижда добра цена.
Малка подробност е, че дадох близо 60 лева за Edwin Jagger DE89L (която очаквам да дойде след около седмица), но това се води инвестиция за цял живот, поне съдейки по разните класически самобръсначки на Gillette от 1914-та година, които вървят по над 100 долара втора употреба. Аз лично никога не бих се бръснал с нещо, което е използвано от непознат, но хора всякакви…
Що се отнася до бръснарските ножчета – една кутийка от 5 струва около 1,50 лв. Купих ги от друг голям магазин в Пловдив, та не знам дали някъде не са дори по-евтини. С едно ножче се изкарват близо 4 бръснения, като може и повече, пак си зависи от човека и марката.
Днес смених първото си на петия път, защото исках да пробвам нова марка, не защото се беше захабило и скубеше. Та какво излиза – 30 стотинки срещу 4 лева за 4 бръснения (7,5 стотинки срещу 1 лев на бръснене). Не всичко е пари, но само от тази смяна могат да се спестят допълнително 192,40 лв. на година (52 * 3,70), като се изключи първоначалната инвестиция от около 50-100 лева (има сносни четки по 12 лева и хубави по над 30). Дори с тези разходи се получават 92,40 лева, които може да се използват за нещо друго. Например този месец сменях дистрибуторна капачка, кабели и свещи на колата. Един приятел ми ги купи с отстъпка и ги монтира сам, та платих само частите, които бяха около 75 лева.
Но, както казах по-горе, не всичко е пари – сега ми е забавно и интересно всяко следващо бръснене, защото научавам нови неща и ставам по-добър в техниката си.
И, най-вече, доволен съм, че за пореден път съм си доказал, че маркетинговите компании не правят най-добрите продукти, просто са най-известните. А това, че много хора ползват нещо, не значи, че е най-доброто, а просто най-пробутваното. За пример – колко от вас са чували за “Whiskas” и “Pedigree”? Дори преди няколко месеца в един квартален магазин за кучешка храна, когато ги попитах нямат ли нещо от по-висок клас, те ми предложиха именно “Pedigree”. Напуснах магазина по най-бързия начин.
В действителност има храни като “Orijien”, “Acana”, “Belcando” и предполагам десетки други, които са по-добри за кучето и съдържат в пъти повече месо. Някои дори “прекаляват”, като на теория не слагат месо, негодно за човешка употреба.
Та тези храни са близо 2 пъти по-скъпи за килограм от “Педигри”, обаче определено са по-добри. Просто нямат толкова агресивен маркетинг като масовите, които могат да се намерят във всеки магазин, а тези трябва да обикалям града, търсейки магазин, който ги предлага. Освен това, някак не ми се връзва една и съща фирма да произвежда кучешки, котешки и човешки храни. Името на фирмата е “Mars”, които правят шоколадовите десерти “Snickers”, “Twix”, “Bounty” и “Mars”.