Archive for August, 2012
Лятна отпуска 2012
Posted on August 19, 2012, under За мен.
И тази година не отидох на море, но, да се надяваме догодина най-после ще отида. Тогава вече няма да имам държавни изпити, за които да се готвя. За съжаление материалът за държавния изпит не ми е проблем. Почеркът е това, което ме спъва, защото в текущия ми факултет няма дипломна работа, а само изпит, при това писмено развиване на въпроси. И така, купих си тетрадки по техническо писане и, както си го бях планирал, прекарах отпуската си в писане на буквички. Откарвал съм до 4:30 сутринта в писане на поредния глиф, при това не ми идва отръки.
Първите дни от изминалата седмица се опитвах и да спортувам, но в понеделник болките в глезена си казаха думата и се качих на колело. Там пък възрастта на велосипеда ми изигра лоша шега – степенката се развали и трябваше да намеря гаечен ключ, с който да я сваля, но направих успешно 3 километра каране, когато забелязах, че воланът ми се е изкривил (предполагам от последното падане тази година). Опитах да го оправя сам – не стана, а на майсторите в квартала им нямам доверие – при единия ми падна веригата след негов ремонт, а другият ми сложи степенката преди 2 месеца и тя се развали. Както и да е, нагласих го някак и направих още една обиколка на следващия ден – тогава пък ми се повреди фарът (или динамото). Предполагам е изгоряла крушка, но, нито имам резервна, нито ми се занимава да разглобявам фара с отвертка, за да проверя дали съм прав. И така, за момента колелото ще си поседи още в гаража. А 4 дни тази седмица не съм спортувал изобщо. Може би утре ще отида да побягам, ако глезенът ми е по-добре.
Изминалата седмица беше и много богата на събития, които ме интересуват (а именно справедливостта) – Трайчо Трайков бил в конфликт на интереси заради това, че “…притежава 278 броя акции от емитирани 50 млн. акции от капитала на “Каолин АД”, купени при първоначалното публично предлагане на акции на дружеството на БФБ на 18 април 2007 г. Те съставляват дял от 0.00000556 от капитала на дружеството. Сегашната борсова цена на акциите е приблизително 560 лв. …” (от “Дневник”). Нямаше с какво друго да го очернят, та се излагат с тази глупост. С този процент гласове в общото събрание на акционерите (приблизително равен на 0) сигурно е в конфликт на интереси. А дали ще вземе дивиденти повече от 560 лева за концесията? Едва ли…
Другото събитие беше молбата за политическо убежище на Асандж. Той го получи, но, вечерта преди решението на Еквадор, британското външно министерство е изпратило писмо, припомняйки на Еквадор за един закон, приет след убийството на Ивон Флечър, според който могат да отнемат временно статута на посолството, да влезе полицията, да арестува Асандж и после това да продължи да си бъде посолство. За България (а и за другите държави от Европа, за които съм запознат) местното законодателство има по-малка сила от ратифицираната международна спогодба, каквато се явява Женевската конвенция. Та би трябвало този закон да не е валиден. Но никой не знае, защото не е тестван в съда все още. Вероятно няма и да бъде скоро, защото, ако Великобритания направи тази глупост, ще даде право на Еквадор да направи същото с тяхното посолство, а и после лош пример на държавите по света да въведат подобно законодателство – това би било краят на Женевската конвенция. Организацията на независимите държави от Америка задължи външните министри да се срещнат и да обсъдят въпроса. Гласуването беше 23 срещу 3, като САЩ, Канада и май Панама бяха против. Има и още 2 организации от Латинска Америка, които излязоха със становище по въпроса, подкрепяйки Еквадор, които се осмелиха да направят нещо, което по-големи държави от тях не биха направили – казаха на Великобритания, че Еквадор не е колония и колониалните времена са в миналото.
Третото събитие бе делото срещу Pussy Riot. И тук, благодарение на хора, а не на “професионални” журналисти станахме свидетели на живо на четенето на присъдата. На RT.com дори имаше английски дублаж. 2 години за политическо изказване срещу Путин… На това му се вика свобода на словото. Формално тези 2 години са за хулиганство, защото посетителите на църквата се чувствали обидени и не приемат извиненията на групата, но 2 години за “непристойно поведение” в църква?! Междувременно на протест арестуваха и Гари Каспаров, като ще му повдигат обвинения за нападение над полицай. Дали това не се наказва с поне 3 години затвор – все пак е пострадал служител на реда?!
Тези събития ме карат да се замисля – демокрацията на изток я няма, на запад – също, у нас – медиите се самоцензурират, та какво, всички ли отиваме към тоталитаризъм, само че по различни пътища?
Олимпиадата и спортистите, които ме вдъхновиха
Преди около половин час свърши церемонията по закриването на олимпийските игри. Честно казано тя не ми хареса изобщо, но олимпийските игри постигнаха целта си, поне що се отнася до мен. Мисля, че девизът им бе “Да вдъхновим едно поколение” – е мен ме вдъхновиха.
Докато гледах плувци по цял ден, се замислих за моето физическо състояние и се сетих за миналогодишната ми цел – плочки на корема. Още на четвъртия ден от олимпиадата започнах да тичам на гребната, защото само това мога да си позволя откъм време – колата – тичане – колата и вкъщи – отнема около 45 минути. Същевременно минах и на диета с цел да изчистя тялото си от мазнините. Засега единственият ефект е, че имам плосък корем, но аз си го имах и преди. Свалих 3 килограма за 2 седмици, но това съм го правил и преди. Ще видим какво ще стане след месец-два – или ще се откажа (за пореден път), или ще получа заветните плочки.
Олимпиадата ме вдъхнови и по друг начин – показа ми, че не работя достатъчно върху себе си – всеки един от тези спортисти е по-успял от мен, защото е работил неуморно, а за себе си не мога да кажа, че бих влязъл в класацията на топ 10 000 програмисти. За финансисти не ми се говори – сигурно и в топ 100 000 няма как да вляза, но човек никога няма да разбере, ако не пробва. Засега съм в топ 50 на пловдивските Java програмисти, защото просто няма повече в града, а ме съмнява да има и 50…
Олимпиадата ми повлия и по още един начин – никога досега не съм си представял, че ще “викам” за спортист от друга държава, но го направих за трима – Том Дейли, Оскар Писториус и една украинка, на която не й знам името. Причината за всеки един е различна, но ги свързва едно – тежките моменти, през които са минали, но въпреки това са на олимпиадата.
Том Дейли е имал тежко детство в училище – съучениците му са го биели, но въпреки всичко е продължил да се занимава със скоковете във вода. В последствие става частен ученик и поддържа отличен успех (само шестици). Преди година загубва баща си заради тумор в мозъка. Имам идея как се е чувствал, но той е бил само на 17 години. Въпреки това продължава напред и тази година завоюва медал. Вярно, че е бронзов, но много наши спортисти и толкова не взеха…
За Оскар Писториус предполагам сте чели – той е състезателят, който бяга с протези, защото краката му са ампутирани, когато е бил на 11 месеца. Тежката му съдба не свършва само с това – майка му умира, когато той е на 15 години, а и в този случай тя е била основният вдъхновител. Писториус не може да участва в олимпийските игри в Пекин 2008-ма, защото, според международната лекоатлетическа асоциация, протезите му давали предимство пред другите бегачи. Това е цинично дори от моя гледна точка… За щастие през 2012 получава разрешение и бяга наравно с другите. Не печели медал, но поне осъществява мечтата си. И вдъхноява хора като мен, показвайки че със силни дух, воля и желание може да се постигне много.
За украинската скачачка знам прекалено малко – мъжът й е починал преди няколко месеца и тя скачаше с траурна лентичка. Не се класира за финалите на дългия скок, защото направи 3 фала, но, фактът, че е отишла толкова скоро след загубата и се опита да се състезава е достоен за уважение, поне от мен.
С това ще запомня игрите – тези трима души и двамата ни спортисти от олимпиадата – Станка Златева и Тервел Пулев. Първите трима ме вдъхновяват да вървя напред и да стана по-добър човек, за да мога някога да бъда на ниво, подобно на тяхното, а вторите двама ме карат да се чувствам горд, че в България има такива хора, които се справят с мизерните условия и безпаричието, борят се с обезболяващи инжекции, но не са медийни звезди, за да разправят колко сме зле.
И така, олимпиадата свърши, след 4 години ще я гледаме пак, но аз мисля, че за 16-те дни се промених в положителна насока. Най-малкото, ако не друго, то поне съм станал по-толерантен, щом мога с лека ръка да “викам” за спортист от чужда държава.