Archive for September, 2012
За Фейсбук и важността на постовете на приятелите ми
Posted on September 30, 2012, under За мен.
Според Facebook имам 102-ма приятели. Нямам идея дали това е много или малко, като се има предвид, че добавям само сравнително близки хора, а не такива, които съм срещнал на пътя или са познати на познати.
Вече 2 седмици вечер, след работа, отварям сайта на социалната мрежа – виждам 100 “новини” с картинки и след 10 минути затварям таба разочарован. Може ли познатите ми да се интересуват от вицове, хороскопи, снимки на кучета, котки, сгради, дори и сладолед, а да не се интересуват от важните неща?
За сравнение – в Twitter “следвам” 9 души, от които двамата са неактивни, а другите двама са Том Дейли и Оскар Писториус (спортисти). Освен неактивните, не познавам другите и, все пак, всяка вечер отделям поне по час, за да прочета “съобщенията” им. Защо? Защото са интересни и изпълнени с важни събития – научавам какво се случва в Сирия от човек, който живее там, разбирам за протести в Испания, Португалия, Гърция и Великобритания, като дори гледам част от събитията на живо. От Туитър разбрах и за процеса срещу Pussy Riot, като дори тогава го гледах на живо с превод на английски. Благодарение на хората от тази социална мрежа гледах и 2 заседания на една от организациите на страните от Северна и Южна Америка, които обсъждаха съвместен отговор на писмо на Великобритания (става въпрос за случая на Джулиан Асандж). Станах свидетел от първа ръка и на изтеклите 1 милион универсални идентификатори на Apple-ски устройства.
Междувременно във Фейсбук видях тигри, слончета, зайчета и прочее живи твари. Не останах далеч и от спама в стил “харесай, ако това ти допада, сподели – ако не” за откровени глупости. А за простотията как държавата давала 300 000 лева за Памела Андерсън, а вместо това еди кои си деца умирали, не ми се говори… Сигурно същите хора, работещи в частния сектор, все още очакват правителството да им увеличи заплатите…
Може аз да съм се променил, не знам, по-вероятно е да е това, но тази социална мрежа започва да ми заприличва на телевизия, а по тази тема имам любим цитат от Дейвид Айк – “Свободни сте всяка година да имате все повече бутони на дистанционното на телевизора, и сте свободни да натиснете който и да е, и да бъдете обидени интелектуално от 99 процента от тях” (текстът е от субтитрите).
Интересно ми е друго нещо обаче – аз ли не съм наред, че гледам глобално на нещата, или приятелите ми от ФБ, защото гледат на прекалено ниско ниво (и вероятно са по-щастливи по тази причина)?
Седмица на социалните контакти
Още в средата на изминалата седмица започнах със социалните контакти, които бях занемарил напоследък – бях на рожден ден на една колежка от университета. Прекарването не беше лошо, просто с повечето от хората нямаше какво да си кажем, но мисля, че съм свикнал с идеята вече. За сряда беше планувано да отидем в “Сенса”, но, след като си тръгнаха повечето хора, останахме трима и около 3 часа си приказвахме за какво ли не. В крайна сметка 3 часа минаваше и решихме, че в “Сенса” няма да има никой и направо се прибрахме към къщите си.
Четвъртък беше 6-ти септември – сутринта отидох до “Хеликон” да купя подаръка за рождения ден, на който щях да присъствам вечерта и между другото си купих 3 книжки за форекс. Едната вече я прочетох, но малка част от нещата не ги бях чел вече другаде. Да видим какво ще стане с другите 2.
Та вечерта бях на рожден ден в едно заведение – “Приятели”, което, като цяло не е зле – музиката е рок, а петък и събота имало и група. Ние бяхме в четвъртък, но колегата се беше разбрал с групата и те свиреха.
В петък бяхме в “Сенса”, където се видях с един познат, който не бях виждал от може би година. За съжаление музиката не ми допадна и след 2-3 часа в заведението се прибрахме. За цялата вечер чух максимум 2-3 песни, които ми харесаха – всичко останало беше български рап или черно (т.е от истински негри).
В събота бях на кафе с един познат, с който не се бяхме виждали 2-3 години, нищо че живеем на под 100 метра разстояние. Разказахме си кой какво е правил, как се развива, какви цели преследва – стандартните неща.
След това кафе бях на друго и така – запълних си съботния ден.
Лошото е, че седмицата свърши, а утре съм на работа и следват 5 дълги дни рџ™Ѓ