Archive for December, 2012
Седмицата след Бъдни вечер
Posted on December 29, 2012, under За мен.
Сутринта на Коледа, както си е като традиция при нас, отидохме да се видим с едни наши роднини близо до Пловдив. С някои от тях не се бяхме виждали от много години, та беше ползотворно преживяване.
От баницата с късметите ми се паднаха “пари” и това, в добавка към паричката от Бъдни вечер, леко ме напрегна – надявах се, че 2013-та ще е годината, в която ще бъда, а не, в която ще имам, но както се казва – “Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си”. Та явно ще трябва да се задоволя с пари рџ™‚
След като се прибрахме в Пловдив, оставих колата и отидохме в бара, където сестра ми кара курсове. Този път щях да опитвам безалкохолни коктейли и да тренирам бармана да свиква с кофти клиенти, докато сестра ми преписва някаква теория.
В сряда ходих по магазините с нашите за всякакви покупки, но най-доволен останах от слушалките, които си взех. Не за друго, ами старите ми “Thompson”, които оцеляха 8 години, съм ги загубил някъде из апартамента и сега нямам слушалки, а те ми трябват, за разните медитации и други техники за самоусъвършенстване.
В четвъртък беше малко по-натоварен ден – трябваше да закараме колата на сестра ми на преглед, после през “Метро” за боя за коса, след това през фризьорката, за да ме боядиса, а после в бара за поредната доза безалкохолни коктейли.
Не мисля да прикачам снимка с новия си цвят на косата, защото е черно със син оттенък и трябва да се подредят звездите под еди какъв си ъгъл, за да мога да го хвана с телефона. На естествена светлина се забелязва, ама как не съм отишъл навън за една снимка.
Първоначално исках косата ми да е зелена, ама за целта трябваше да се изруся – преживях го. Бил съм изрусен по времето, когато бях рейвър, но по-големият проблем е, че зелената боя за коса издържа 8 измивания – т.е щеше да трябва да се боядисвам всяка седмица или да остана рус… Може да имам време за глупости в момента, но не чак толкова… Та така, няма синьо, няма зелено, стана черно със синкаво.
В петък отидохме в “Сенса”. Пак само двама, ама с повече алкохол и това се преживява – като станеш безсмъртен не ти пука за хората около теб.
Днес половината ден спах, а през останалата част си почивах, подготвяйки се психически за пазаруването за НГ, което ще ми се случи утре. В добавка, ще трябва да изберем и подарък за рождения ден на домакина, който дори не познаваме. Та ще е яко рџ™‚
Не съм сигурен, че ще има друг пост преди края на годината, затова весело посрещане на 2013-та!
Без ток на Бъдни вечер
Помня доста вечери преди Коледа, включително тези с режим на тока, но честно казано нямам спомен някога да сме били на тъмно и студено едновременно за Бъдни вечер. Може и да греша естествено, но просто нямам такъв спомен.
Е, тази година се случи и това – на 24-ти декември, без тежки атмосферни условия, целият централен район на Пловдив останахме без ток. Според различни коментари, някои са останали без електричество само за пет минути, други за над 2 часа, а ние – за час и 40 минути.
“EVN”, благодаря ви за възможността да прекарам близо 2 часа на свещи, на студено (топлим се на климатици и поддържаме температура над 25 градуса) и на гладно, защото не искахме да ядем празничната вечеря на тъмно!
Честита Коледа, “EVN”!
Петък, събота и неделя след Новата година по календара на маите
Този петък (21.12.2012) светът трябваше да свърши за пореден път. Естествено това не се случи и се поздравихме с нова година/епоха по календара на маите.
Това си беше повод за празнуване и вечерта отидохме трима души в един коктейл бар, а след това двама тръгнахме към “Сенса”. Можеше да сме малко повече, но петък беше денят на фирмените партита.
В “Сенса” нямаше места. Дори на бара горе беше пълно с резервации, но намерихме един ъгъл да се сместим и си изкарахме нелоша вечер.
В събота ставането ми беше леко сложно заради коктейлите от предната вечер, но за два часа се съвзех и тръгнахме със сестра ми към Мол “Галерия”, за да си купим разтвор за контактни лещи и разни хранителни стоки.
По пътя видяхме адското задръстване и коли навсякъде, та решихме да отидем в “Кауфланд”. В бързината избрахме по-новия (онзи на “Цариградско шосе”). Вътре беше пълно и хората от малцинството не бяха никак малко.
На излизане сестра ми забеляза, че й липсва телефонът и тогава започна “забавната” част. Върнахме се. Охраната първоначално ни “отсвири”, но, след разговор със служителката на бюро “информация”, решиха да ни придружат по маршрута, по който сме минали и да проверят камерите впоследствие. Взеха телефонен номер и казаха, че едва ли ще се обадят на същия ден. Аз предполагам, че няма да се обадят изобщо… Както и да е, за мен този телефон няма да се върне повече, но все пак на сестра ми й беше кофти, защото това е моят стар телефон с “Андроид” и реши да пусне жалба, за да го издири полицията. Не знаехме в кое РПУ да отидем, затова отидохме в нашето по адрес. Там ни казаха, че сме за тях вероятно, но дежурният бил на тежък случай и ще се прибере по-късно да минем същата вечер или утре. Използвахме времето да отидем да опитаме да блокираме картата на сестра ми. В “Била” ни казаха, че могат да я блокират, като преиздадат нова и като разбраха, че е на предплатена програма, започна зарибяването – ако била под 25 – еди каква си програма, ако такова – това, ако онакова – другото. Сестра ми ги скастри и си тръгнахме. Решихме, че ще звъни на оператор. Процедурата отне 30-40 минути, през 20-25 от които нямаше оператор на телефона. Всички бяха заети…
Днес (неделя) станахме към 10 и отидохме в РПУ-то. Дежурният беше там и ни каза, че може да ни приеме сигнала, но ще трябва да го препрати към РПУ-то в “Изгрев”, защото местопрестъплението (“Кауфланд”) било там. С колата не ми беше особено лесно да намеря полицейското управление, като трябваше да ползвам навигационен софтуер и питане, но в крайна сметка го намерихме.
Отидохме там и разбрахме, че “Кауфланд” е от другата страна на “Цариградско” и следователно не е в техния район, а трябваше да отидем в “Тракия”.
Естествено, това и направихме, но пак имаше ядове – и тук дежурният беше излязъл за някакъв случай и трябваше да се върнем след 2 часа. Така и направихме.
Като се върнахме, пак трябваше да почакаме още 30-ина минути, но този път дежурният ни прие и сестра ми най-после написа показанията си, след като приложихме копие от договора за лизинг на телефона, където можеше да се види IMEI-а.
Сега остава да почакаме няколко месеца, както ни обясниха приятели и полицаи – процедурата отнема поне 3 месеца. А предполагам след това ще ми е още по-забавно, защото договорът за лизинг е на името на бившия ми работодател, след което е прехвърлен на мое име, за което нямам документ, освен нов договор, в който не пише за прехвърлянето директно, но пък имам разпечатка от фактура, където ми е таксувана лизинговата вноска… Та да го намерят телефона и да видим какво ще стане…
Освен стандартните поуки за циганския етнос и пазенето на багажа покрай празниците, мисля че има и нещо по-важно – ако станете жертва на престъпление – отидете в РПУ-то, което отговаря за това място.
И още един съвет – ако ви обират в Пловдив – гледайте да е в дясната част на Главната (по посока Римския стадион), че за там отговаря РПУ-то до църквата “Света Петка”. За лявата отговаря другото, което не съм сигурен къде е, но май е до “Данаил Николаев”.
Весели празници на всички, които празнуват!
Пазете се от финансовите пирамиди
Онзи ден, докато обядвах във “Веда хаус”, дочух разговора на две момчета от съседната маса. Предполагам бяха на над 18, но на не повече от 20 години. Едното обясняваше на другото към каква фирма се е присъединило, закупувайки си карта от 30 лева. Ще се въздържа да спомена името на пирамидата, защото момчетата не я споменаха, но имам известни подозрения коя е тя.
Та идеята е следната – купуваш си карта и ползваш отстъпка от дадени обекти. Дотук нищо кой знае какво. Щом те влече да си даваш парите за глупости с илюзията, че печелиш, когато всъщност губиш, ако не друго, то поне времето си да ходиш до конкретен обект за мижавата отстъпка, твой си проблем.
Освен картите, фирмата предоставя и доход, ако вкараш в схемата твои познати. Те също трябва да си купят карти и след това ти получаваш процент от тях.
За по-големите оптимисти, фирмата предлага да си закупиш бизнес център, като сумите, които можеш да дадеш стават четирицифрени. Доколкото разбрах, пирамидалната структура работи и тук на същия принцип.
Според момчетата, това е бъдещето, революционна идея, измислена от математически гений… фирмите се избиват да участват в програмата с отстъпки, а даже пирамидалната структура отказва на някои, които са се отказали от нея преди, но сега искат да се върнат… Ако ви се струва, че сте го слушали и преди – така е. Вероятно на някоя презентация на подобна фирма.
Крайните ефекти предполагам са ясни – забогатяват малцина за сметка на другите, а по-нормалните хора губят приятели и познати, защото доверието в тях рухва.
От други източници знам, че въпросната пирамида организира безплатни презентации, на които обясняват колко са велики по специфичния за това начин, изглеждайки преуспели и меко казано изкривявайки информацията, която поднасят. Повечето участници в структурата уж карали някакви служебни БМВ-та, а в последствие се оказва, че наистина има такива, но са лизингови и само първата вноска се покрива от пирамидалната структура.
Не помня бума на пирамидите (бях малък), но си спомням какви бяха времената – тежки. Сега икономически нещата не са много по-добри за хората с ниски доходи и те, от алчност, необразованост и отчаяние, са склонни да повярват на всичко, което им се каже, стига да могат да спечелят от него.
Пиша това тук от гузна съвест – не исках да се намесвам в разговора на момчетата, защото парите са си техни, а и как бих изглеждал – един непознат, който им дава финансови съвети. Сигурен съм, че нямаше да ме послушат, но поне хората, които четете това, ако ви налазят компании с подобни бизнес идеи – имайте едно наум. Ако ви предлагат пари, за да не правите нищо – сравнете доходността с депозит например – там пак не правите нищо, но имате гаранция до 100 хиляди евро. Ако е в пъти по-голяма – има нещо гнило. Няма да навлизам в подробности, но, като цяло. за по-висока доходност почти винаги се поема по-висок риск. Не мислете, че вие сте избраният човек, който да научи първи тайната на богатството – никой не мисли за вас и вашето финансово благосъстояние. Това си е единствено ваша задача.
Седмица на социалните контакти
Социалните ми ангажименти започнаха още във вторник – тогава се уговорихме да се видим с една бивша съученичка, като част от плана ми да се ресоциализирам. Избрах нея по няколко причини, но най-основателната – тя не е програмист рџ™‚ .
В сряда и четвъртък имах планове за излизане, но леко пропаднаха (най-вече заради работата).
В петък сестра ми се дипломира и бях на връчването на дипломите. След това отидохме във “Веда хаус”, за да обядваме, а за вечерта имахме уговорка за “Сенса”, където стояхме до към 3 сутринта.
В събота също бях в отпуска и използвах повода отново да обядвам във “Веда хаус”, а вечерта беше фирменото парти в ресторант “Фадо”. Странното е, че никой не отбеляза наличието на сините контактни лещи, но пък всеки забеляза прическата ми. Дори ме питаха какъв е поводът и коя е щастливката…
След ресторанта малка група непенсионери решихме да отидем на дискотека/бар. Първоначалният план беше “Паша”, но аз казах, че там не стъпвам и другите го смениха на “Брилянтин”. Там обаче нямало места (на един колега приятелката бяха опитали да влязат малко преди нас) и решихме да е в “Сенса”. Когато пристигна моето такси (второто) колегите решиха, че не им харесва обстановката (прекалено им е гимназиална) и планът беше да отидем в “Мармалад”. Там пък имаше частно парти долу и решихме да седнем на бара горе. Пихме по няколко шота – after shock, абсент (не бих го повторил), някакъв друг с водка, табаско и маслинка и аз завърших с “йегермайстер”. Колегите продължиха с други. Поръчах си “Лонг айлънд” – все пак идеята не беше да се напия като прасе, защото ми предстоеше и сваляне на лещи вкъщи.
Когато ни писна в “Мармалад” решихме да отидем в “Брилянтин”. Часът вече бе към 1:30 и успяхме да си намерим малко място. Там пих 2 бири и след около час и половина се прибрахме. Аз исках да повървя, за да изтрезнея малко, че бях смесил прекалено много тази вечер – започнах с ракия, продължих с уиски, а после бяха шотовете и бирите…
Та прибрах се, лещите бяха свалени с помощта на сестра ми и заспах.
Днес се събудих нормално и се опитах да си спомня какво и колко бях изпил снощи. Цял ден си почивах от социалните ангажименти и сега се подготвям психически за предстоящата седмица.
Успешна седмица на всички!
Със сини лещи
Както писах по-рано днес, минах през оптиката и си купих сините лещи. Удоволствието ми легна 60 кинта за целогодишни лещи, като в интернет бях гледал и тримесечни за 40 лева, но на друга марка.
А въпросните “Bausch + Lomb” са марката, с която работни очната ми лекарка и съответно разтворът за лещи и лещите, които ползва сестра ми са от тази марка.
Първите ми впечатления от слагането е трудността, с която се слагат. Вярно, с помощта на сестра ми, успяхме да ги сложим за под 15 минути, но все трябва да има по-оптимален начин… Предстои ми да го намеря.
Свалянето на лещите също не е шега работа, но то отне около 5 минути, като в един момент можеше да се наложи да ходя на денонощен очен кабинет, но се разминаха нещата.
Следва въпроса струваше ли си – за мен отговоър е “да”, поне към текущия момент. Ще видим времето какво ще покаже.
По-долу може да видите снимка как ми стоят. Не ми харесва психопатът на снимката, но не разполагах с друг рџ™‚
1 седмица на себеопознаване
След като си взех последния изпит в университета, изминалата седмица прекарах в … четене. Само че този път темата бе друга – самоопознаване и позитивно мислене.
Прочетох книгата на Джон Кехоу – “Подсъзнанието може всичко”, разни статии на тема психология и естествено правих упражненията – медитация, визуализация и утвърждаване (affirmation на английски).
Не мога да кажа, че има кой знае какви резултати, но поне начинът ми на мислене е друг – вече съм по-малко изнервен по време на работа, а и след това.
През изминалата седмица чатих и с разни непознати преди това хора, които ми отговориха на въпросите и леко промениха светогледа ми. Все още си оставам човек на логиката, но малко повече започвам да вярвам в метафизиката и нещата, които преди бих определил като загуба на време или четива за безделници (известни още като хороскопи).
Предвид следващата ми цел, трябва да стана по-социален и да харесам себе си, за да се “рекламирам” по-успешно. През тази седмица обмислях 2 идеи, за които все още не съм взел окончателно решение, но вероятно и до тях ще стигна, а и не е нещо кой знае какво – сини лещи, черно-зелена коса и разни други по-малко фрапантни промени на външния вид.
Най-големият проблем в момента е времето – счупи ми се един зъб преди 2 седмици и още не съм отишъл да ми го направят, защото знам какво ще стане – ще ми кажат да го снимам и после евентуално пълнене на корени и тн. или, в по-лошия вариант (с повече разкарване) – ще ми сложат коронка, а това са поне 2 седмици разкарване и тръгване по-рано от работа…
И така, социалният експеримент продължава. Да видим какво ще стане – ще завърша в стая с меки стени, ще избягам някъде в гората без ток и вода, но на спокойствие и далеч от стреса (най-малко вероятният вариант предвид това, че ненавиждам неасфалтираната природа) или ще постигна и тази си цел и ще стана по-добър, позитивен и социален програмист (доколкото е възможно) рџ™‚
Магистър по финансов мениджмънт
Вчера, след 12-дневно чакане, видях резултатите си от Държавния изпит по финансов мениджмънт. Имам четворка, което при други обстоятелства бих сметнал за неуспех, но не и в този случай.
Поради работата и ограниченото свободно време успях да уча за Държавния пълноценно една седмица (взех си отпуска) и допълнително още една по няколко часа на ден след работа, като тогава считах за успех, ако можех да прочета 20 страници за вечерта, защото бях психически уморен.
Както и да е, купих си развити теми и ги научих, но остана големият проблем – грозният ми почерк, който дори аз не мога да разчета на моменти.
На 18-ти ноември писах два часа като в транс каквото помнех и после видях, че само на първите 2 страници нещата са четливи. Още в самото начало ни бяха казали, че нямаме чернови, така че реших, че няма да преписвам отново написаното и го предадох, тайно надявайки се да не ме скъсат.
Изминалата седмица преди петъка, в който видях резултатите, беше ужасна за мен – във всеки момент бях пред инфаркт, чудейки се дали ще имам 2 или 4. Ако ме бяха скъсали щеше да трябва да си взема отпуска, за да уча отново, но в добавка щеше да трябва да си променя почерка.
Опитът ми от лятото на тази година показа, че с изписването на 2 тетрадки по техническо писане, почерк не се поправя, та щеше да трябва да отделя още повече време. A биологическият часовник си тиктака и не съм вече първа младост. Оправянето на почерка щеше да забави другите планирани задачи – курса по китайски и целта с най-голям приоритет – жена и деца. Някак 7 месеца забавяне заради един почерк ми се струваше прекалено…
За щастие преподавателят пише почти толкова грозно и някак е разчел темата ми. Не знам защо му се е занимавало честно казано, но съм щастлив, че го е направил. В противен случай и аз щях да съм сред списъка с 20-30 двойки.
Но вече завърших и мисля с това да приключа формалното си образование. 8 години посветих на този университет. Периодът е дълъг и е съпроводен с множество жертви, но пък придобитите документи и знания се изплащат многократно в професионален, че и личен план.
Тази цел е вече задраскана – напред към следващата!