Archive for August, 2013
Малко свободно време и … електроника
Posted on August 16, 2013, under За мен.
Във вторник, след като тази седмица съм в отпуск и имах свободно време, сърфирайки в мрежата, попаднах на arduino платка. И си помислих колко би било хубаво да си взема такава и да си направя сам някои елементарни неща (като термометър с LED дисплей или двоичен часовник), но проблемът е, че никога не съм се занимавал с електроника – още като хлапе не ме привличаха тези неща, а после така си и остана.
Сега реших да видя какво съм изпуснал и си свалих книжка от интернет за американци. Бих си купил книжка на български, понеже определено има разлика в терминологията, но, когато бях сигурно втори клас, един семеен приятел ми даде книга за въведение в електрониката. Прочетох сигурно 10 страници, преди да се откажа окончателно. Просто материята беше суха, а предполагам и подходът – неподходящ за хлапе.
Та предимството на книжката, която си намерих на английски, е това, че е писана за американци и определено има подход. Най-много ми харесва това, че има и деструктивен елемент – казват ти да купиш бушони, които изгаряш, за да видиш какво ще стане, как ще се прекъсне веригата. Казват ти да свържеш батерия накъсо, за да се нагрее и тн. Любимото ми беше, когато трябваше да се купят 2 потенциометъра и в книжката после пишеше, че са 2, за да може да отворя единия и после, след като не мога да го сглобя обратно, да ползвам другия рџ™‚
Та засега се занимавам с елементарни неща – свързвам компоненти по картинка, а от вчера и по диаграми, като чета обяснението защо това работи еди как си. Понякога не ми се получава и “дебъгвам”. Често се оказва грешна част, която съм купил. Например така и не успях да стопя бушона, защото той беше за 32 волта, а аз пусках само 6.
Снощи пък имах проблем с едно бутонче – купил съм грешната част и хем не мога да я навра в дъската ми с компоненти (breadboard не знам как се “превежда” на български), хем тя е с 4 крачета, вместо с 2 и още не съм открил начин да преодолея този проблем – уж намерих кои 2 крачета ми трябват, но пак не се получава.
Снощи пък се чудя защо 2 диода не светят едновременно, а се оказа, че съм сложил прекалено голям резистор…
Изобщо, забавно е рџ™‚
Не е толкова забавно пазаруването на компоненти, или поне във “Викиват”,но те, доколкото знам, са най-заредени.
Бях 2 пъти там и двата пъти се наложи да посетя и двата им магазина, като пропуснах само 3 щанда общо.
Да, вярно, търсех клещи, кондензатори, резистори, потенциометри, щипки, релета, кабели, токоизправител, бутончета, говорителчета, диоди, дъска за компоненти и какво ли още не, но все пак 1 час на посещение…
Продавачите нямат вина в общи линии – те помагат доколкото могат, но аз знам само информацията, която им казвам, а термините се различават и съответно те не разбират какво искам и ме питат нещо, което аз не разбирам, та е забавно рџ™‚ .
Все пак процедурата може да се оптимизира като те питат на 1 щанд какво искаш и, след като не ти го дават на момента, а трябва да платиш на каса, за да се върнеш с касова бележка и да си го вземеш, то може отново на едно място да си ги взимаш, а не на 10.
Та така, все още не съм зарязал електрониката, макар да имам ядове и, след като тази седмица се чувствам доста уморен физически, откривам, че след сглобяване на схеми си почивам психически, а и научавам нови неща. Пък скоро се надявам да се науча да боравя и с поялник рџ™‚
1 седмица море и само половин килограм отгоре
След като в събота се върнах от морето, днес един колега ме пита колко съм качил в следствие на развалената ми диета. Казах му, че ще се претегля на фитнеса по-късно и останах много учуден от резултата – 65 кг.
Преди да замина за морето бях 64.5. Разликата в килограмите е малка, но пък тази в начина на хранене – огромна.
През 7-те дни на морето ядох пица поне по веднъж на ден, а често и по два пъти. Гадна, мазна пица с кашкавал, каквато ми липсваше в режима на хранене от доста време. Допълнително изядох и 2-3 шоколада, като пиех и алкохол почти всяка вечер, а често си вземах и пърленка с кашкавал.
Наистина ми е странно защо съм качил само половин килограм, но се опитвам да го обясня с другата част от режима ми на хранене – пиех си протеините по 2 пъти на ден, закусвах с мюсли, пиех обезмаслено мляко и ядях ябълки.
Според колегата, който ме пита за килограмите, това е нормално, но на мен ми се струва странно и се чудя как се е получило.
Биологията и химията не са ми любимите науки, но знам покрай фитнеса, че с високопротеинова диета се свалят килограми, и все пак съм взимал 40 грама протеин на ден общо и доста повече мазнини и въглехидрати, а движението ми не е било кой знае какво – плуване и малко ходене пеш, което определено е по-малко от редовния ми режим в Пловдив, който се състои от фитнес и каране на колело, та ми е странно. И най-вече си задавам въпроса – струва ли си да ям определен брой храни, които се броят на пръстите на двете ми ръце, след като явно с малко повече спорт бих могъл да си ям готовите боклуци от магазина (например киселото мляко с плодове, в което има 40 грама захар на кофичка), а не да си ги приготвям сам.
За съжаление, макар да не мога да се аргументирам, подозирам, че продължително време на диета като тази от морето ще се отрази доста зле и няма да имам желаните плочки. Просто не може да е толкова лесно, за ми е гадно, не за друго рџ™‚
Само едно последно сравнение – през 2010-та (когато бях последно на море), след 1 седмица почивка бях станал 70 килограма (с 5 повече от тогавашните ми 65), което за мен е обяснимо, но не мога да си обясня защо не качих повече това лято. Може би този пост ще послужи на някой, който иска да поддържа фигура – вероятно ключът към успеха се крие в протеините, ябълките, мюслито и обезмасленото мляко.
Не знам, струва ми се странно да е само в това, но просто не мога да си го обясня по друг начин.
Море 2013
Вчера (10-ти август) вечерта се върнах от близо едноседмичната ми почивка на морето, която прекарах в “Слънчев Бряг”.
Бях в компания с още 8-9 души (едни хора си тръгваха, други идваха) и като цяло почивката ми хареса.
Направих 2 неща, които исках (но не знаех, че ги искам преди да ги видя рџ™‚ ), а именно – качих се на sling shot (което представлява сфера, в която с бънджи ластици те изстрелват нагоре).
Другото беше малко по-стандартно – пак те изстрелват с бънджи ластици, но този път си сам и се въртиш като акробат на халки.
Излязохме няколко пъти по барове и клубове, но честно казано очаквах повече от този курорт – в 1:30 крайбрежната улица е доста пуста, а само 2-3 бара (като изключим тези точно на центъра) работят.
През почивката ми посетих и едно култово заведение – “Джани”. Първият път не чакахме, защото другите колеги бяха влезли вече и имаха маса, но вторият път трябваше да чакаме 40 минути, за да ни намерят маса за 10 човека.
Заведението е добро откъм храна (имаше сигурно над 300 артикула в менюто), а цените са доста евтини сравнено в останалите в курорта. Но са нормални, сравнено с тези в Пловдив рџ™‚
В “Джани” пих и 2 видя японско уиски, което ми се стори същото като другите, които съм пробвал досега, но пък получих нов опит.
Опитах и ново ядене в заведението, в което обядвахме най-често – плодова пица. Представлява нормална пица маргарита с кайсия, банан и ананас.
Последната вечер на морето се чувствах депресиран и, след като не отидохме на бар, си легнах да спя към 23. Малко след полунощ ми звънна един познат от “готините” (непрограмисти) и като му казах, че съм депресиран и няма с кой да отида на бар, той ми каза да отида сам, да мина през един клуб, който исках да посетя от доста време и накрая да си направя нощно къпане. Първоначално му казах, че идеята е добра, но няма да я реализирам и си легнах да спя. Повъртях се 10-ина минути и реших, че ще го направя. Станах, питах колегата, който беше в 1 стая с мен, дали ще дойде – той беше сънен и отказа. Събудих и друг колега, той също ми отказа и, след очаквания резултат, се облякох и тръгнах да изпълнявам плана.
Не съм сигурен, че досега бях сядал сам на бара (без да има някой познат около мен), но го направих. Опитах да черпя барманката, но тя отказа и ми даде наздраве с нейната си чаша. След 2 коктейла в рамките на 10 минути, реших да отида в другия клуб, който беше на центъра.
След като стигнах, пред мен влязоха двама чужденци, облечени като типичните селяни, но ги пуснаха.
Отидох аз, поздравих охраната с “Добър вечер” и отворих портфейла си, за да си платя заветните 5 лева за вход, но той ме огледа и ми каза “Частно парти!”.
И двамата знаехме, че не е частно парти, след като чужденците спокойно си влизат, но не можеш да спориш с горила. Така или иначе бях чел, че в този клуб не пускат българи и явно писанията в нета се оказаха правилни, което ми се струва глупаво на мен, защото имах повече пари в портефейла от чужденците (видях ги като си вадеха парите), а и вадя малко повече от средния българин, но какво да се прави, съдба…
Явно ще трябва да си сменя начина на обличане, който не мисля, че крещи “неплатежоспособен”, но определено е по-ежедневен (не нося ризки, а панталоните са ми по-скоро спортни). И все пак, не се обличам като масата бг селяни и никога досега не ми бяха отказвали да вляза заради лошо облекло.
Това събитие стопи доброто ми настроение, защото се чувствах зле – дискриминиран в собствената си страна и то не за друго, а защото не съм чужденец… Но дори да знаех, че ще вляза, говорейки английски, нямаше да го направя. Клубът не си струва “жеста”.
По пътя на прибиране бях доста ядосан и вървях и си мислех “толкова ли съм зле” и “явно ще си сменям гардероба”. Дори светлините и тълпата не можа да ме изкара от тези ми мисли, но, когато стигнах на 10 минути от мястото, където бях отседнал, реших да отида на плажа и да изпълня третата стъпка от плана.
Първоначално реших само да погазя във водата. Навих си крачолите и започнах да се разхождам.
После реших да направя и нощно къпане все пак. Съблякох се по гащи и влязох в морето. За мое учудване водата беше доста топла (казва го човек, на който през деня водата му е студена) и чувството да си в нея сам в тъмното беше доста приятно.
Трябваше да изляза преждевременно, защото минаваше някакъв човек, а имам спомени от един колега, на който му обрали компанията, докато правели нощно къпане (с всичките документи и ключ за кола).
Та излязох и се облякох. Панталонът (дълъг естествено) залепна за мокрите ми гащи, а долу крачолите бяха целите в пясък, но усетих и нещо друго – усмивката на лицето ми. Един от редките моменти, когато се почувствах наистина щастлив и нищо друго нямаше значение в този момент. Вървях по плажната алея бос, с песъчливи крачоли и обувки в ръце, усмихнат до уши. Не знам как съм изглеждал отстрани, но не ми пукаше. Аз бях щастлив!
След това се прибрах, взех си горещ душ и заспах, защото трябваше да ставам рано на следващия ден, за да стягам багажа.
На сутринта набързо стегнахме каквото трябваше и се уговорихме да сме на плажа до 19 часа.
Е, след като всички каталясахме, в 17 решихме, че ще потегляме към 18 и така се получи.
За щастие пътуването беше безаварийно, но имаше 2-3 момента, когато се унасях, шофирайки – нещо, което не можеше да се случи пред 5 години, та явно остарявам. Проблемът беше решен с голяма доза пепси кола и захарта, която ме събуди.
И така, прибрах се към 22 часа в Пловдив и бях щастлив и доволен – щастлив, че съм се прибрал, а доволен от тазгодишното море.