Archive for September, 2013
23.09 – 29.09 2013
Posted on September 29, 2013, under За мен.
Тази седмица беше сравнително стандартна за мен напоследък, но все пак имаше няколко по-различни “събития”.
В понеделник вечер си говорих с един приятел за неговите проблеми и така откарахме до 3 сутринта.
Във вторник работният ми ден не беше особено приятен, но се преживя рџ™‚
Вечерта видях една песен във facebook и се депресирах. Понеже беше ветровито, а все още нямам маска срещу вятъра, не исках да излизам да карам колело и реших да се шляя из града. Излязох без желание за нищо и без план. Знаех единствено, че искам да гледам светлини, та избрах главните булеварди и се озовах на центъра. Там се чудех дали да не обърна и да се прибера обратно, но се оставих на краката си и, в крайна сметка, прекосих целия център и стигнах до бул. “Шести септември”, където трябваше да реша по кой маршрут да се прибера. Отново заглуших мислите си и продължих напред по това, което се оказа по-дългият път. През цялото време се движех със скорост, която при мен минава за шматкане и по принцип не мога да я поддържам толкова ниска дълго време, но се оказа, че съм обикалял около час и половина и се прибрах в доста по-добро емоционално състояние, изкъпах се и заспах.
В сряда имах нормалния работен ден и разговор с клиента, което е най-натоварващият психически ден от работната ми седмица, защото до обяд “кърпим” версия, после слушаме какво мисли клиентът и, след това, до следващата сряда, можем да работим спокойно.
Вечерта бях на фитнес както обикновено и после заспах доста рано.
В четвъртък успях да навия компанията на сестра ми да отидем на клуб. Имах успех и сред моите познати и така се събрахме 7 души, като бяхме болшинството в клуба (като не броим персонала). Прекарах си доста добре, като се прибрах към 4:30 сутринта, но петъкът беше тежък. Че бях недоспал – бях, но 200 гр. ром от предишната вечер ми пречеха доста – до края на работния ден ме цепеше главата и ми се гадеше леко. Опитах да повърна сутринта, но не се получи. Отдадох го на фалшив ром. Случвало ми се е и преди с друг вид ром от тази марка…
Все пак успях да навия Лъчо да излезем вечерта в “Найлона”. Беше ми нещо депресирано и съвсем спонтанно реших да го питам дали не му се излиза, пък той взе, че прие рџ™‚ Беше към 23 часа и честно казано не очаквах рџ™‚
В заведението си прекарах добре също и към 2 се прибрах,защото в събота имах задачи.
Станах в 10:30 сутринта, засякох се един познат при гаражите и си поговорихме за електроника и мебелни плоскости (две теми, с които имах опит последните седмици). Половин час по-късно бях на път към магазините за електронни компоненти да си купя интегрални схеми, фоторезистори, потенциометри и малко други неща, които нямаше и в двата магазина, но пуснах поръчка на симпатичното момиче и тя обеща да ми се обади.
В другия магазин пък ме обслужи една възрастна жена, която беше доста любезна и си личеше, че разбира нещата повече от мен рџ™‚
След магазина минах през сестра ми и прекарах следобеда там, след което се прибрах да поспя и вечерта отидохме да празнуваме рождения й ден в една кръчма. После отидохме в същия клуб от четвъртък, където пак си изкарахме добре, но този път пих уиски и то не изпих и 1 малко, но пък днес ефектът беше същият. Вярно, по-слаб, но го имаше. Питах и други хора от въпросната вечер, и те потвърдиха, че имат ядове, та явно или ще пропускаме този клуб, или ще пием бира. Жалко, на мен ми харесваше. А още повече ми хареса една руса танцьорка на пилон, която имаше програма в събота вечер рџ™‚
Днес вече беше истинската дата на РД-то на сестра ми и взехме баба ми от гарата, купихме торта и си направихме нещо като официален обяд, след което тръгнахме по задачи.
И сега ми е леко скучно, депресирано и си мисля за идната седмица в работно, а и не само отношение. Какво ще стане, как ли ще се изненадам от предстоящото… Естествено, само времето ще покаже рџ™‚
Успешна седмица на всички!
Забравена отпуска
Миналата понеделнишка сутрин, след като в неделя вечер бях карал до Хасково и обратно, отидох сънен на работа и след около 30-ина минути получих отговор на едно електронно писмо от петък. Клиентът ми пишеше, че по негови сметки съм в отпуска, но нямал адреса на колегата, та, ако мога, да пренасоча писмото. Отговорих му, че съм в офиса и, след кратко търсене, наистина се оказа, че, според годишния план, съм в отпуска. Попитах шефа дали може да си я взема от вторник. Той разреши и така слях почивните дни около Съединението. Обаче знаех, че през тази отпуска ще правя всичко друго, но не и да си почина. Оказах се прав естествено.
Във вторник обикалях по магазините с майка ми и сестра ми, за да си харесам полилей, което най-после се случи. От няколко месеца е опитвах, но все не намирах достатъчно шантав, като за мен. В крайна сметка си харесах такъв с 9 халогенни крушки и 27 светодиода.
След като купихме полилея, оставих сестра ми, понеже имаше ангажимент и отидохме с майка ми да си харесам гърне и гювеч. После, след покупката, се обадихме на вуйчо ми и отидохме на място при него, за да види полилея и да каже какво да купим, за да се монтира. Пътьом минахме и през един магазин, за да вземем уплътнител за паркета, а после купихме и дюбелите, които трябваше.
След това отидохме до магазин за електрически компоненти, защото бях решил да си сменя ключовете и контактите в апартамента. Не ме грабнаха с това, че нямаха двойни и тройни контакти от това, което си бях избрал и не си купих нищо.
В този дълъг ден направихме и нещо друго – поръчахме плоскости, за да сменя цвета на гардероба в коридора. Беше “забавно” преживяване аз и майка ми да мъкнем врати към колата, за да може някой, ако иска, да снеме мерките. Никой не поиска естествено и само се разкарахме. Взеха нашите мерки. Дали ще паснат – ще разберем друг път.
След като се върнахме от фирмата за плоскостите, оставихме една риза да ми я стеснят. Нали сега съм на вълна ризи…
Вечерта бях на рожден ден на Венета в едно заведение до нас. Прекарахме си добре.
В сряда бях по-малко натоварен – отидох със сестра ми до магазина за контакти и този път си купих каквото предлагаха от “моята” серия. Като се прибрахме, аз се заех с монтаж на ключове и контакти.
В четвъртък сутринта трябваше по спешност да отида на зъболекар, защото ми се беше счупила пломба, а следобедът отново се занимавах с контакти и ключове.
В петък ходехме на вилата, като трябваше да сглобя моторна косачка за трева, но не успях. Почувствах се зле и потърсих помощ от приятели и роднини. Дори снимах болтовете, гайките и елементите, но не се справих…
В събота сутринта станах по-късно и ми беше леко кофти, защото се бях скарал с един приятел в петък, но не ми е за първи път, вероятно няма и да е за последен, та продължавам напред и отидох в заведението при сестра ми, където се запознах с двама нейни приятели от компанията и се уговорихме вечерта да излезем на заведение, а вероятно и на клуб.
Естествено, хората от моята компания ме отрязаха, но тези се навиха и в крайна сметка отидохме на клуб, пък макар и за малко, защото имаше хора, които бяха на работа на следващия ден.
В събота вечер дойде вуйчо ми, който монтира полилея, сглоби косачката, като намери правилни болтове (от неговите си, не в комплекта). Отне му повече време от планираното, но аз лично съм много благодарен. Майка ми също.
Неделята отидохме на вилата, за да може майка ми да окоси тревата. Срещнахме един съсед, който даде съвети за боравене с косачката и, когато я пуснахме, се оказа, че тече бензин и трябваше да се обърне дръжката. После и предпазителя, и така, пак беше “забавно” и не успяха да окосят целия двор, но все пак поставиха едно добро начало.
В понеделник отново бях на зъболекар, после да вземем плоскостите с майка ми, като този път беше по-“интересно”, защото имах 2 по-дълги парчета, които стърчаха допълнително от колата, но за щастие няма жертви и ранени, освен двата ми пръста, ама те ще се оправят рџ™‚
След това отидохме да си заверя гаранцията на бормашината, защото минаха 6-те месеца, а после минахме и през мебелни магазини, за да видим отново за маса, но пак не харесахме нищо. Не че нямах с какво да се “забавлявам” де – в събота беше дошъл поръчан от мен комплект малки маси, та в неделя сглобих едната, а днес (вторник) – другата.
И така, днес бях на работа, където ме питаха дали съм си починал. Е, не се сещам за по-изморителна отпуска. На всичкото отгоре ми струваше повече от седмицата в “Слънчев Бряг” рџ™‚