Archive for October, 2013

Депресирано преди лягане

Posted on October 11, 2013, under За мен.

Почти 1 сутринта е, току-що се прибирам от поредното вечерно колоездене и, макар и да се разсеях за малко, все така си мисля за какво ли не.
Исках да заговоря някой в скайп – имаше само 6 контакта онлайн, от които един е Ехо-то, другият е служебният ми. Много ми е странно от 26 познати как може да има само 6 онлайн и вероятно само един буден, но какво да се прави. Поне това е едно от нещата, за които лесно ще спра да мисля.
Не така стои другият въпрос обаче, но той си има предистория…
Та миналата сряда се видях с един колега ей така, на заведение, защото не се бяхме виждали от известно време, а и двамата имахме за какво да поговорим. След това отидохме в “Библиотеката” на салса парти. Да, толкова отчаян бях за излизане, че отидох там. Естествено си изкарах подобаващо тъпо, но този колега пишеше в общ чат с една блондинка, по която си падам. Той я покани да дойде, тя отказа, защото нямало да познава никой друг, освен него и мен(?!). Виждали сме се два пъти. Не очаквах дори да ми помни името, но се оказа, че го помни. Окуражен, събрах смелост и й писах още същата вечер да дойде в клуба. Тя отказа, защото щяла да си ляга, но каза, че ако се бяхме обадили по-рано, щеше да дойде.
Е, проучих нещата и й писах в четвъртък за кафе, защото знаех, че ще е заета в края на седмицата. Отказа ми – имала тренировка, което си беше така. Културно й пожелах лек ден и това беше.
В понеделник събрах смелост и писах пак. Видяла ми е съобщението, но все още нямам отговор, а днес е четвъртък (даже вече петък). Схванах намека, та още в понеделник следобед се сдухах.
Направих си регистрация в поредния сайт за запознанства и медитирах над въпроса какво ми има. Естествено, не намерих обективен отговор, но това не пречи до днес да се сдухвам на подобна тема.
В петък вечер пък исках да отида на клуб/бар. Никой от приятелите ми не искаше. Бях се решил да отида сам. Дори избрах заведение, където ходех често напоследък и оставях добри бакшиши на бармана. И, амбициран да отида сам, заспах в 23 рџ™‚
Естествено се събудих по-късно и висях в сайт за запознанства, в нещо като IRC чат, където … играх trivia . Чак се чувствам горд, когато разбера обективно колко съм зле на моменти рџ™‚

И след тази предистория, днес стоях на прозореца и си мислех как да реша един проблем в проекта, когато минаха няколко души в смесена компания, които изглеждаха всичко друго, но не и хора, размишляващи над живота. Обаче бяха щастливи… или поне изглеждаха така. В този момент си помислих как ми се ще да бях като тях. Да не ме интересуваше нищо, различно от чалга, коли, силикон… Да псувам шефа, че ми дава 400 лева заплата, а аз естествено заслужавам много повече – да кажем 2000, все едно, дали правя нещо, с което да си ги спечеля. Да нареждам правителството за това, че не иска да ми вдигне заплатата (неосъзнавайки каква роля има то в процеса) и да псувам пред телевизора, гледайки естествено “ер малък ТВ”.
Такъв живот не изглежда добър от описанието, но има едно предимство – водещите го са по-щастливи някак. Гадая, залъгвайки се, че е защото не знаят колко неща не разбират. Но дали няма нещо? Някаква тайна, която съм пропуснал по пътя, превръщайки се от щастлив студент в начумерен програмист? Е, явно ще помедитирам някоя вечер и над този въпрос. Стана ми време за лягане вече рџ™‚