Archive for December, 2013

Обзор на 2013-та

Posted on December 31, 2013, under За мен.

Ето, че отново е 31-ви декември – денят, който ме вкарва в размисъл всяка година. Кара ме да се връщам назад и същевременно да погледна напред. Да си поставя новите цели и да видя какво съм успял да свърша през изминалата година, къде съм се провалил и как. Все пак догодина може да мога да поправя грешния подход, нали? рџ™‚
Та годината за мен започна у непознати. Бяхме у брата на приятел на гаджето на една колежка. Честно казано, изкарахме си сравнително забавно, предвид това, че половината бяхме непознати.
Януари бях и социален – бях решил да се опитам да поддържам контакт със стари познати и приятели. От текуща гледна точка – не ми се получи успешно, но поне излязох на кафе няколко пъти и дискутирах интересни теми. Мисля, че през този месец реших да се преместя да живея сам в текущия апартамент и започнах да обикалям за мебели и паркет.
В края на януари тръгнах и на фитнес, за да постигна една от целите си – плочки на корема.
През февруари се случиха няколко неща – бях на рожден ден, където се запознах с едно момиче, с което месеци след това си говорехме. Тя беше омъжена с дете и знаех мястото си, но естествено всичко хубаво трябва да свърши и, след като разбрах, че мъжът й ревнува много, след като чух двете гледни точки (и получих информация, за която не знаех преди това), трябваше да взема решението, което взех – да напусна живота им. Определено ми липсват разговорите с нея, но, когато трябва да направиш нещо, просто трябва, без значение мисли и чувства. Все пак е в името на нещо по-голямо…
На този въпросен рожден ден се случи и друго – е, не точно на него, но часовете след това (рано сутринта). Предложих на всички от бившата ми компания да се сдобрим и да забравим за това кой на кого се сърди и за какво. 2 години им се сърдех и се гледахме тъпо по общи рождени дни, без да си говорим. А нямаше нужда да е така. Все пак аз бях нов и толерантен човек… А да, и самотен…
Февруари беше белязан и с друго – с вуйчо ми стягахме апартамента. Първоначално бях решил да си сложа сам паркета, ама с моите 2 десни ръце (левичар съм), трудно… Дори когато бях сложил 3 реда, той дойде и ме попита дали ще имам против, ако ги нареди наново рџ™‚
През март празнувах рождения си ден. Мисля, че беше за първи път от 4 години, но не помня.
Момичето, с което се запознахме в края на февруари, беше поканено и дойде специално от София заради мен. Подари ми и подарък – чаша за чай, която, при наливането на топла течност, променя цвета си така, че да се показва маската на Гай Фокс (от филма “В като Вендета”). Много ми хареса. Познавахме се от сигурно седмица тогава, но тя беше избрала доста добър подарък.
Колегите ми подариха ваучер за строителен магазин, с който си купих бормашината, с която направих няколко малки, но доста важни за самочувствието ми подобрения вкъщи рџ™‚ .
Естествено, използвах почивните дни, за да обикалям по мебелните магазини, защото планирах след РД-то да се нанеса, но леко не се получи, затова се прицелих в следващата дата – малко след рождения ден на майка ми през същия месец.
И така, на 12-ти март заживях сам в апартамента. В началото нямах дори печка, но имах спалнята, която си харесах, въпреки хората, които попитах и ми казаха, че не става. Имах кабелна и интернет. А даже май и диван. Секция и маса май нямах, но какво от това рџ™‚
Някъде към март се записах и на първия курс “Know thyself” в coursera.com. За незапознатите – онлайн платформа за обучение. “Посещавахме” го курса заедно с момичето от РД-то и си обсъждахме лекциите, темите и дори тестовете. “Състезавахме” се кой ще изкара повече точки на тестовете. Като, понеже тя е завършила психология в университет, й казах, че ако изкарам повече точки от нея на теста за Фройд, трябва да си скъса дипломата. За нейно щастие, тя изкара повече точки от мен рџ™‚
През април се дипломирах. Не чувствах нищо кой знае какво – трета поред церемония, където те викат и ти дават една хартийка, която е символ на постижение. Да, постижение е за мен тази хартийка, но по-важно е, че удържах на обещанието си към татко и завърших икономика. Другото е без значение.
Естествено, накрая не отидох на партито след дипломирането. Не се чувствах в настроение да пия за поредната хартийка. Почерпих в махалата и познати, но това беше всичко.
През този месец ходех по мебелни магазини, пазарувах уреди и висях по сайтове за запознанства.
Имах и няколко излизания на кафе с познати и приятели, но нищо кой знае какво.
През май нямаше кой знае колко ярки събития в живота ми, освен напускането на живота на семейната двойка. Трябваше да го направя и го направих. Чувствата и мислите в случая са без значение.
В края на същия месец ходихме с колегите по една екопътека край Смолян. Беше интересно преживяване.
А някъде в началото поръчах да ми направят кухнята в апартамента.
През юни си купих ново колело и започнах да карам вечер из града, за да не се чувствам кофти – караш вечер из широките пътища, музиката дъни в ушите ти на макс и просто въртиш педалите и не мислиш особено. Нещо като медитация е рџ™‚
В началото на юни бях на концерт на Deep Purple (единственият ми голям концерт тази година). Много съм доволен, че ги видях на живо, а и покрай организацията имах интересни моменти, които ме научиха, че дори като не си планираш нещата, не е задължително да има само лоши моменти.
Юли е празна страница в блога ми. А май и в живота ми. Помня само, че се бях записал на един курс за въведение в психологията някъде по това време, та го помествам в този месец рџ™‚ . В общи линии съм правил стандартното – сайтове за запознанства, излизания вечер с колелото и четене.
Август бях на море в “Слънчев бряг”. Не бях ходил на почивка последните 2 години, та този път реших да отида и ми хареса сравнително. Отново ми хареса вечерта, която беше най-малко планирана – последната, когато бях сам на бар, не ме пуснаха в един клуб и накрая си направих нощно къпане и се чувствах щастлив.
След морето се чудех дали да си купя електрическа китара, но, след браузване из сайтове, се зарибих по Ардуино. Обаче, за да програмираш Ардуино, трябва да имаш елементарни познания от електроника, нали? И зарязах идеята за електрическа китара, като си купих електронни компоненти и започнах да правя мини проекти по една книжка за американци.
Малко е забавно в магазина да обяснявам какво търся, защото термините са различни, но често се разбираме, а ако не – показвам снимки рџ™‚
През септември открих един нов за мен клуб – “G Club” и успях да накарам компанията на сестра ми да дойдат с мен. Доста ми хареса там и го посетихме още няколко пъти. Дори в четвъртък, като в петък бях на работа.
През същия месец мисля бях на едно домашно парти у колега, където се запознах с момиче, но там нещо не се получиха нещата.
Октомври пак имах някакви жалки опити с момиче, но, след като не се получи, просто си направих регистрация в поредния сайт за запознанства. И, намерих чат с тривия в него и цъках там… Естествено вечер пак си карах колело и постоянно ходех на фитнес.
Ноември също е бяла страница в блога ми, но по памет тогава отидох сам на клуб. За пореден път колегите ми ме отрязаха и реших да отида сам. Да се докажа пред себе си. Не беше най-забавното ми преживяване, особено на следващия ден, когато до обяд не знаех къде се намирам. Но пък не беше и най-тежкото ми напиване. 2 седмици по-късно се бях напил толкова брутално, че до 21 часа вечерта не знаех къде се намирам…
Декември започнах шантаво за мен. Имах добри моменти, имах и лоши. Ходих по кафета и кръчми вечер, но все така се чувствах зле и самотен.
В професионален план бях по интервюта за работа, защото на текущата ми бяха обещали разни неща, но една година по-късно не ги получих, а и колегата от екипа се маха, та ще трябваше да се обяснявам на клиента за втори път… Благодаря съм.
Бях на интервюта в 2 фирми, като посетих и трета, но там по морални съображения не исках да работя. В едната от двете ми дадоха само 100 лева над текущата заплата и без особени гаранции за обучение (това, което търся), а в другата фирма заплатата беше значително по-висока и обучението е налично. Не знаех какво ще предложат чак до 4-тото интервю, но съм радостен, че ме харесаха и от януари започвам там.
И така, стигаме до днес – днес ще се постарая да си прекарам страхотно, но ще сме само 4 човека и вкъщи – не е идеята ми за перфектно преживяване на НГ, но това ще е едно от новогодишните ми обещания – догодина да излизам поне веднъж на 3 седмици, да намеря готини хора, с които да го правя (които да не ме режат постоянно), да започна да уча китайски (беше планиран за тази година, но нямаше време) и като цяло – да се радвам повече на живота си, въпреки че съм самотен. Явно жената няма да дойде скоро, та защо да се сдухвам, чакайки я рџ™‚

Битов и обществен алкохолизъм

Posted on December 29, 2013, under За мен.

На 26-ти дек. (този четвъртък) се бях сдухал нещо и публикувах снимка-покана във фейсбук. Канех всеки от приятелите си да дойде да пием заедно. 5-6 човека я харесаха, но никой не предложи да дойде. И започнах да си пия сам. В последствие ми се обади един приятел от Асеновград и пихме заедно. Основно той де, че аз бях леко и шофьор рџ™‚
Адски съм благодарен, че имаше с кой да си говоря и да пия, макар и да съм изпил много малко алкохол.
На следващият ден имах подобна ситуация – не ми се стоеше вкъщи, не ми се пиеше сам, исках да изляза някъде на клуб. Естествено, опитах с моята компания първо и, съвсем очаквано, получих откази за трети пореден ден… Замислих се, дори бях готов да отида на чалга с друга компания, обаче там нещата пропаднаха (не по моя вина) и останах пред дилемата – пиене сам вкъщи пред ТВ-то и VH1 Classic, или да отида сам на клуб.
Избрах второто по куп причини – освен че ми се ходеше, исках да си докажа още веднъж, че съм независим от приятелите ми, които не искат да дойдат с мен на клуб. Щом държат да са си пенсионери – нека бъдат такива. Аз ще се забавлявам колкото мога, въпреки тях.
Не мога да кажа с ръка на сърцето, че беше най-забавната ми вечер, но съм имал и по-кофти. Седях сам на бара. Барманите много не ми обръщаха внимание, че си имаха някакви ядове с шефа. Барманката мина няколко пъти да ми каже наздраве и толкова. Поговорихме 3-4 минути сумарно, докато аз си обновявах фейсбук статуса, като една истинска кифла…
Накрая към 2 часа реших, че пиенето ми е дошло в повече и станах и си тръгнах, като се прибрах доволен от постигнатото. Можеше да е по-добре, а можеше и да си стоя вкъщи, депресирайки си, четейки книжка, или гледайки филм (както направих на 25-ти дек.) .
Не е особено добре за егото ми това, че си доказах, че мога да не разчитам на другите, но пък ми хареса. Остава да започна да се чувствам комфортно в собствената си компания. Въпросът е дали ще е преди да започна да комуникирам сам със себе си, или след това рџ™‚

Моментът, когато ти се иска да пребиеш колега

Posted on December 22, 2013, under За мен.

Преди 3 дни в офиса се разигра една случка, каквато не бях виждал за близо 6-те ми години стаж. И аз участвах в нея. Първоначално мислех да напиша “за мое съжаление”, но не съжалявам – изпробвах нервите си и се удържах на ниво (според мен ест.).
Та нещата се случиха един час преди края на работния ден за повечето колеги в офиса. Моят текущ проект има версия за iOS и колегата, който се занимава с iOS подготви нещата и трябваше да качи файл, но основната ни система не работеше (не знам дали е по вина на същия колега, но вече 5-6 дни онзи сървър е долу, а той се занимава с него). За щастие имаме резервна. Обаче и тя не работеше – колегата .NET програмист оправи някакъв проблем, но все още не можеше да функционира нормално. iOS колегата му каза да влезе ръчно и да промени два реда в един текстов файл и това е. Проблемът може да бъде отстранен друг път и да не възпрепятства работата на другите. .NET колегата обаче реши да се прави на интересен (не че по принцип не се прави на такъв) и започна да развива теории това колко време щяло да отнеме и тн. Показа ни как нещата работели на неговата машина и следователно, понеже уж била една и съща версията, трябвало да работят на другия сървър. Естествено това нищо не значи. Като видях, че няма да свърши работа на iOS колегата, отидох при него като най-старши в момента (шефът на Пловдивския офис беше в отпуска), а и като заинтересовано лице по проекта и му казаха да промени файла на ръка. Отказа ми, да съм си гледал работата. Казах му, че ще му вися на главата докато не го направи. Той ми отговори, че може да стои до 23 часа в офиса. Аз му казах “а ти защо мислиш, че аз не мога”. Работата беше за 2-3 минути и му казах, че има 15 минути да промени файла, иначе ще се оплача от него. През тези 15 минути той демонстративно не правеше нищо, освен психоанализа на моята персона – защо съм действал така, дали причините не били тази и тази… Аз си стоях мълчалив със скръстени ръце и го гледах нагло. Честно казано, надявах се да ме удари пръв, за да го смеля и без това съм му насъбрал много – идва в 11-12 на работа и обикновено си тръгва в 7-8, като не пропуска да си вземе и обедна почивка по над час и половина. Дразня му се защо си мисли, че така на дребно ще надхитри системата. Мисля, че всички му се дразним от колегите, но няма значение това. В крайна сметка не съм се оплаквал никъде. Бях решил, че проблемът е между мен и него.
Та по времето на “психоанализата” му казах, че чакам да ме удари, за да мога да го пребия. Той ми каза, че кой е започнал пръв нямало значение, стига да имаш пари, при което го попитах според него кой вади повече пари – аз или той (той няма и 2 години стаж по специалността). Млъкна за кратко, после продължи да ми повтаря за какъв се взимам. Казах му – за най-старши. Дори ме предупреди да не го карам да ме запомнял, че като ме видел някъде на бар… (не довърши).
В крайна сметка 15-те минути изтекоха и, както бях обещал, свърших нужното, за да може iOS колегата да качи версия – взех паролата за достъп от друг колега и влязох сам и промених нещата. Отне ми няколко минути, въпреки че треперех от нерви. Колегата си тръгна сравнително навреме от работа и нещата пред клиента бяха ОК.
След като този проблем беше разрешен, писах на шефа на офиса с описание на случката и да направи каквото счете за нужно. Няколко минути по-късно шефът на пловдивския офис ми се обади, като ми каза да не се изнервям и, че е запознал собственика на фирмата със ситуацията.
Нямам идея какво ще последва. Най-вероятно нищо. А и, честно казано, не ме вълнува особено. От средата на януари започвам в друга фирма и сега съм в предизвестие, та предполагам няма и да ми повярват особено. Ама все едно. Аз съм доволен, че показах на едно тарикатче, че не е незаменимо и калих нервите си. То пък сигурно е доволно, че се е борило със системата в мое лице. Истината е в гледната точка.