Archive for May, 2009
Още една седмица
Posted on May 5, 2009, under За мен.
Измина още една седмица и с нея започна петият месец от годината. С това времето ми за завършване намаля значително, но все още тая надежда, пък каквото стане…
Иначе в понеделник бях в съда заради делото ми срещу “Общинска охрана”. Още от сутринта бях доста изнервен и притеснен, защо се наложи за по-сигурно да сменим члена на обвинението и това можеше да доведе до отлагане, а аз не исках това – нашите бяха свободни този понеделник, няма смисъл да се разкарват 100 пъти за глупости.
За щастие адвокатката на “Общинска охрана” не поиска отлагане и делото се гледаше по същество – свидетелстваха нашите и двама души от фирмата. Единият беше шофьор на паяка, а другият – пазач на паркинга, който се грижи за колата ми. В общи линии се получи така, че всички свидетели са пристрастни (едните работят за фирмата, а нашите са ми роднини) и все пак моите родители свидетелстваха, че не са ми дали да си видя колата. Пазачът каза обратното, че съм я видял 7-8 пъти, което естествено не е вярно, но дори да беше – 2-ма свидетели срещу един.
Освен това адвокатката на “Общинска охрана” призна подписа ми с особено мнение. Можеше да се стигне до допълнително отлагане, ако не го беше направила, защото от ксерокопието, което са дали, текстът не се чете и щяхме да изискаме оригинала.
Този подпис е ключов, защото, по процедура, когато водачът не е съгласен с външния вид на автомобила си, длъжностното лице е длъжно да се обади на шефа му и да направи снимки на колата ми. Естествено това не е направено и процедурата е нарушена.
В общи линии пазачът си тръгна изнервен от делото, адвокатката им се изнесе доста бързо, а моят адвокат коментира с думата “чудничко” как е минало заседанието.
В крайна сметка делото се отлага за гледане на първи юни, като преди това трябва да се направи експертизата, която искам. Нямам идея какво ще каже тя, но се надявам да е обективна, все пак тук става въпрос за 200-300 лева. Кой би се занимавал да подкупва вещо лице…
Вторник беше крив ден, но нищо особено не се случи – просто получихме писмо, че фирмата спира 50-те лева месечно за гориво, както и картите за градски транспорт. За мен това е грешка, защото всички колеги знаем, че при нас криза няма. Няма и да има до края на тази година, защото работим предимно с държавни институции, чиито пари са гласувани вече, а и държавата винаги плаща.
Все пак намаляването на социалния пакет за мен не е добро решение за ИТ фирма. Заради единия безплатен фитнес щях да си сменя местоработата навремето… Вярно, сега няма много възможности за Java програмисти, но аз мога да чакам, както чакам повишението си от септември…
В сряда ме заболяха зъбите и се сетих, че още декември бях планирал да отида при зъболекарката си, но поради липса на време все отлагах…
В четвъртък вечер бяхме на “Кървавият Свети Валентин 3Д”. За първи път ми се случи да вляза в салона, след като осветлението е било загасено и даваха рекламите на бъдещите премиери. Причина за закъснението ни бе това, че една колежка от “Тракия” не бе разчела правилно времето си… Все пак не изпуснахме началото на филма.
По едно време звънна телефон на нашия ред (със звук, не на вибрация) и друга колежка вдигна и започна да си говори, обяснявайки се къде е сега и тн. Проведе разговор поне 30-40 секунди, които на мен ми се струваха цяла вечност. Умрях от срам, защото всичките осем места отсам пътеката бяха наши.
За мен е признак на лошо възпитание дори да не изключиш звука на телефона си, а какво остава да го вдигнеш и да започнеш да говориш. WTF?! къде се намираш?
През почивните дни играхме ДнД с колегите, а в понеделник бях на зъболекар най-сетне. Първоначално стоматоложката ме отряза, но после ми се обади – щяла да бъде в кабинета си, понеже някой друг бил със сериозни болки и щяла да ме вземе и мен.
В крайна сметка се оказа, че трябва да ми се сложат 3 пломби, да си направя снимка и да отида пак за зъба, който ми беше основен проблем. Понеже той е отдавна мъртъв, явно трябва да му се пълнят каналите.
Направих снимката, но утре ще видим какво ще стане. Тогава пак съм преди онзи пациент, на който са му сложили арсен и не могат да му откажат час, та покрай него намазах и аз рџ™‚ (не че е много весело де).
Тази вечер пък вероятно ще ходя в “Брилянтин” да посрещнем именния ден на Гергана от курса. Все още не съм сигурен дали ще отида и някак нещо не съм настроен за излизане, но има време, настроението е, за да се променя.