Archive for March, 2010
На 25
Posted on March 4, 2010, under За мен.
Преди години си мислех, че 25-ят ми рожден ден ще е едно приятно събитие, което ще отпразнувам с гордост и удоволствие – все пак се предполага, че съм поумнял, след като измервам възрастта си във векове.
Дори в най-песимистичните си очаквания не съм предполагал, че той ще бъде предшестван от 2 погребения в рамките на 2 седмици, едно от които на собствения ми баща…
Второто беше на прабаба ми, която вероятно почина от инсулт покрай новината за татко, защото 2 дни след погребението паднала у тях и след това близо 7-8 дни бе на легло. Така и не пожела никой лекар да дойде да я види (дори от “Бърза помощ”)- като чуят на колко е (95г.), просто отказват да дойдат, а ние не можехме да я закараме до болница.
Покрай погребението на прабаба ми имаше доста проблеми и неуредици, които все още оправяме, но все пак не е никак лесно да ходиш и организираш погребение след погребение (полагането на урната на татко беше в неделя, а в събота гробарите взеха тялото на прабаба ми, за да може да се погребе в понеделник).
Вторник беше рожденият ми ден. Мина като всеки друг ден, като дори се наложи да стана в 6:30, за да оправя едни документи. Не празнувах, не си пожелах нищо, дори и равносметка на изминалата година не си направих. Има ли смисъл – накратко предполагам се определя като изпълнена с мъка и надежда. Единственото хубаво бе, че завърших бакалавърската си степен и татко бе до мен да сподели мига. Това бе и цел номер 1, която можех да постигна сам. За съжаление не можех да излекувам татко по никакъв начин, но правех каквото мога, за да опитаме всички методи – традиционни и нетрадиционни. Радвам се, че имахме парите за всичко, което ни препоръчаха и оздравяването на татко не е било въпрос на пари, защото не знам как бих могъл да си простя, ако можеше татко да се оправи с пари, а аз не ги намеря по какъвто и да е начин.
Колкото и да е тежко обаче, животът продължава и на почти никой не му пука ти как се чувстваш. Светът няма да спре забързания си ритъм дори и за секунда, само защото ти изпитваш най-голямата трагедия в живота си. Това обаче действа и стимулиращо – трябва да се възстановиш максимално бързо и да се върнеш на пистата, иначе рискуваш да полудееш и да се превърнеш в един социален неудачник, за когото никой не го е грижа.
А не мисля, че татко би искал аз да бъда такъв. Затова ще направя няколко крачки назад, но само, за да се засиля за сблъсъка си с живота, а след това – само напред докато ми стигнат силите и няма да позволя да бъда съборен лесно. Загубих много, но предполагам и аз мога да нанеса сериозни поражения на този несправедлив свят…
25 години минаха. Остават още колко? 25? 2? 5? Може и два дни да са, но ще ги изживея достойно!