Изпит по информатика
Написано на June 25, 2005, в категории: За мен.
Днес бе изпитът ми по информатика,който взех с 5,но не съм доволен – искам 6 . И пак проблема е в теорията,при положение,че бях написал 8 страници …
Ама кво да се прави Донева – изпитът закъсня заради нея,после от 12 до 16 часа чакахме да си получим книжките,тъй като тя не ни бе проверила работите,а щоло да стане за час и половина … изобщо глупости на търкалета.
Вечерта поне отидох да поиграя малко карти в залата,където бачка Дочо и сега се чудя кво да правя.
Утре е изборният ден.Дано там се представим повече от добре рџ™‚
Аз охрана ?! Да бе, да !
Днес денят не бе скучен изобщо.Станах в 15 часа,в 18 отидох на концерта организиран от ВМРО и там ми бе поднесена изненада – бях назначен за охрана на събитието ( не че нямаше и Общинска охрана де рџ™‚ ) . Естествено концертът закъсня и започна към 19 часа с един мажоретен състав от деца,които ако бяха хванати от улицата щяха да се справят по-добре – нито имаха чувство за ритъм,нито можеха да свирят.След мажоретките се започнаха и двата часа народна музика.Е там поне не бяхме нужни като охрана и отидохме до нашите колежки,които раздаваха чаши с вино. Оказа се,че там имало проблем – някакви скинари заплашвали момичетата,а на всичкото отгоре и раздавали листовки за “Атака” . Ние естествено останахме да ги пазим,а по-едно време дойде и подкрепление от общинската фирма,а след това и от кандидат-депутат в нашата листа.
По едно време с периферното си зрение видях как някой удря главичка на някой. В последствие разбрах,че кандидат-депутатът ни, предизвикан от скинара, не е сдържал нервите си. Скинарите после бяха изнесени от полицията,но все пак останаха на концерта.
В 21 и нещо започнаха да пеят “Габана” – нищо особено,но след двата часа народна музика, рокът ми се стори прекрасен.
В 22 дойдоха и “Епизод”. Аз за тях бях отишъл в крайна сметка,та затова много им се радвах.Към 23:30 минахме през централата и след това Радо ме докара до вкъщи (много съм му благодарен,защото 5 часа прав не е малко ).
Прибрах се,побъзиках се малко в интернет,но в 3 без нещо спря тока (за 3 път в близките 2 дни). Е,този път, за разлика от днес,когато нямаше 5 часа,токът дойде бързо – след около 15 мин. Но уви, нямам интернет.Явно сървърът на Красьо не се е стартирал след като е дошъл тока.Гаден късмет,какво да правиш …
Екскурзия
Вчера денят беше много деен за мен,както и за цялата организация на ВМРО. В 9 часа се събрахме пред щаба и потеглихме към Сопот.Там изчакахме канидадат-членовете от този град, както и тези от Карлово.
Към 11 часа се събрахме всички и потеглихме към паметника на Иван Вазов,като гледката беше внушителна – 11 автомобила,на всички имаше поне по едно знаме ( ест. българските флагове бяха в пъти повече от тези на организацията (все пак сме българи рџ™‚ ) )
След като поднесохме цветята и се снимахме, потеглихме за Карлово.Там се отбихме до статуята на Васил Левски в града и също поставихме цветя.Градът много ни се зарадва,никога не съм очаквал че някой ще се спре и че ще ни помаха все едно сме някои звезди, а по пътя имаше и шофьори, които в знак на съпричастност надуваха клаксоните рџ™‚
В Калофер поднесохме цветя пред паметника на Христо Ботев и се отправихме към манастира “Благовещение Богородично” . Пътят до него бе ужасен – шофьорите трябваше да избират през коя дупка да минат,така че да оставят по-малко части от колата си рџ™Ѓ . В крайна сметка стигнахме след 20ина минути.Запалихме свещи в манастира,докато чакаме да дойде свещеника,но за съжаление не ни дадохда да внесем всички знамена в църквата.
Клетвата започна след пристиганео на свещеника и този път успехмя да внесем 2 организационни знамена и едно българско – все пак в ритуала на клетвата се включва целуване на знамената,а пък и те са осветени от самия патриарх…
След голямата клетва (над 30 нови члена бяха приети) отидохме до една полянка, където се отдадохме на по-светски занимания,свързани с ядене и пиене.
Към 16 часа потеглихме за Пловдив,понеже в 18 имаше дебат между Славчо Атанасов и Меглена Кунева.
След кратко лутане из Калофер, намерихме пътя за Плодив и аз се отдадох на почивка.
Прибрахме се към 17:30 и отидохме към Синдикалния дом,за да наблюдаваме дебата. Той мина много добре за нас – Меглена Кунева не дойде и така Славчо излезе морален победител в спора. Там се чу и една хубава новина – бъдещото правителство щяло да има възможност, при негово желание, да предоговори глава “Енергетика” и така да спаси АЕЦ-а ни,защото към момента той произвежда 25 % от електроенергията на страна ни, при това тя е 3.5 пъти по-евтина от тази, произвеждана от ТЕЦ. Очаква се и режим на тока,ако не се намери компромис за АЕЦ-а..
Кой ни взе свободата ? *
Тате, може ли от твоята карта да платя 99 долара? Искам да платя една книга…
– Коя книга?
– Абе, този… Достоевски. “Престъпление и наказание”.
– Защо да я купуваш? Ние я имаме.
– Да? А в кой файл?
– Абе кви файлове. Ето я там, на рафта…
– Ууф. Че това е хартиена книга!
– Е и какво? Бях на твоите години, когато я четох за първи път.
– На твоите години, а твоите години… Тя няма търсачка. Как, според теб, да си намеря нужните ми цитати? Аудио-съпровод също няма.
Илюстрациите не са анимирани. Само текст, на който даже и шрифта не може да се смени… Ти какво? В училище всички ще ми се смеят! Сам си чети такива книги.
– Е добре. Ето ти я на DVD. Преди петнадесетина години си я купих.
– Какво? DVD? А с какво този антиквариат, според теб, да го прочета? До политехническия музей ли да ходя. Ти току виж ми предложиш и перфолента с Достоевски!
– Като си такъв умник, потърси си го в мрежата и си го свали безплатно.
– Бесплатно да си сваля книжка!?
– Ми да. Защо пък не? Върху книгите на Достоевски поради давност, от поне век, авторски права няма. Сигурен съм, че ще я намериш някъде там.
– Тате, ти да не си…! Може би при теб, в началото на века, всичко е можело да си го свалите безплатно. Ти не си ли чул, че вече пет години, от както авторские права на всички книги за вечни времена бяха дадени на Американската Асоциация на Издателите на Книги. Или искаш да ме затворят до живот, като членовете на сектата “Free Data”?
– Как така? Достоевски не е американец! Ние не сме на американска територия! Какво търсят тук американските издатели.
– А кой го интересува? Ти, баща ми, да не си случайно антиглобалист?
– Hе, ти какво! Сине, не ми се дават почти 100 долара за файл. Питай някой съученик да ти даде този файл. Все някой ще го е свалил. А след това ти ще им дадеш някой свой файл.
– Аха! Ако ми дадът своя Достоевски, то къде ще го чета?
– Как “къде”? Взимаш си копието и си чети в къщи.
– Ти съвсем си изостанал. Книгите могат да се четът само на този компютър, на който са я купили. Пък и кода на поляризацията ще е друг… Така че, тате, дай парите! Ще си купя нормална книга.
– Е, добре. Ето ти еднократна парола за плащане на 99 долара от нашата сметка. Като бях малък 100 долара бяха много пари…
– Ок. Свалих я. Thanks.
– Я дай и аз да видя… Сине, а какви са тези картинки? Такива неща май нямаше в романа…
– Това са баннери. Без банерите книгата струва 699 долара.
Отворения файл пъстрееше с мигащи обяви: “Axe Proffessional, 2018 – съвремената брадва с лазерно наточено острие”; “Козметически салон ‘Близнатата’ – ние няма да позволим да се превърнете в старица”; “Мъчат Ви проблеми? Психологическа служба за изповеди ‘Порфирий'”; “Кредитираме, осребряваме. Hиски проценти”; “RASKOLNIKOFF.COM – повикайте палава старица, където и да се намирате на земното кълбо”…
– Абе, сине, защо не виждам текста на романа? Колко трябва да изчакаме докато изчезнат банерите?
– Тате, ти да не падаш от Луната! Сто години ще чакаш. Текста се вижда през поляризираните очила. Без тях се вижда само рекламата!
– Това пък защо?
– Как защо? За да не може никой, освен заплатилия да чете книгата!
Представи си аз съм купил книгата, а някой без да е купувал нищо, я чете гледайки иззад рамото ми…
– Някаква тъпота. Добре, отивам да си взема очилата.
– Ха, ти будалкаш ли се! Файла е настроен само за моите очила. Други очила ще имат друг код за поляризация.
– Добре, я ми дай твоите очила. През тях ще чета.
– Как ще четеш? Та те не са настроени за твоя рисунък на ретината. Ти с тях ще виждаш само съобщение, че си сложил чужди очила! Тате, не ми пречи с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл срока на лиценза, иначе ще трябва да го продължавам или книгата сама ще се изтрие. Hе пречи, чета…
След 3 часа…
– Фу! Прочетох я!
– Как цялата я прочете? “Престъпление и наказание” за три часа?!
– Ами да. Аз и по-бързо щях да я свърша, ако не бяха рекламите на всеки половин час.
– Не ти вярвам! Кой е например Свидригайлов?
– Кой-кой?
– Аааа, Разбирам. Кой е Лужин? Коя е Соня Мармеладова?
– Абе тате! Откъде да знам! Аз си купих Home Edition. В тази версия има само как Раскольников уби старицата с брадвата, а след това се предаде. За да прочета за всичките останали трябваше Professional версията да купиме или въобще Enterprise Edition. Че ние нямаме толкова пари.
– Мда-а, ще се побъркам! Накъде отива света!
– Отишъл е вече! Там е! Преди 15 години трябваше да мислите, ако не и по-рано…
* заглавието е мое,а текстът взех от www.linux-bg.org
Щастлив празен ден
До момента денят се оказва празен т.е от любимия ми тип рџ™‚ . Е, сутритнта Гергана ме събуди да й взема студентската книжка,че я беше забравила,но след като се разсъних,отидох в университета.Там свършихме за по-малко от 15 минути и после с мисълта за сън се прибрах вкъщи,но все още не съм намерил време за спане ( а уж денят е свободен и нямам никакви задължения )
Привет, свят !
Добре дошли в новия ми блог.Да се надяваме,че този път ще му отделям повече време от преди рџ™‚
Понеделник :(
Събудих се днес в 7,защото в 8 трябваше да ходя да слушам глупости,от които разбирам само отделни думи,но нямаше как, по-добре да слушам отколкото след това да ме е яд че не мога да си взема изпита.
Е,оживяхме до 12 часа / определено не беше лесно рџ™‚ / . После обичайните глупости – обяд в стола и информатика,където ти сипват още 3 часа глупости от 1 до 4. За щастие днес имало някакъв съвет (или общо събрание както се изрази Донева),та ни пусна още в 2 часа. Аз отидох до Централна гара да си купя няколко книжки,след това пихме кафе в “Атласа” и към 4 се отправих към дома.Студ,майка …
Е прибрах се,сестра ми се оказа болна (или на разболяване) та явно тази седмица започва доста “добре” рџ™Ѓ . Едно нещо ми оправи настроението обаче – Йовко Ламбрев ще води курс за Линукс в ПУ-то,за което,струва ми се, и аз имам малък принос…
Събота
Днес към 8:30 трябваше да изляза и да тръгна към центъра,но Чапов ест. закъсня към 15 мин. при положение,че му бях казал да не закъснява с повече от 10.Каза че искал да закъснее,за да хванем такси.Е,в крайна сметка звънях на три фирми,никоя от тях не намери свободна кола,а дъждът не беше силен,само рамеше.Та до центъра стигнахме с двойката .Видяхме се с Митака и потеглихме към “Сафарито” – обикновено е готино заведенийце,но днес явно готината сервитьорка беше решила да пуска гадна музика – долна чалга,пък била тя и гръцка,индийска,турска и еврейска…Изобщо,скапа ми се настроението,което и без това никога не е добро.
В крайна сметка станахме към 11 часа и отидохме Чапов да яде дюнери,а Митака да си ходи.Аз естествено ядох друго – да не съм луд да си давам парите на гнусните араби,които освен всичко са и детеубийци.Та ядох в Макдоналдс,въпреки че ми струваше доста-все пак каузата е важна.