Archive for September, 2005

Ден след изпит

Петък, хубав ден – след него идват събота и неделя …
Днес прекарах времето си по любимия ми начин – излежавайки се до късно и после гледайки телевизия рџ™‚
Дам, за повечето хора това е странно, но на мен си ми харесва…
Иначе денят ми не бе празен – към 19:30 дойде съседката от горе да подари подарък на баща ми по случай рождения му ден – 2 малки водни костенурки в аквариум. Костенурките са толкова сладки, че цялото семейство се влюбихме в тях – лично на мен ми напомниха времето когато купихме предишните две костенурки – Кочо ( мир на праха й) и Ръфаело, който сега е динозавър в сравнение с тях рџ™‚
Просто не можете да си представите колко малки, невинни и красиви изглеждат … радвам се като малко дете рџ�Ђ
Обновяване : а ето и обещаната снимка на водните костенурки, но за съжалние тя не е много ясна :

Невзет изпит

Дам, така е, пак не взех изпита по математически анализ втора част,а уж преписах 6 страници, но какво да се прави – явно ще ходя на уроци или ще търся някой да ми ги обясни задачите, или най-добре – някой да се яви вместо мен.
Днес явно ще бъда кратък,тъй като не ми се говори много за изпита – прецакан съм,но не съм единствен, което показва, че не аз съм най-зле от курса рџ™‚
Иначе днес има и едно малко по-весело събитие – баща ми има рожден ден – да е жив и здрав и да ни радва дълги години.
А що се отнася до учениците – не съм ги забравил и тях – честит ви първи учебен ден, макар да съм сигурен, че днес отидохте с нежелание на училище, но това е напълно разбираемо рџ�Ђ

Топъл дъжд :)

14:34
Днес ставането ми беше малко трудно, но все пак се справих, макар и с няколко часа по-късно от Азрод.
Към 14 часа, когато бях напълно разсънен, той ми каза, че ще си ходи и аз реших да го закарам до автогарата. Яд ме е, че не си взех фотоапарата и сега нямам какво да приложа като снимков материал рџ™Ѓ
Обичам дъжда, особено когато не съм навън рџ™‚ , но най-вече когато карам кола и слушам музика, която ми допада рџ™‚
Каква е целта на този пост ли ? Ами такава, каквато и на блога – да изразя мисли и чувства, които са минали през главата/сърцето ми в даден момент рџ™‚
20:45
Напрежението от изпита се усеща вече. Мисля че нямам никакви шансове да го взема,но все пак се надявам на чудо. Погледнах задачите , погледнах уж начините за решаване, но все нещо ми се изплъзва – изплъзва се като пясък от шепата ми, а заедно с този пясък си отива и шансът ми за втора специалност рџ™Ѓ . Стипендията не ми трябва толкова, колкото специалността, но какво да правим – математиката ще обърка живота ми за пореден път рџ™Ѓ …

Мармалад

Снощи бяхме на РД-то на Стилър. Събрахме се в 21,30 на пощата, за да отидем в “Мармалада”. Така и направихме. Отидохме към 22 часа и се записахме да пеем Happy birthday, за което моментално съжалих. Към 23 часа започна програмата и се наложи да излезем и да изпеем песента,но се представихме ужасно, поне според мен,а няколко песни по-късно ме качиха отново на сцената,но този път само в ролята на жокер, така че никой не е очаквал от мен да пея рџ™‚
В общи линии така мина цялата вечер – Стилър пя 4-5 песни,а ние играхме хора и гледахме да не сме на първия ред, да не би случайно пак Ди Джей Айвън да ни качи на сцената.
Към 3 часа си пожелахме лека нощ и се прибрахме към къщи.Имах малко проблеми с нета, но, за щастие, днс-ът се оправи бързо.
Та това е в общи линии. Смятам пак да приложа снимка от излизането ми,защото тези снимки стоят добре на страницата рџ™‚

Колко време отнема изборът на подарък

Днес е рожденият ден на Стилър (е, вече е вчера, тъй като пиша тези думи след 00 часа) и по този повод той реши да ни почерпи вечерта.
Да, но ние още не бяхме харесали подарък за него и трябваше да се организираме.Обадих се,поразпитах малко и се оказа,че само аз и Малайза сме свободни днес,така че на нас се падна нелеката задача по избор на общ подарък.
В 15:17 се срещнахме на пощата и потеглихме да търсим идеалния подарък. В 16 часа вече бяхме уморени, но се подкрепихме набързо с по парче пица и пак продължихме търсенето.В 17 часа вече бяхме отчаяни,а и на мен все повече взе да ми допада идеята за плик с пари рџ™‚ , обаче намерихме решение – да купим дреха или козметика, които да бъдат допълнени евентуално от патрочне алкохол с биберон или класьор за дискове. Малайза не хареса чантичката за съхранение на тези носители,а и в интерес на истината, тя не бе кой знае какво, та така се сдобих с още един класьор (лошо няма, и без това щях да си го купя скоро рџ™‚ ).
В 17:40 бяхме да огледаме халите за пореден път и този път харесахме подаръчен комплект – дезодорант “Срейт” и парфюм от същата марка,както и готина раничка.
Щастливи от покупката си, ние тръгнахме към мястото на срещата – пощата, но бяхме забравили да вземем картичка, за щастие се бяхме сетили поне торбичка да купим – от втория етаж на халите, от друг магазин за козметика. На продавачите явно не им хареса,че търсим чантичка за стока, която имат в магазина, но освен да питат за цената, на която купихме комплекта, не казаха нищо.
Та в 18 ч. и 5-6 мин. отидохме на пощата, където ни чакаха Джимбо и Венета. Малко по-късно дойде и Стилър . Подарихме му подаръка и се отправихме към “Плежъра” (май това заведение се превърна в мястото, където висим, когато не сме пред ПЦ-тата рџ™‚ ).
След заведението всеки тръгна да се прибира. Аз реших,че няма смисъл да си хващам такси и повървях малко пеш. Забавно е да гледаш как хората, като те видят в черна металска тениска и тъмни дънки, се отдръпват от пътя ти рџ™‚

Рожден ден

Порединият рожден ден,на който бях този месец и вторият за тази седмица рџ™‚ .
Прекарахме си доста добре, като се има предвид, че музиката се състоеше само в едно касетофонче, на което слушахме радио, но пък си бяхме все наши хора и бе весело.
След Квартирата на Бай Брадър отидохме на дискотека в “Тра-ла-ла”, но там музиката беше меко казано неприятна. За сметка на това повечето хора се бяха почерпили и “музиката” не им пречеше да си прекарат добре в дискотеката рџ™‚
След “Тра-ла-ла” се прибрахме вкъщи с Азрод, а на следващият ден отидохме на кафе в “Плежъра” с другия Митак и Стилър, като пътьом се отбихме до пощата, за да си взема дисковете с Убунту, от които раздадох 5 броя само за 30 мин. рџ™‚ Стига ми поне един да се зариби по линукс…
А ето и снимка на тайфата, която бяхме на рождения ден на Гергана :

Беслан

Днес се навършва една година от началото на терористичния акт в Беслан , където бяха взети много заложници, голяма част от които деца.
Чудя се какво ли изкривено съзнание трябва,за да убиеш 300 деца. Това не може да бъде оправдано с нищо, с абсолютно нищо.
Пиша тези редове,за да почета паметта на загиналите и да споделя мнението си,че светът не се промени на 11 септ. 2001, а на 1 септ. 2004, защото в САЩ жертвите бяха зрели хора, а в Беслан – деца.
Не просто нечовешко е да се убиват деца, сатанинско е !!!

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев