Archive for January, 2006

Отново на караоке

Posted on January 4, 2006, under За мен.

Денят ми беше незапомнящ се, но вечерта беше забавна – опитах да уредя с колегите да излезем – не стана, след което излязохме само аз и Гергана. 2 часа по-късно се обади Стилър с оферта за караоке и ние решихме да приемем.
В 22:40 се чакахме на Джумаята и после отидохме в Мармалада, където беше пълно, нямаше седящи места, но това не ни спря… Към края групичката до нас си тръгна и Гергана зае единия стол.
Караокето свърши към 3 часа, след което закарах Стилър и Гергана по домовете им и се прибрах. Очаквах да ме спрат куки, но явно нямаха желание …
Май това се сещам само. А, да, в “Мармалад” видях и Христо Илиев , но той беше с неговата си компания, аз с моята, та така, просто си казахме по едно “здрасти”

Първи взет изпит за 2006-а

Posted on January 3, 2006, under За мен.

Днес си взех изпита по КА най-после. Имам четири, на което първоначално се зарадвах много (все пак предишната оценка беше двойка), но сега се чудя защо да не се явя пак и да видя дали няма да я повиша. Все пак момичетата, които бъкел си нямат от компютри, камо ли от архитектури, имат петици и шестици … Някак си не е честно, но какво да се прави – някои стават програмисти, други кълвачи,а трети не завършват …
М/у изпита и резултатите отидох да поиграя малко билярд с колегите Нео, Иван, Митака от Асгр. и този от Плд. Междувременно измих и колата, защото сигурно куките са ме чакали да ми вземат някой лев за лош външен вид рџ™‚
Вечерта бяхме с Гергана на кафе и после пак на билярд с Митака, където бяхме разбити от него и съотборника му, който играе професионално …
Така мина денят ми в общи линии …

Посрещане на 2006-а година

Posted on January 1, 2006, under За мен.

Сутринта станах, защото трябваше да се видя със Стилър и Гергна, за да си разменим подаръци, а после да изпратя Малайза до автогарата. След като се събрахме, отидохме в “Айсберга” – кафе, което явно е доста известно в този квартал (“Малкия Париж”), понеже се ползва за ориентир къде жиееш. Поседяхме малко там, после всеки отиде по задачи – аз да изпратя Гергана, Стилър да пообикаля още магазините в търсене на подходящ подарък.
В 10:40 на 31-ви дек. естествено не можеш да се надяваш да купиш билет за 11 часа, но Гергана явно беше на друго мнение. Това обаче не промени нещата – нямаше билети нито за 11 часа, нито за 12, а само в 11,30 до Устово (както разбах – далечен квартал на Смолян ).
Е, разделихме се, макар да не беше лесно и аз се прибрах вкъщи, където се надявах да поспя, но плановете са, за да се провалят – дойдоха гости от Брестник, на които трябваше да търся чийтове за една игра, а после нямаше време за спане рџ™Ѓ
В 15 часа бях на пощата, като хубаво,че Стилър дойде навреме, защото останалите закъсняха, а не обичам да чакам сам …
В крайна сметка се събрахме малко над 10 човека, но Мария на Митака от Плд и Янка минаха само, за да кажат нещо и тръгнаха към гарата, а останалите се насочихме към “Метро”.
Пазаруването бе хаос, но си има оправдание – ръководеше го Марина, която притежава “фен клуб” от поне четирима души рџ™‚
След “Метро” извозих доколкото можах хората до местата, където живеят, а аз се прибрах и този път се изкъпах в крайна сметка рџ™‚ . Дали поспах – не, определено рџ™Ѓ .
Вечерта хванах “промоцията” на такситата, но по-добре да дадеш някой лев отгоре вместо да вървиш над 5 километра.
В началото посрещането на НГ в общежитието ми се струваше тъпо, но аз се бях и настроил така. Гергана ми липсваше, което допълнително утежни нещата, но после, след като се настаних, всичко стана по-добро като че ли. Музиката не беше лоша, хората бяха забавни, разговорът вървеше … В общи линии прекарах НГ доста добре и сигурно пак бих избрал да съм там, ако имах същите алтернативи.
Към 3-4 сутринта ни изгони бабката, но пък и тя си беше в правото – отпусна ни 2-3 часа аванта, не можехме да се надяваме на повече, или поне щеше да е нереалистично.
След общежитието тръгнахме към апартамента на Мишо, където обаче май само си говорихме, защото момичетата бързо заспаха, а и на мен, Охлювчето и Лъчо също ни се спеше.
В крайна сметка си тръгнахме към 6-7 сутринта и бях доволен,че 2005-а свършила. Дано и каръкът да си е отишъл с нея рџ™‚