Посрещане на 2006-а година
Написано на January 1, 2006, в категории: За мен.
Сутринта станах, защото трябваше да се видя със Стилър и Гергна, за да си разменим подаръци, а после да изпратя Малайза до автогарата. След като се събрахме, отидохме в “Айсберга” – кафе, което явно е доста известно в този квартал (“Малкия Париж”), понеже се ползва за ориентир къде жиееш. Поседяхме малко там, после всеки отиде по задачи – аз да изпратя Гергана, Стилър да пообикаля още магазините в търсене на подходящ подарък.
В 10:40 на 31-ви дек. естествено не можеш да се надяваш да купиш билет за 11 часа, но Гергана явно беше на друго мнение. Това обаче не промени нещата – нямаше билети нито за 11 часа, нито за 12, а само в 11,30 до Устово (както разбах – далечен квартал на Смолян ).
Е, разделихме се, макар да не беше лесно и аз се прибрах вкъщи, където се надявах да поспя, но плановете са, за да се провалят – дойдоха гости от Брестник, на които трябваше да търся чийтове за една игра, а после нямаше време за спане рџ™Ѓ
В 15 часа бях на пощата, като хубаво,че Стилър дойде навреме, защото останалите закъсняха, а не обичам да чакам сам …
В крайна сметка се събрахме малко над 10 човека, но Мария на Митака от Плд и Янка минаха само, за да кажат нещо и тръгнаха към гарата, а останалите се насочихме към “Метро”.
Пазаруването бе хаос, но си има оправдание – ръководеше го Марина, която притежава “фен клуб” от поне четирима души рџ™‚
След “Метро” извозих доколкото можах хората до местата, където живеят, а аз се прибрах и този път се изкъпах в крайна сметка рџ™‚ . Дали поспах – не, определено рџ™Ѓ .
Вечерта хванах “промоцията” на такситата, но по-добре да дадеш някой лев отгоре вместо да вървиш над 5 километра.
В началото посрещането на НГ в общежитието ми се струваше тъпо, но аз се бях и настроил така. Гергана ми липсваше, което допълнително утежни нещата, но после, след като се настаних, всичко стана по-добро като че ли. Музиката не беше лоша, хората бяха забавни, разговорът вървеше … В общи линии прекарах НГ доста добре и сигурно пак бих избрал да съм там, ако имах същите алтернативи.
Към 3-4 сутринта ни изгони бабката, но пък и тя си беше в правото – отпусна ни 2-3 часа аванта, не можехме да се надяваме на повече, или поне щеше да е нереалистично.
След общежитието тръгнахме към апартамента на Мишо, където обаче май само си говорихме, защото момичетата бързо заспаха, а и на мен, Охлювчето и Лъчо също ни се спеше.
В крайна сметка си тръгнахме към 6-7 сутринта и бях доволен,че 2005-а свършила. Дано и каръкът да си е отишъл с нея рџ™‚
2 Replies to "Посрещане на 2006-а година"
Тиндор on January 3, 2006
Близо е до надлез “Родопи”, но същевременно и до Бетонния мост, което според мен не го прави център на вселената. А за кафетата – разните “Гладиатори” не са ли добър ориентир, или пък култовия “Тромпет”, който никак не е голям, но всички го знаят рџ™‚
Благодаря за пожеланието, никак не е кратко в сравнение с моето в твоя блог, но винаги съм бил пестелив :P. Нека да ти се връщат тъпкано нещата рџ™‚
bleit on January 3, 2006
Мда, айсберга е основен ориентир в кючука – може би защото се намира сравнително близо до надлез ли беше някакъв не помня, а може би и защото няма друго голямо заведение в района рџ™‚
Радвам се, че си си прекарал готино, макар и не с човека, с който си искал. Пожелавам ти много здраве, много щастие, много споделена любов и много взети изпити през тази година. Забрави думата карък защото на нейно място ще дойде думата късмет рџ™‚
Ми малко кратко пожелание, но синтезирано, мисля. Въобще весело изкарване на тая година. А като те познавам – убеден съм, ще е такова рџ™‚