Archive for March, 2011
Мрънкане за неудобните места в първа аудитория
Posted on March 27, 2011, under За мен.
Днес беше втората ми седмица лекции от втория семестър. Понеже уча магистратура, занятията започват от 9 сутринта и свършват в 18. Точно като един типичен работен ден, само дето се провеждат в събота и неделя.
Та този семестър учим в първа аудитория, която се намира в двора на “старата” сграда на ПУ. И наистина, тази аудитория е архаична. Може би с такива пейки за сядане са били обзаведени килийните училища навремето. Тези пейки представляват адски твърдо дърво, неудобна облегалка и съответно няма къде да си сложиш краката, защото отдолу има място за багаж. Е, предполагам хората преди 50 години са били малко по-ниски и с по-малко гръбначни изкривявания, но за 50 години да не смениш тези ужасни скамейки, при положение, че всеки колега е платил 800 лева такса за този семестър. 80 човека от моята специалност и около 20 от другата – 100 души, които са дали общо 80 000 лева. Като го разхвърлях по седмици се пада 80 лева на два дни, 40 на ден, 5 на час от всеки човек. Е, преподавателят едва ли взима повече от 20 лева на час (дадени от 4 от 100-те души) и следва въпросът къде отиват другите пари (при положение, че не се ползват никакви пособия – единствено бели дъски и маркери) и защо аз трябва да се връщам схванат, с болки в гърба и задника от стоене на едно неудобно място 8 часа…
Миналият семестър бяхме в една нова аудитория, където местата са със седалки тип някое по-евтино кино, но тези седалки са на светлинни години пред това, на което учим в момента. Мазилката на първа аудитория също е в окаяно състояние, но това не ме интересува толкова, най-много напуканите листове да паднат, от което можеш да отнесеш някоя контузия, но поне ще си на крак след време, а от неудобните места за сядане ще си донесеш по-ранна пенсия и то по болест…
Договор за работа
Преди малко повече от година започнах работа във вече предишната фирма, като се уговорихме за дадена заплата. Не ми я дадоха в началото, но ми казаха, че в зависимост от представянето ми ще я получа до една година, а ако се представям много добре – може и да я удвоят. Естествено второто едва ли би станало в тази фирма, но както и да е. Имах уговорка и аз спазвах своята част – работех както си трябва, като съм оставал доста пъти по 2-3 часа след края на работния ден. По мое мнение (а и по-късно по мнение на човек, от който ми зависи заплатата) не се справях зле, дори напротив. Няколко месеца след началото на работата получих увеличение 100 лева. Зарадвах се – почти бях стигнал желаната сума. Деляха ме само 100 лева от нея. Тези въпросни 100 така и не ги получих за 13 месеца работа във фирмата.
Дойде време за февруарски заплати – получих моята – същата като предния месец. Това ме ядоса и по една щастлива случайност ми писа позната от агенция за подбор на персонал – имала 3 свободни позиции.
За една позиция ми писа и Андрей, обаче с него сме скарани и дори не попитах за името на фирмата – не искам човек, на който се сърдя да ми намира работа. И по ирония на съдбата май започвам работа в тази фирма.
Та в началото на март бях на интервю в една от фирмите (двете отпаднаха поради специфични изисквания за технологиите или това, че трябва да си скъсяваш живота с CSS, в допълнение към Java-та).
Интервюто мина сравнително добре. На мен ми направиха добро впечатление – като фирма, в която знаят какво искат и имат идея как се постига.
Две седмици по-късно (този вторник) ме поканиха на второ интервю. Взех си отпуск (за да няма конфликт на интереси с текущия работодател) и отидох. Мина добре и ми предложиха желаната от мен сума, която беше с 200 лева по-висока от заплатата ми във вече бившата фирма. Уговорихме се в петък да мина да подпиша предварителния договор, ако съм съгласен.
В сряда проведох разговор с управителя на бившата фирма, като той изрази готовност да ме задържи. Попита какво искам, за да остана – аз му казах каква сума са ми предложили, той се забави 10-ина минути и ми предложи 100 лева отгоре на конкурентната оферта. Аз му казах, че искам 1 ден време за отговор и обмислях въпроса.
Февруари и март бяха напрегнати месеци за мен (имах 2 сравнително изнервящи спора с американските клиенти, които вземах предвид). И все пак – кое е по-добре 300 лева по-висока заплата в текущата фирма или 200 лева стартова в друга, като там започваш от нулата и имаш изпитателен срок…
В крайна сметка казах на познатата какво смятам да правя (да приема офертата на текущата фирма). Тя каза, че ще се обади на бъдещия ми работодател и ще говори с него, като му каже, че съм получил по-висока оферта. Останах много учуден, когато бъдещият работодател вдигна началното си предложение с 300 лева. Та аз за него съм котка в чувал…
В четвъртък казах на текущия тогава работодател, че имам по-добро предложение и го попитах какво предлага той. Отговори ми да му дам време до днес на обяд, за да ми каже. Така и направих, но той знаеше, че днес трябва да подпиша договора с бъдещата фирма.
Днес в 13 часа (няма да споря дали е обяд или не) получих отговор, че трябва да говоря със собственика на фирмата, защото управителят не можел да прецени за такава сума. Веднага ми стана ясно за какво иде реч – собственикът ще ме отреже. Въпросът беше друг – аз трябваше да говоря с него днес, но той не си бе направил труда да каже в колко часа. Казах им, че според мен само се опитват да спечелят време, като крайната цел е да не подпиша договора и, че смятам да чакам до 15:30 и след това отивам да подпиша предварителния договор. След 30-40 минути ме извикаха за въпросната среща. Там разбрах колко съм некоректен, как аз работя най-малко от другите (показана ми бе справка, в която аз бях болен 3 работни дни) и, ако бяха взети 24 работни часа, щях да съм от първите в класирането, защото съм оставал извънредно, но няма значение, че съм бил болен – тези часове ми били платени така или иначе…
След което ми се каза колко некоректно от моя страна било да “извивам ръце” като настоявам срещата да се проведе до 15:30 днес, за да мога да подпиша договора с другата фирма все пак…
Изобщо да знаете, аз съм най-некоректният тип на планетата. Нищо, че си взех 2 дни отпуска за двете интервюта, за да няма конфликт на интереси. А ежедневните неща не смятам да ги коментирам – гледам да си държа на думата (както в случая с договора в петък, за който бях казал, че ще го подпиша тогава, ако се реша)…
И така, след този разговор, отидох в другата фирма (използвайки обедната си почивка) и подписах договора си с чиста съвест.
Като се върнах във вече бившата ми фирма подадох молба и разни други документи и съм освободен по взаимно съгласие от понеделник. Дори не ми позволиха да остана в офиса повече от 10-ина минути, през които да отчета изработеното време за днес (за да могат клиентите да го платят).
Така е, явно съм толкова некоректен, че дори ги е страх да ме оставят да си довърша работния ден, за който така или иначе ще ми платят рџ™‚
В понеделник трябва да отида да си събера нещата, да дам файловете на колегата от екипа и това е. Мисля, че ще ми отпуснат 1 час. Но пък от друга страна ми дадоха възможност да започна по-рано в новата фирма и да се захвана с проекта 3 седмици по-рано от планираното…
Чудя се защо винаги трябва да се приключват тези взаимоотношения на лична основа. Ако просто ми бяха казали, че не могат да си позволят да ми вдигнат заплатата щяха да постигнат същия ефект, но, след 20 години, можеше да ми мине мисълта през главата да се върна в тази фирма, а сега гарантирано няма да стане. Смятам даже да посъветвам колеги, приятели и познати да я отбягват. Не е нищо особено – заплати малко под средното, работа също толкова, нерви с клиента, който си налага глупостите и като му обясниш, че не е прав ти казва, че това е предмет на друг разговор (това се търпи, защото той плаща, но мен ме изнервя да пиша глупав код, който ще се сети след 2 седмици, че е грешен и ще трябва да го направя както съм си мислел още в самото начало).
Както и да е, тази фирма е затворена книга за мен. Щом се стига до там, че да те обвинят, че си работил малко, защото си бил болен, има ли смисъл да се коментира…
Хубавото е, че днес всичко свърши. Цялата работна седмица беше напрегната и изпълнена с нерви и размисли коя фирма да избера. Е, избрах тази, в която ще ме осигуряват на пълната заплата (за разлика от текущата), ще ми дават 24 дни отпуска (вместо 15 в текущата) и ще бъда ръководител на екип. В допълнение бъдещата ми стартова заплата там е с 500 лева по-висока от тази в старата ми фирма.
Ако вчера ме бяхте питали дали не правя грешка – щях да се замисля. От днес следобед отговорът е “категорично не”.