Мрънкане за неудобните места в първа аудитория
Написано на March 27, 2011, в категории: За мен.
Днес беше втората ми седмица лекции от втория семестър. Понеже уча магистратура, занятията започват от 9 сутринта и свършват в 18. Точно като един типичен работен ден, само дето се провеждат в събота и неделя.
Та този семестър учим в първа аудитория, която се намира в двора на “старата” сграда на ПУ. И наистина, тази аудитория е архаична. Може би с такива пейки за сядане са били обзаведени килийните училища навремето. Тези пейки представляват адски твърдо дърво, неудобна облегалка и съответно няма къде да си сложиш краката, защото отдолу има място за багаж. Е, предполагам хората преди 50 години са били малко по-ниски и с по-малко гръбначни изкривявания, но за 50 години да не смениш тези ужасни скамейки, при положение, че всеки колега е платил 800 лева такса за този семестър. 80 човека от моята специалност и около 20 от другата – 100 души, които са дали общо 80 000 лева. Като го разхвърлях по седмици се пада 80 лева на два дни, 40 на ден, 5 на час от всеки човек. Е, преподавателят едва ли взима повече от 20 лева на час (дадени от 4 от 100-те души) и следва въпросът къде отиват другите пари (при положение, че не се ползват никакви пособия – единствено бели дъски и маркери) и защо аз трябва да се връщам схванат, с болки в гърба и задника от стоене на едно неудобно място 8 часа…
Миналият семестър бяхме в една нова аудитория, където местата са със седалки тип някое по-евтино кино, но тези седалки са на светлинни години пред това, на което учим в момента. Мазилката на първа аудитория също е в окаяно състояние, но това не ме интересува толкова, най-много напуканите листове да паднат, от което можеш да отнесеш някоя контузия, но поне ще си на крак след време, а от неудобните места за сядане ще си донесеш по-ранна пенсия и то по болест…