cipher  on June 2, 2006

Евала, че някой се е сетил да напише нещо по повод днешния паметен ден. Докато ти четох разсъжденията за славното ни минало и за сегашната абсурдна обстановка в страната се върнах към някои свой размисли и спорове за всичко това, което е заковано пред очите ни. Не знам кое точно ни направи такъв народ, че да не можем да застанем здраво зад интересите си. Преди си мислех, че 5-вековното робство е смачкало духа на българина и го е направило по-нисък от тревата. Е .. грешал съм. Българинът тогава, както ти много хубаво си започнал с цитат от Вазовото стихотворение, само шепнейки името на родината умира без страх, без колебание. Това са истинските българи. Това е техният народ – славен и горд. И все пак защо сме такива сега? Доста съм търсил и продължавам да търся отговор на въпроса, но според мен най-силно комунистическата система е смачкала цялото самочувствие на българина и следствието от този процес сме ние – всички ние пасивни хорица, които много искат промяна, но промяната сама да настъпи. Такъв филм никъде по света няма. Няма и безкървави ревилюции и като си мислим, че сме изключение – резултатите са налице. Просто всичко е ТОЛКОВА АБСУРДНО в управлението на страната, че аз нямам думи да опиша всичко, което ми е на сърцето. Просто като ми дойде тая мисъл за пътя, по който е поела страната ни в момента, аз онемявам. Искам да кажа милион неща, но знам, че ще са просто “глас в пустиня”.

Доста ме е яд, че израза “България над всичко!” се изтърка и превърна вече в нещо почти избледняло и което хората използват между другото, за да се направят на интересни, а далеч не трябва да е така. Просто сега се сетих за това, което също ми е много неприятно. То самият израз е една тънка, червена, разделителна линия. Разделя хората, използващи го, защото звучи възвишено, като същевременно не се иска нищо от тях, за да заслужат изричането му и хората, използващи го, защото съзнават, че във вените им тече българска кръв и че хиляди са проляли тази кръв, за да може той сега да има честта да живее в свободна България.

Е … както казват някои: “Пловдив на три морета, България на три планети!” рџ™‚

Поздрави,
Антоний

Тиндор  on June 4, 2006

Благодаря ти за дългия коментар – радвам се,че съм те накарал да се замислиш над тези неща, а и за това, че си посветил доста време тук, пишейки го рџ™‚
Иначе не бях чувал за “Пловдив на три морета”, останалата част я бях чувал от Митака, но така звучи далеч по-добре рџ™‚

Янеца  on June 9, 2006

Заради кого ни има нас? Какво точно са напаравили “те”? Кои сме ние и кои са те?

Нас ни има така или иначе. Това което наричаме робство, защото навремето така е било модерно и защото в момента никой не си прави труда да чете история, е било смяна на български феодали с османски (турският етнос далеч не е бил нито най-многобройният, нито най-влиятелният в рамките на Османската империя, която е била огромна и е обхващала повече етноси, отколкото Симеоновска България). После дошли едни руски, които вече не били феодали (което е смешно, но поне от богатата им култура сме обрали нещо) и сме ги изгонили. С преврат. И пак така се върнали.

Те са били неорганизирани неудачници или бохеми. Както училището на живота учи, много бохеми са артисти, в частност поети. Скокът от митология (народни песни и предания) и църковна литература (архиетипни хвалебствени писания, тук донякъде включвам и Паисий, без да наранявам огромния му принос за българите като етнос) към поезия без сериозна белетристика (пионер беше дядо Вазов с почти-романа “Под игото”), е до голяма степен изненадващо успешен. Това говори за чувствителността на българина и богат език. Специално Ботев е бил неудачник във всяко едно отношение, също както и бохем. За вкуса на много е бил силен поет, а според мен е бил, поне за времето и мястото си, изключително силен дописник, което е вид журналист. И на ръба на отчаянието, подтикван от баснословната си гордост, се превърнал в революционер. И както правят с всеки слаб ръководител го застреляли. Неговите хора, българи.

Ние сме българи. И не сме се променили за шест века. Едно време ме учиха, че това било добре – не сме били приели турската култура под т.нар. робство. Всъщност се оказва, че не сме нищо повече от твърдоглави балканци.

Не искам да умаловажа значенито на въстанията, но ако ще сме патриоти, то не поради грешните причини или грешните изводи от правилните причин. И да не си мислим, че сме били единствените в Европа, които са били подложени на репресий дълъг период от време. И да не веем българския байрак за щяло и нещяло, защо иначе се крием зад едно отдавна отмряло величие.

Тиндор  on June 9, 2006

Не мисля,че да вееш знамето ни е нещо лошо. Даже напротив. Първото нещо, което виждам сутрин е флагът ни. Първото нещо, което бих взел в чужбина също е той. И не защото се крия зад “отдавна отмряло величие”, а защото за мен той е символ на моята родина, защото искам да си спомням, а не да бъда част от цялото. Искам си левът, а не еврото, но кой ме пита.
Що се отнася до робството – ще отречеш ли репресиите, кръвния данък, потурчването ? Или това е нещо нормално според теб ? Как наричаш човек, който няма права, който е по-долу от други ?
Кои са “те”, мисля разбираш. Това са хората, на които принадлежи червеният цвят на знамето ни. Хората дали кръвта си за нас, пък наречи ги и убити от свои. Те са хората, благодарение на които се събужда отзвук в Западна Европа. Нищо ли не значат за теб животите на жителите на Батак. Или тях ги причисляваш към славното ни и отмряло минало ?