За “Атака”, ВМРО и джамиите
Написано на July 16, 2006, в категории: За мен.
Преди около година бях член на ВМРО Пловдив – СО “Паисий Хилендарски”. Членството ми изтрая само няколко месеца (април-август), но това няма значение сега. По-важното е, че тогава бях предложил да се организира подписка срещу пловдивската джамия, която се намира на главната. Съгласете се,че не сме ориенталска държава и няма защо да слушаме “религиозните ритуали” на мюсюлманите. Обидно ми е да слушам такива неща, защото това показва докъде сме се докарали с нашата пословична толерантност – качиха ни се на главите…
В този ред на мисли, “Атака” заслужават поздравления за това, което правят. Ако дойдат с подписка в Пловдив, лично ще се погрижа за поне 4-5 гласа. Не я харесвах тази партия и сигурно пак няма да гласувам за нея, ако имам що-годе свестен избор, но с такива подписки се издигат в очите ми.
Не мога да си кривя душата – идея за подобна акция е имало в софийското ВМРО, защото, като се записах в пловдивската организация, видях лепенки, които представляваха табелата за начало на София, а назад се виждаха само джамии. На най-преден фон бяха 2-те кръстосани червени черти за забрана, а отдолу пишеше “Това не е моята родина”.
Тогава тези лепенки ми се сториха прекалено нетолерантни, но сега не мисля така. Трябва да покажем кой е доминиращия етнос, какво значи, че такива били “религиозните обичаи” ? Ако си регистрирам нудистка секта, ще ме пуснат ли да се разкарвам гол по центъра ? А ако е сатанистки култ, дали ще ми разрешат да пренасям хора в жертва ?
Това го казвам заради антибългарската организация “Български хелзински комитет”, които защитават правата на всички други, но не и нашите. Прекалено съм афектиран в момента, за да потърся повечко примери, но те бяха тези, които защитаваха циганите при протестите им за ток, те защитават фундаменталистките училища в Кърджали и Чепеларе. Те само искат, но нищо не дават. Размахват ненужни документи, които, при добро желание, могат да бъдат заобиколени – в САЩ се налага забрана за пътуване към дадени страни (Либия до скоро) – това накърнява правото ми на свободно придвижване, но никой не може да ги осъди, защото това е в името на нац. сигурност.
Е, при нас не е ли въпрос на нац. сигурност да не се стигне до такива конфликти, защото народът е търпелив, но всяко търпение си има граници, а най-бесни и жестоки накрая са тези, които са търпели най-много.
Антоний Чонков on July 17, 2006
Дравей, Бояне. С интерес изчетох статията ти, но имам един малък коментар по това: “…защото народът е търпелив, но всяко търпение си има граници, а най-бесни и жестоки накрая са тези, които са търпели най-много.”
Вече започвам да си мисля, че това, което става с нас, българите, не може да се нарече търпение. Ако беше, отдавна щяхме да си плиснем по една кофа вода и да видим в какви блата сме нагазили. Не. Мисля, че проблемът е доста комплексен в това отношение. Нека погледнем нещата така. Защо циганите са толкова сплотени и вършат всичко заедно? Мисля, че отговорът е доста очевиден. Те живеят 100 години след нас. Те живеят в миналото. За тях няма високи технологии, няма добро образование (има, но не се възползват), няма свят, няма наука, няма минало нито бъдеще. Повечето от тях не познават друго освен собствената си махала. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че точно това е нещото, което ги сплотява. Да си забелязал при нас, българите, да се прояввява нещо такова? Ние сме твърде заети да си свършим работата на компютъра, да си гледаме телевизионните предавания и общо взето да си гледаме нашия живот. Този шивот сме го изолирали само за себе си и се получава така, че може да имаме приятели и познати по целия свят, но съседите си да не познаваме. Е … ? Как мислиш, че можем да се убединим когато ние сме загубили основната връзка помежду си? Загубили сме комуникацията. Вече никои не вършат нещо заедно. Всеки се спасява по единично. Не си ли забелязал, че в последните десетина години живеем точно според това правило? Именно това е една от доста сериозните причини поради която мисля, че това самосъзнание у нас, българите, не може да се прояви от нищото. В смисъл такъв един ден нещо да ни жегне и ние да се вдигнем срещу тиранията. Не става тая работа така. Естествено това са просто мои разсъждения. Аз чак кардинални изводи не искам да правя и се надявам това потурчване, което се опитват да налагат чрез политически вратички да се прекрати. Не знам дали съм готов да застана на барикадите при евентуални конфликти, но затова пък мога да помисля над възможността. рџ™‚
Поздрави,
Антоний Чонков