Някакво никакво
Написано на August 4, 2006, в категории: За мен.
Вчера бях на “интервю за работа” – нарочно е в кавички, защото съм работил на същото място и преди, затова и знаех отговора си предварително – “не”, но все пак трябваше да чуя за какво става въпрос.
Е, загубих час и половина, при това вървях в жегата, защото бях дал документите си за колата на баща ми, за да ми вземе техническия преглед. Работата се оказа като предишната – няма “спецификации” какво трябва да се върши, а нещата са доста – системна поддръжка, обучение на персонала (дам, шефовете са си персонал :)), търсене на бродерии в интернет, както и доста други неща, но, имайки опит с шефовете, реших да се въздържа, а и заплатата щеше да е по-малка от 250 лева за 6-дневна работна седмица – не благодаря.
Днес бях да ми пробват коронката, както и да видят какъв да е нюанса за керамиката, а после минах и през “Била”, оставяйки там джобните си за една седмица.
Вечерта гледах телевизия и спах, пак гледах,и пак спах. Възмутих се от “човешкото лице” на новините по бТВ – 3-4 мин. говориха за разни глупави имена – кой как си бил кръстил детето. Имало 17 новородени Жулиети и само един Ромео. Олеле, как да не се уплашиш, ами сега! Какво да правим???
Глупости колкото искаш – къде отидоха нормалните новини – война тук, 20 жертви, 50 ранени, еди кои си държави пращат помощи и толкова. А не какво станало в Софийския зоопарк – страшно ме вълнува това,че маймуните имат вътрешно обзавеждане, създадено от студенти в Худ. академия. “Ест. обзавеждането е изцяло от природата – въжета и гуми” – дам, явно от доста време не съм излизал някъде в гората, за да видя въжета и гуми. Вярно – не бях добър по биология, но май не сме учили такива неща там, а може и да се бъркам. Вече какво ли не е направо от природата…
Пак се чудите “какво го е прихванало този” :). Дам, и сам го усещам, но Гери е в Смолян по много неприятен повод, а на мен ми липсва страшно много – от два дни слушам депресираща музика и си мисля за нея. Дори съм далеч от компютъра, а за мен това си е постижение. Просто нямам вдъхновение да пиша програми, да чета образователни книжки, камо ли да вися в ирц. Какво правя ли – май ТВ-то заема цялото останало ми време.
Гери, специален поздрав с Richard Marx – Right here waitting. {}