Чудните мостове и 8 месеца
Написано на August 16, 2006, в категории: За мен.
Вчера (на 15-ти) си направих една разходка с Гери и двама колеги до Чудните мостове. Тръгването не беше планирано отдавна – предния ден един колега ме пита дали ми се ходи и, след малко малко разправии за това с колко коли да ходим, всичко бе уредено.
Вечерта също бях на по бира с двама приятели – Ангел и Иво, като първият от фен на Manowar е станал чалгар – много е тъжно, но е факт. Даже вече не харесва по-твърди парчета, а само балади (като всеки чалгар). Опитах се да го вразумя, като го закарах в “Тексим”-а, но не успях. Даже смятал да ходи на “Планета прима”…
Но да се върнем на екскурзията ми – потеглихме с двете коли, защото аз си исках с моята. Пътят беше добър, а ме бяха наплашили доста (имало свлачища, бил черен и тн.). В крайна сметка той беше асфалтиран навсякъде. От разклона след селото имаше доста едри дупки, но най-големият проблем беше разминаването с другите коли, защото пътят не бе широк, но пък имаше място отстрани, така че разминаванията ни минаха без проблеми.
Като пристигнахме, паркирах и слязохме да разгледаме мостовете – живописно място е – красиви скали, а в подножието им върви една бавна рекичка. Има няколко водопадчета и доста хлъзгави камъни, на един от които щях да изпусна Гери във водата рџ™‚
След обиколката ни, отидохме в хижата, от която си бяхме взели първия печат за 100-те обекта. Там поръчахме пържени картофи и бира. Казаха ни да седнем и да изчакаме. След поне 30 мин. нямаше нито 1 порция картофи, нито бира. Изчакахме още малко, но даже човека го нямаше, а най-лошото беше, че пак имаше “наши и ваши” – дойдоха една голяма група (вероятно от “Зелени Балкани”), които бяха обслужени веднага и за по-малко от 10 мин. получиха порциите си пържени картофи (нашите картофи). Това ни вбеси. Взехме си багажа и решихме,че ще ядем другаде. И без това не бяхме платили нищо.
По пътя за вкъщи имаше 1-2 опасни ситуации (главно хора от насрещното, които караха в моето платно, както и едно БМВ, което ме изпреварваше в заход за завой, а отсреща ми пак дойде кола от насрещното, та трябваше да изляза малко от пътя (имаше място, но все пак вдигнах прах). Това беше най-опасната ситуация.
Все пак стигнахме и до заведението, в което щяхме да ядем, като минавайки през Бачково се сетих за задръстването на идване – 15-20 мин. чакахме извън колата като по филмите. Нямаше минаване.
В заведението ни обслужиха бързо и на добро ниво. Забравиха да ни донесат една порция картофи, но пък имаше останали достатъчно, та никой не бе гладен. Накрая си спомниха, че порцията не е донесена и всичко бе точно.
На връщане минахме през Асеновград да оставим Митака и Траян, а после си се прибрахме (към 22 часа). Имах желание да ходя да играя карти с един друг колега, но нямаше хора, а и заспах доста бързо.
Днес пък с Гери направихме 8 месеца. Аз ест. бях изчерпан откъм идеи за заведение, затова много се зарадвах, когато тя ми каза, че й все едно, стига да не го мисли тя. Е, отидохме във “Верди” в кв. “Въстанически”. Там хапнахме по една пица и прекарахме 2-3 часа заедно. След това се прибрахме и продължихме в ирц, преди тя да заспи (напоследък се случваше често да заспи пред ПЦ-то, чатейки с мен рџ™‚ ).
Е, май е това. Ще прикрепя и една снимка от Чудните, защото някак не ми се прави галерия, а и си имаме правило колегите – който не е бил на събитието, не може да получава снимки. Е, вие сте изключение, затова може една рџ™‚
