Разни случки
Написано на September 4, 2006, в категории: За мен.
Напоследък не се случва кой знае какво – сега май е периодът, в който съм зарибен по ролеви игри в стил Dungeons and Dragons, обаче нямах зарове, защото ги бях дал на един приятел, а все не намирам време да го посетя, за да си ги взема.
Е, в крайна сметка днес си получих комплекта зарчета, като още в първите 30 сек. успях да изгубя едното – d4. Доста усилия ни отне с Гери, но в крайна сметка зарчето бе намерено под предната дясна седалка на колата – някъде по средата на релсата, по която се движи самата седалка. Аз не можах да го достигна, но Гери успя и бях доста радостен. Все пак съм чакал доста време за тези зарове.
През изминалата седмица исках да си купя и Player’s handbook, но съдбата не бе на моя страна – книжарниците искат поне 60 лева + чакане от месец-два, нямам кредитна карта за Амейзън, а и ме съмнява да доставят до милата ни родина, затова опитахме в ebay с Гери, която има колега в Англия, който се връща скоро. Добре, ама, за да купиш книгата, онзи искаше да му се плати с Paypal, но Васко от Англия нямаше акаунт там, той плащаше с чекове, затова и тази възможност за придобиване на книгата отпадна, но нищо – вече доста години чакам да си купя тази книга и все някога ще успея – може би след първата ми висока заплата.
Като стана дума за заплата – в канала имаше едно предложение за линукс програмист на c++, но беше чрез трети човек, който не познава добре и двамата – нито мен, нито работодателя, затова и въобще не звъннах на телефона, който получих. Може би това е грешка, но тепърва ще съжалявам за нея, а най-вероятно пък не.
В здравословен план, пак ходя по зъболекари – от 3 дни ме мъчеше един зъб, който мислех, че е този под коронката, но се оказа съседния, където бившата ми зъболекарка май не си е свършила работата. Та сега ме “успокоиха”, че 2 седмици ще си лекувам парадонтита :(. Само да имах нерви за това…
Вчера пък ходихме цялото семейство на полигона на Гребната – сестра ми да вземе първи уроци по кормуване, майка ми – за подкрепа, баща ми за инструктаж, а аз бях там, защото исках да се упражнявам да паркирам по начина известен като “френски гараж” – през 25-те ми учебни часа само 2 пъти бях опитвал да паркирам по този начин. Уж неволята учи, и да, паркирам си по този начин, макар с доста маневри, но не това е начинът. Ще се поупражнявам още малко, но ще бъда упорит – няма една Вектра да се окаже по-силна от мен.
Това е май всичко, което се сещам. Сигурен съм, че съм изпуснал доста неща, но просто на момента не ми се пише, а после ги забравям.