“Снежанка” и Батак
Написано на November 12, 2006, в категории: За мен.
Днес към 9 сутринта тръгнах с нашите на поредната обиколка из българските пещери. Този път трябваше да посетим “Снежанка”. Тя се намира до град Пещера, но пътят до нея не е никак лек (за изкачването пеш говоря) – 15 мин. се катериш по доста голям наклон, а по земята е пълно със суха шума, която спомага за веселото преживяване.
В крайна сметка стигнахме. Пещерата се оказа поредната не много голяма, известна със своите скални образования. Тези тук поне бяха по-ясни от ягодинските – малка награда за измореният автотурист, който не е свикнал да върви пеш.
Слизането беше също доста забавно, макар и неуморително. Шумата отново изигра ключова роля във веселбата.
След пещерата посетихме и музея в Батак, където жената на входа не беше никак любезна, даже напротив. Помещението бе студено, може би в съответствие с настроението й, но нямаше как – за да видиш църквата, трябваше да видиш и социалистическите герои на труда, както и предметите на създателите на музея.
Самата стара църква е друго нещо. Сякаш историята на цяла България е пропита в нея. Там може да се види страданието и геройството на българския народ. Още на входа те посрещат дупките от куршуми, а вляво е и кладенецът, който майките са копали със собствените си ръце, за да утолят жаждата на децата си, докато навън турците са обсаждали тази светиня.
Самият кладенец е дълбок поне 1.50 метра, а малко по-навътре се виждат и няколкото дръвника, на които са посечени защитниците на църквата, както и техните жени и деца. Те са не просто посечени, а обезглавени, макар това да не е най-точната дума за удар с брадва в черепа. Тези дръвници са пропити с кръв, много кръв.
Малко зад тях е дървената украса на църквата, от което не е останало нищо, освен следи от пожар. За щастие самата църква не е изгоряла, защото е от масивен камък.
В края на залата се намира и откритият саркофаг-костница, който е украсен изящно, но, ако надникнеш под отворения горен капак, те чака ужасна гледка – десетки (не се вижда целият саркофаг), ако не и хиляди черепи. Черепи на мъже, жени, деца… Повечето имат рани от брадва…
За втори или трети път посещавам църквата и всеки път посещението ми завършва по един и същи начин – безмълвно напускам зданието, потънал в размисли. Мисля си за миналото, бъдещето, историята, която обхваща само контурите и нищо повече. Не пропускам и някои нетолерантни теми, защото тези българи са изклани както от турци, така и от българи помаци…
Пътуването ми завършва няколко часа по-късно, след обилен обяд на Цигов Чарк и прибиране в Пловдив, където отскочих до “Метро”. Там бях посрещнат от некадърна администрация, която даже английски не знаеше. Снимаха ме за нова карта, но свършиха консумативите на принтера. Наложи се да изчакаме работника по поддръжката, за да се разбере че просто лентата трябва да се смени. На въпроса ми дали не могат да прехвърлят файла на съседния компютър и да отпечатат от там, ме изгледаха все едно искам да си купя нещо от тях за без пари. Но какво да се прави, уиндоус потребители…
Неволите ми за тази вечер не свършиха. Баща ми си купи мп3 плеър от същия този магазин, който нямаше как да пробва, поради липсата на мп3-ки в него. Занесохме го вкъщи, качих песни, но плеърът не работеше – рестартира се при пускане на просвирване. Радиото работеше обаче, но то си работеше и в “Метро” – там, където на гаранционната карта не пишеше срок, а, когато баща ми попита, му написаха “1 год.” и сложиха още един печат. Утре ще видим как ще се развият нещата.