Обществен живот
Написано на May 31, 2007, в категории: За мен.
Вчера излязох с колегите на кръчма, защото последните пъти все ме мързеше, а не е хубаво да отказваш без причина, пък била и тя мързел :).
Отидохме в “Пожарната” – заведение, което посещавах доста на времето, но май скоро няма да отида там. Сервитьорката бе сърдита на живота явно, уискито ми беше гадно, катофите на колегите дойдоха час след поръчката, като на съседната маса ги поискаха след нас, а ги получиха поне 30 мин. по-рано, което ми напомня за “Чудните”, когато чакахме час картофи, не ги получихме, дойдоха група от “Зелени Балкани”. Получиха ги веднага. Изнервихме се и си тръгнахме. Изпуснаха поне 10 лева.
Както и да е, отплеснах се… Та мисълта ми беше за вчера. След пожарната отидохме на дискотека в “Ликьора”, където преживяването не ми хареса. Май вече съм стар :(, но просто не ми хареса. Музиката беше в стил “California love”, “Changes” и ест. “Missing you”.
Имаше и 3 свестни песни де, но все пак не е за мен. И явно причината е, че съм стар, или пък, че не харесвам негри, които ми се карат, а аз нищо не съм направил. На всичкото отгоре, когато не се карат, прилагат друг метод за наказание – ужасно висок звук, подобен на цирикане, който се води пеене във високите регистри.
В общи линии тръгнах си в 2 часа от “Ликьора” и не мисля че в близките месеци ще го посетя отново.
Днес бях на сбирка на класа по случай пенсионирането на класната. Заведението бе сменено в последния момент, но не ми пречеше, все пак бях с кола. Музиката бе чалга, но и това не ме вълнуваше много, защото виждах хора, които не съм виждал от 3 години и 12 дни. Имаше какво да си кажем. Жалко само, че 2 съученички са заминали за САЩ, при това едната е там нелегално, защото са й свършили парите и не е могла да се прибере. А в България нищо не й липсваше…
Научих още, че 1 колежка има хлапе, а друга ще има след 5 месеца. Днес за малко да науча и рецептата за близнаци-момчета, която от толкова време се опитвам да намеря, ама все нямам късмет. Не ме огря и днес :(.
Към 22-23 часа се прибрахме, като си обещахме да се виждаме и обаждаме, но защо ли ми се струва, че това е поредното неизпълнено обещание…