Размисли, породени от четене на лекции
Написано на December 14, 2007, в категории: За мен.
Откакто напоследък работя, нямам време да ходя в университета и уча от лекциите, които преподавателите дават.
Тази вечер реших да започна да зубкам, понеже във вторник ми се пада изпитът, а утре е работен ден :(. Та започвам си аз, чета глупости, глупости, но няма как, свикнал съм. Даже и на грешките на университетските си преподаватели не обръщам внимание – не са се научили хората, техен си проблем, все пак не преподават език, та да ме вълнува дали могат да пишат правилно.
Миналата година по това време учих от един напечатан учебник, в който през 2 реда на 20-30 страници се споменаваше една дума, не я помня вече, но се пишеше с “о”, а преподавателят настояваше, че е с “у”. Дори имаше няколко десетки срещания с потъмнен шрифт, а вероятно и редактори са чели този учебник, но все пак той достигна до нас, студентите, в качеството си на пълен боклук. Както и да е. Онзи изпит го взех. Сега ми предстои този, като квинтесенцията на лекциите (от прочетените 42 слайда досега) е следното изречение :
Когато потребителя зарежда страница с уеб-сайт, изпълнен на базата на ASP.NET, кода създаващ и доставящ страницата работи на сървера.
“Правописът” е запазен, както и фактологията и граматиката. От изречението се вижда, че преподавателят предава нещо, свързано с мрежи или .Нет. Нарочно не споменавам каква е дисциплината, защото ми остава все пак малко време в унито. Та човек, който не знае каква е разликата между страницата и сайт , е тръгнал да ми обяснява за бази и как да се свържа с тях, като използва доста странни “преводи” на всеизвестни термини, които са възприети вече. Но какво да се прави, все още, дори и с такива преподаватели, ФМИ е класа над другите факултети в ПУ, а това наистина е жалко (състоянието на образованието, не това, че сме най-добрите рџ™‚ ).
Това е, исках да изразя възмущението си от подобни преподаватели, които не разбират какво преподават, но са спали с някого, за да стигнат до позицията си, или просто са в унито от толкова много време, че считат работата си за даденост и не пипват нищо, за да повишат умствения си багаж.