Спомени от преди 11 години
Написано на February 4, 2008, в категории: За мен.
Помните ли 4 февруари 1997? Аз имам разни спомени от онова време. Помня как нашите се редяха на опашки по банки, за да изтеглят малкото си спестявания. Помня как датите на заплатата и аванса официално бяха разменени, за да можеш да изпревариш инфлацията и да си напазариш нещо, преди доларът да е скочил с няколко пъти.
Имаше дефицит на жито и хляб.
Е, ние не гладувахме, но определено бяхме зле. Техниката ни бе готова за продажба всеки момент. Майка ми чакаше да я съкратят от работа…
И какво се случи на този ден – наглите, гнусни комунисти не върнаха мандата (поне не веднага). Одеве гледах по телевизията как Петър Стоянов разказва за случилото се.
Комунистите отишли при него със списък с имена за сформиране на ново правителство.
Тогавашният президент ги върнал, като казал, че няма да го приеме. Добрев и агент Гоце се възпротивили, но навън била тълпата – недоволният български народ, който в този момент сигурно би се обърнал дори срещу себе си. Спомням си как тогава се притеснявах от гражданска война. Като гледам репортажите сега, основания за притеснения е имало определено. Чудя се с каква наглост ще опиташ да направиш нов кабинет, при положение, че народът ясно казва, че не те иска…
Тогава ние победихме. Как са нещата днес? Правителството е съставено от комунисти, турци и неориентирани. Хората не гласуват, затова ни управляват и боклуци. Не ми се коментира темата за гласуването – всеки, който не гласува не е прав. Отиди, гласувай за който искаш, но гласувай. И да не гласуваш, пак губиш, защото не показваш нищо – дреме му на някой за ниския избирателен процент, с който е избран. Важното е по-малко турци, мангали и комунисти да ни управляват, без значение на какво ниво.
Не съм казвал, че другите са стока, но политиката не е избор между добро и зло, а между зло и по-малкото зло.
Лошото е, че всеки се опитва да пренапише историята, за да излезе победител, но аз помня, а предполагам и вие, че не комунистите бяха героите тогава. Не са и сега. Съмнява ме някога да бъдат. И аз искам утопично общество, където всички сме равни, но това няма как да стане, затова нека гледаме реалистично на нещата – 11 години по-късно пак са на власт хора, които не го заслужават,а българският народ ги заслужава още по-малко.
На теория днес живеем много по-добре от преди 11 години, но на практика не е така. В момента икономиката ни не е в във върхова форма, заплатата ми закъснява вече почти месец, но поне няма криза и инфлацията е в пъти по-малка от онази, която си спомням.
Постигнахме външнополитически успехи, но те бяха по-скоро по инерция, отколкото заслуги на текущото ни правителство. Те са тълпа неориентирани туристи, които след година и половина ще си ходят. Дано следващата група туристи бъдат поне малко ориентирани…