Напоследък
Написано на March 6, 2008, в категории: За мен.
От доста време не съм писал тук, но просто нямах настроение – неведнъж намирах тема за писане, но някак изникваше нещо важно.
Е, така и неща нещата ще се трупат, а след година като си препрочитам старите неща ще се чудя какво съм правил тази седмица, за която няма и ред в блога…
Та все пак ще спомена накратко какво ми се случи през изминалата седмица – на първи март имахме “среща на класа”, като се събрахме 4-те редовни, които всеки път сме там.
Разказахме си кой какво прави (главно работим), какви планове има да завършва и кога евентуално (аз не съм сигурен за себе си дали тази година ще е или някога в далечно бъдеще).
Вечерта след срещата на класа бях на имен ден на колежката Марта, където си разменихме и мартеници. Дойдоха 5-6 човека, което е доста малко на фона на сбирките от втори, дори трети курс, но какво да се прави, големи капиталисти сме станали всички – имам колеги, които работят даже в събота и неделя без да почиват през седмицата…
Прекарахме си що-годе добре, като в 12 часа се сетиха и за мен рџ™Ѓ – беше настъпил рожденият ми ден, който никога не съм харесвал и винаги ме е депресирал. Все пак очаквах, че може да се сетят колегите и бях купил вино и бонбони за почерпка…
На втори март (същинският ми рожден ден) обикалях с нашите по магазините, за да си избера подарък и се надявах максимално малко хора да се сетят за мен. Дори бях сменил рождената си дата в ICQ, защото не обичам да стоя като идиот на телефона и само да казвам “да,да”, “благодаря” и тн. Хубавото е, че хората го осъзнаха и тази година имах наистина малко обаждания и смс-и.
Все пак не си бях сам вкъщи на РД-то – играхме DnD с колегите, като всячески се опитвах да не мисля за 23-тата си година…
На Трети март бях с нашите и прабаба ми в църквата “Света Петка стара”, която се намира на тепето срещу понеделник пазара и работи от няколко месеца. Прабаба ми от доста време искаше да я посети и най-после я закарахме…
След това посетихме и гробищата, защото и двамата ми дядовци са били родени на 3-ти март. Там станах свидетел и на скръбта на майка, загубила сина си. Прабаба ми с такава нежност изми целия надгробен камък на дядо ми, милиметър по милиметър… Направо не искаше да си тръгне…
Следобедът на празника прекарах вкъщи, гледайки телевизия и висейки пред компа. Нашите политици пак се показаха като нещастници, опитващи се да се възползват максимално от трагедията, сполетяла толкова невинни хора…
Във вторник започнах работа и си влезнах в работен ритъм – ежедневна монотонност, малко нерви с прибирането след работно време и тук-таме положителни емоции – вчера един колега си взе лаптоп и го донесе да го покаже. Радвахме му се като невидели рџ™‚
Днес пък друг колега почерпи, че е станал магистър и след кратко преброяване се оказа, че от офис 10 човека има само 4-ма немагистри, като това сме все младите де :), които имаме 3-4 години да догоним “старите кокали” набор ’82.
Вкъщи имам проблеми с капака на лаптопа, като никой не може да ми каже къде се оправят. Писах дори на Acer в Полша, но или не четат английски, или бързо са се научили на номерата на “Стемо” и “2 плюс”, които колкото и да им пишеш, не получаваш отговор…
Та така. Имам усещането, че скоро капакът на лаптопа ми ще получи последно причастие и ще го оправям ръчно, защото по времето когато го купих струваше почти колкото колата ми. 2 години по-късно все още е актуален като параметри, но един пуст капак и липсата на резервни части е доста кофти, но няма да си купя друг, или поне не искам, но като се наложи рџ™Ѓ …