До Сливен и назад
Написано на April 13, 2008, в категории: За мен.
В петък вечер се срещнахме с колегите навън и обсъдихме заминаването си за Сливен в събота – трябваше да хванем рейса в 6:50, но не се получи – станахме рано, отидохме на автогара “Север” и поискахме да си купим билети, но ни бе казано, че най-ранният рейс е в 8 часа. Получило се бе разминаване спрямо разписанието в интернет, но какво да се прави, не всички разбират от тези неща…
Решихме да закусим докато чакаме, а после пихме и по кафе, след което се върнахме в чакалнята.
Малко на късмет се качихме в рейса, защото бяхме 6 човека и почти нямаше места (курсът започваше от София). Все пак потеглихме, макар и разпръснати.
Пътят протече нормално, като този път имах възможността да гледам природата – беше доста красива, особено зелените тревни морета, или пък жълтите цветя до където погледа ти стига, в комбинация с разцъфнали дървета… Изобщо, величествена гледка, която те кара да се замислиш колко мощна е природата и колко сме малки ние, които се опитваме да я променяме по наш вкус…
Пристигнахме в Сливен по разписание, но с час закъснение спрямо нашето, което ни лиши и от ходене до Сините камъни, затова направо се насочихме към хотел “Сливен”. Не правете грешката да отсядате там – така и не разбрахме колко звезди е въпросният хотел, но в по-голяма дупка не съм бил… Стаите миришеха на застояло, тапетите бяха поели влага, чашите не са докосвани сигурно от години, леглата бяха кофти и скърцащи, като аз реших да спя с дрехи (знам ли какво може да върлува из завивките). Изобщо бил съм на детски лагери и хижи, всичките от които бяха с по-хубави условия за по-малко пари (двойната стая бе 42 лева)…
Единственият плюс бе телевизор с кабелна и осъвременен асансьор, който миришеше по-зле и от стаята ни… Имахме и детектори за дим, които се чудех защо са на фона на останалата мизерия, но в последствие разбрах – отвън, по-горните етажи на хотела, си личеше, че той е горял. Кога и как – не знам.
Иначе, като се абстрахираме от хотела, всичко друго беше добре. Разходихме се из града, поседнахме в заведения, разгледахме музея на восъчните фигури (този, който идваше и в Пловдив), разкарахме се из тамошната “градска градина” и ядохме желирани бонбони – не бях ял такива от доста време, но си наваксах с 200 грама рџ™‚ .
Вечерта играхме на МДС (не мога да ви кажа за играта, защото се играе само веднъж и целта е да познаеш какво е МДС, като задаваш въпроси на останалите хора). Играхме и на загадки – казват ти се 2 изречения и ти, чрез въпроси, на които може да се отговори само с “да” и “не” трябва да разбереш какво е станало и как – пример “Ромео пи вода. Жулиета умря”. Тук трябва да се сетиш, че Жулиета е златна рибка, която е била погълната…
След игрите отидохме да хапнем и пийнем (иначе нямаше как да се спи в стаите) и след това си легнахме, гледайки телевизия.
Днес към 11:30 издадохме стаите и тръгнахме към автогарата, за да питаме кога има рейс (знаехме някакви, но все пак е добре да не разчитаме на един). Пихме кафе и решихме да хванем рейса в 13 часа, който ни докара в Пловдив към 16 часа, след което отидохме да ядем сладолед в сладоледената къща, а след това се и прибрахме, като аз, Мечката и Данито чакахме рейс на “Гладстон”, а Охлюва, Марта и Стилър тръгнаха пеш към квартирата им.
От доста време не бях ходил някъде на хижа и съм доволен от прекараните почивни дни извън града, въпреки че не успях да се наспя както трябва, но “от сън спомен няма” рџ™‚