Дъждовно
Написано на April 16, 2008, в категории: За мен.
Обичам дъжда. Особено когато съм на сухо, гледайки как големите капки се стичат по стъклото бавно и лениво, сякаш не бързат за никъде, толкова спокойно, толкова отпускащо …
Обичам също да се разхождам след като дъждът е спрял – някак всичко е сиво, отмито и монотонно – каквото е и настроението ми по принцип.
Сивотата ме предразполага към размисъл за бъдещето и спомени за миналото – всеки от нас изпитва самосъжаление понякога, но животът продължава. Спомените ще бъдат отмити от капризите на времето, а плановете ни ще пропаднат точно тогава, когато най-малко очакваме, точно както хората ще те предадат – без предизвестие и причина, просто хей така, да има, за да си направят живота по-интересен.
Нека им е интересен, радвам се за тях. Аз предпочитам монотонните неща – харесвам свъсеното вечерно небе, студеният дъжд, топлината на стъклото на прозореца след слънчев ден… Но за да има слънце, трябва да има и дъжд, защото в противен случай ще забравим да го ценим.
Е, аз не съм като другите… предпочитам дъжда.