Фирмени истории
Написано на April 18, 2008, в категории: За мен.
Преди малко се прибрах от София, където бях на вътрешни лекции за обмяна на опит – няколко колеги правят презентация върху по-специфични проблеми от работата си, както и новости в езика, на който пишат (Java или .NET).
Преди събитието обаче, минахме през централния офис, защото колегите, които ни закараха в Сф трябваше да говорят по разни въпроси, свързани с проектите си.
Там бях “привикан” при отговорничката “човешки ресурси”, която ме зарадва, че от април заплатата ми е вдигната с 30%, като се поинтересува дали имам някакви проблеми във фирмата или екипа, с който работя, като се абстрахираме от винаги закъсняващата заплата. Е, аз й отговорих, че всичко е точно, благодарих й и се върнах при колегите.
След като се прибрах в Пловдив си прочетох фирмената поща – днес е бил последният работен ден на двама колеги :(, а се сещам за поне още 1-2, които са в предизвестие…
Разбирам ги и тях – заплатата напоследък закъснява, защото разни големи фирми като “Шел” се оказват доста некоректни платци, а голяма част от хората, с които работя са взели кредити, изплащат нещо или просто не могат да издържат 40-50 дни с една заплата…
Но според мен нещата не са чак толкова зле – да, не са розови, но винаги съм си получавал заплатата, а и я актуализират често (след бъдещето увеличение ще е 3 пъти началната заплата, с която започнах преди 8 месеца) – нещо, което не съм сигурен дали ще получа в която и да е друга изцяло българска фирма. Затова оставам тук – това е фирмата, която първа ме взе на работа без да имам какъвто и да е стаж и ми се струва редно да спомогна с каквото мога тя да си стъпи на краката отново.