Балът на сестра ми
Написано на May 27, 2008, в категории: За мен.
На 23-ти май сестра ми се сбогува с училището (макар и не съвсем – чакат я матури), като по този повод се събрахме около 60 човека в едно заведение до Младежкия хълм.
Сигурно повечето от вас знаят какво суетене е около баловете – изпитвал съм го на собствен гръб, само дето моето като че ли не беше толкова голямо – трябваше да сложа един костюм, да се натруфя и просто да изляза – не съм ставал в 8:30 за фризьор, не съм ходил на маникюр, грим и разни такива глупости, които отнемат целия ден, но трябва да се признае, че за веднъж си струват, защото след 20 години случайно ще намериш своя снимка от бала и ще изглеждаш красиво на нея, което ще породи спомени за бивши съученици, приятели и всякакви други такива весели неща. Неща, които е хубаво да си спомняме по-често през останалото ни ежедневие, изпълнено със сивота.
Някак между суетенето стана време и да се тръгва към ресторанта – сестра ми я взеха с мерцедес, на какъвто вероятно няма да се качи втори път в живота си, вътре я чакаше официално облечен кавалер и изобщо нещата бяха както си трябва. Имаше и агитка от приятели на сестра ми, които прогонваха тишината и през целия път не млъкнаха и за секунда – шум трябва да се вдига все пак – на един гол клаксон ли да се разчита рџ™‚
След като се видяхме с всички роднини в ресторанта и се реши и един от големите проблеми – липсата на диско водещ, трябваше да закараме сестра ми в ресторанта (аз бях в ролята на оператор, заснемащ бала).
Пред хотелът естествено беше лудница, а ние бяхме и подранили, но поне имаше човек къде да оплакне око. Абитуриентките се бяха направили за вечерта на живота им, която не съм сигурен доколко е съизмерима с тази на сватба, но някой ден ще питам бъдещата ми жена, която и да е тя рџ™‚
След изпращането на сестра ми се върнахме в ресторанта и си продължихме по нормалната програма – ядене, пиене, танци и разговор с хора, които не си виждал скоро. Така свърши в общи линии последния ми бал за много време напред. Един весел спомен, който искам да запазя и тук, след време да го прочета и да си спомня… Жалко, че на 19 май 2004-та нямах още блог, но поне имам снимки на аналогови и цифрови носители, които да ми напомнят вечерта (стига да ги намеря из къщи естествено рџ™‚ )
2 Replies to "Балът на сестра ми"
Тиндор on June 5, 2008
Естествено – дори някой нахал да опита да ме снима, камерата ще ми скрие лицето рџ™‚
Най-стратегическото място е, жалко че по купони никой не ми дава аз да снимам рџ™‚
Gerbil on June 5, 2008
Зад камерата, а?
Пак си се покрил от нея на най-стратегическото място рџ™‚