Размисли за образованието

Написано на June 18, 2008, в категории: За мен.

Утре ми предстои изпит по алгебрични структури, на който няма да отида, защото в петък трябва да представим версия на проекта, по който работя, а и защото не знам нищо. Освен това съм и незаинтересован – искам диплома, ама не виждам смисъл да седна да уча с дни (каквито нямам – само за тази седмица съм работил извънредно 8 часа за 2 дни), за да взема един пиклив изпит, който за мен не е критерий за знание. Признавам си, много съм зле по математика, но не виждам защо е проблем да взема диплома по информатика.
Преди почти 4 години си мислех как образованието ми е по-важно от всичко, как няма да започвам работа докато не се дипломирам… Изобщо наивни приказки на младеж…
Сега виждам нещата така – една диплома не струва колкото месечната ми заплата (която вероятно бих дал за “ценния” документ, но няма кой да ми го продаде). Дори един сертификат на “Sun” струва повече – отваря ми много по-големи възможности за развитие и увеличение на заплатата. А се дават по-малко пари за него – скромните 100 долара срещу 300 лева годишно във ФМИ.
От този факултет научих разни неща, не е като да не съм, но всичко това без помощта на преподавателите – от Донева ли да науча какво са ООП и структури от данни или от Касъклиев как се програмира?
Имам 2 невзети математики и никак не съм горд с това. Горд съм, че съм си взел всички информатики, които са ми по специалността. Направих си проекта по графика и транслатори сам, а не преписвайки от други – неща, които хората, взели математиката обикновено не успяват да направят.
Тези 2 проекта са и най-добрите във ФМИ – от тях се научава доста. Особено по графика – там (в моя случай) не знаеш нищо и след 9 седмици трябва да представиш работеща програма за работа с векторна графика, включваща ротация, транслация, оразмеряване, оцветяване, групиране на фигури и тн. Проблемът си е твой как ще ги чертаеш. Аз използвах OpenGL, като естествено питах из разните форуми за проблеми, а един колега ми помогна да си направя окръжност от точки, но все пак проектът бе готов навреме – ценен урок за бъдещата ми работа.
А какво научих по разните курсови проекти – преведох разни текстове, като за единия дори copy-paste-нах 12 страници от един документ и имам 6, защото никой не ги чете…
Преди около седмица дадох курсовия си проект на един колега да го представи за свой. Той не успял да го подкара дори – нито самото уеб приложение, нито базата. Показал кода и има 6 ?!
Ето затова никой не зачита дипломите. Затова и за мен стойността й е толкова ниска – след като всеки може да я вземе и да работи за 300-400 лева в София, трябва ли и аз да го направя?
Дипломата едно време беше цел, а сега дори не е средство…

2 Replies to "Размисли за образованието"

miteto  on June 19, 2008

Проблемът в цялата работа идва главно от 2 места :
1. Родителите и учителите в средното ти набиват в главата че без диплома си заникъде, тя ти отваря пътища, проходи, тунели и т.н. простотии, които пък са им сипвани на тях цял живот и те безрезервно и сляпо вярват в тях.
2. Образованието в България е под всякаква критика и това го знаят всички. Вина имаме всички.

Има и трети важен фактор – в частния сектор никой не го ебе какво образование имаш – за всеки шеф е най-важно да се върши работа, а и всеки тук знае как се купува диплома. Но пък липсата и е добро оправдание да ти дават по-малко пари.

Тиндор  on June 19, 2008

За първото съм съгласен – така е и доста време ще продължава да е така…

За второто не съм – образованието ни не е чак толкова зле – ако искаш да учиш, имаш възможности. Методите са остарели, преподавателите незаинтересовани (повечето), но който иска да се учи, не му се пречи. А понякога ти и помагат (стига да знаеш как и кой да питаш).
Иначе и на запад има такива индивиди като мен – вечни студенти, надявайки се да вземат диплома по “другия начин”. Бил Гейтс до скоро беше така, но му дадоха документчето. Колко компютри е дарил, нямам идея рџ™‚

Що се отнася до липсата на диплома – работил съм на три места и никъде не са ми искали диплома, за да ми повишат заплатата. Някак е тъпо да не ми вдигне заплатата, щото не съм си взел алгебричните структури, които нямат нищо общо с програмирането. А има и друго – в Пловдив фирмите са малко, но все пак винаги мога да отида в друга и да покажа знанията си, компенсиращи “големия” недостатък, наречен липса на диплома.