Каварна 2008
Написано на July 7, 2008, в категории: За мен.
Преди 6-7 часа се прибрах от северното ни черноморие и, макар и изморен, съм доста доволен от преживяното.
Естествено имаше и проблеми (не може без тях рџ™Ѓ ) – колата ми гаснеше по пътя към Каварна, когато сменях на по-ниска скорост, но в крайна сметка стигнах Варна и там, с помощта на роднини намерих работещ в събота елкон и ми “пачнаха” колата – казвам “пачнаха”, защото ремонтът беше бърз и с цел да стигна до Каварна и обратно…
С помощта на gps се ориентирах по пътя към града, а след това с питане към стадиона и палатковия лагер, където се установихме с двамата колеги.
Нямахме ядове с разпъването на палатката, а след това отидохме и на плаж – 5 км. от стадиона… леко брутално рџ™‚
За щастие само веднъж ходихме пеш. След това научихме за рейс, който е веднъж на час и събира хората, на които не им се броди…
В Каварна направих и първото си море тази година, като сега съм изгорял обилно, а уж си купих плажно олио “Нивея”(“Nivea”), които едно време харесвах, но вече не, не виждам как мога да изгоря така брутално, при положение, че се мажа на 15-20 мин…
Към града тръгнахме в 17:30, за да се наредим на опашката за концерта на “Manowar”, който продължи около 5 часа (като не броим подгряващата група и чакането на входа)…
Групата направи рекорда за “Гинес” за най-дълъг концерт, като се радвам, че успях да видя Manowar на живо. Наистина се държаха като кралете на метала рџ™‚
Подгряващата им група също не беше никак зле. “Holy Hell” си направиха шоуто,а вокалистката им е доста чаровна (цък тук за снимка рџ™‚ )и даде всичко от себе си. Сигурен съм, че на доста хора групата им е харесала основно заради нея (и аз съм в това число май – помня само част от една тяхна песен).
Към края на концерта гърбът ме болеше, през цялото време умирах от жажда, но нямаше как да мръдна от предния си ред (7-8), защото моментално някой щеше да заеме мястото ми…
След концерта спах за първи път в палатка – странно преживяване е. Хем ти убива тревата, хем ти духа зад врата, но някак се наспиваш (станах в 8 след като бях легнал към 4)…
Концертът на Алис Купър нямаше нищо общо с този на Manowar – беше в пъти по-зрелищен и ефектен. Но е нормално – в шок-рока се залага на това… Все пак такова шоу не бях виждал – ефекти, светлини, насилие, множество артефакти, хвърлени към публикатата и странна фабула…
За мен гвоздеят на програмата беше обесването на Алис Купър, след като той скъса усмирителната си риза, избяга, но бе върнат обратно и осъден по бързата процедура…
Самото обесване наистина се случи и нямаше кой знае какви шашми в него – краката на Алис наистина увиснаха във въдуха за поне 20-30 сек., докато го изнасяха заедно с бесилото. Естествено имаше човек, който държеше възела след падането, но не знам това до колко помага в този случай, а съм прекалено изморен да търся статии за обесвания…
С три думи – концертите ми харесаха. Алис направи своя цирк, който бе пъстър, шарен, ефектен и грабващ окото, но май пя на плейбек (което донякъде е нормално – възрастен е вече, а и няма как да пееш и играеш едновременно) , но пък музикантите си свириха на живо, пя на живо това е сигурно рџ™‚ .
Менуар направиха класическо шоу – то не беше така ярко, но те заложиха на музиката и качеството й. Дори бяха поканили симфонични хор и оркестър, които изпяха няколко песни (сред които и Химна) и които вероятно никога не са виждали (няма и да видят скоро в България) близо 30 хиляди души да се радват на събитие, на което хората от филхармонията участват.
Джоуи скъса няколко струни от електрическата си китара, за да покаже колко е добър. Дори след изтръгването, струните вибрираха в ръката му…
Имаше множество сола и заигравки с публиката, казвайки колко велика публика сме и тн…
Накрая покани и кметъла (metal mayor) Цонко Цонев, на който благодаря от сърце – за това събитие. Никога не бих посетил Каварна, ако планирах почивката си на море, но съм готов да отида пак следващата година, стига да има компания и групи, които що-годе харесвам, затова и днес не съм там – “Slayer” не са ми от любимците, но пък “Менуар” и “Алис Купър” ми стигат за 1 година напред. Пак бих отишъл, знаeйки че ще изгоря тежко от слънцето, ще имам проблеми с колата (гаснене, трудно палене) и за капак ще се загубя по пътя (тръгнах към Казанлък, вместо към Стара Загора рџ™‚ ). Спомените си струват!
