След концертите
Написано на July 10, 2008, в категории: За мен.
След концертите съм в лека депресия. Може би защото знам, че Алис Купър няма да видя в близките 3-4 години в най-добрия случай, а шоуто му беше ВЕЛИКО.
Опитвам да компенсирам с mp3-ки, но не е същото – звукът е глух, странен и далечен. Да, това са песните, но го няма шоуто, не е същото.
А парчетата са супер, особено по-баладичните, които слушах този следобед – “Prince of Darkness”, “Hell Is Living Without You”, “Only My Heart Talkin'”…Слушах и по-ритмични “Hey Stoopid”, “Brutal Planet” и естествено “School’s Out”, която пък ме кара да се замисля за училището и бившите си съученици – как са, как живеят, какво правят, дали ще се дипломират тази година или и те като мен ще са безкрайни студенти…
Вчера бях на кино, на тъп филм – “Ханкок”, на който почти заспах. Това ме отърси за малко от депресията ми, но днес нея пак я има. Дали е от идващото лято или от нещо друго, не знам, но очаквам с нетърпение следващия месец, когато групово ще ходим на море с колегите от университета – моята глутница, която не ме изостави за разлика от жените, които идват и си отиват (е, при мен по-рядко, но заминаването не е по-леко).
A true friend has no price
There is none to pay
I remember you stood by me
I’m with you all the way