На море в Китен
Написано на August 18, 2008, в категории: За мен.
На осми срещу девети август заминахме по-голямата част от колегите за Китен.
Пътувахме с влак до Бургас, което си е едно голямо преживяване – тясно, задушно…, но все пак не спах, а водих спор за “ползите” от математиката с един колега.
В Бургас хванахме рейс, който ни закара в Китен и трябваше единствено да повървим 200-300 метра до квартирите.А те си бяха на ниво – телевизор, хладилник, климатик, самостоятелни баня и тоалетна… Харесаха ми…
И двата плажа ни бяха малко далеч (10-15 мин. ходене), но това не ни попречи – почти не пропуснахме посещение.
Казвам почти, защото един ден валеше и вместо сутрешен плаж бяхме на един много готин бар на скалите. Пускаха депресираща музика, а аз бях на прозореца с чаша ирландско кафе в ръка и съзерцавах вълните, морето и скалите… Не знам как са си прекарали колегите на масата ни, но аз си прекарах страхотно – време за размисъл, страхотна гледка и добър музикален фон…
През петте дни правихме и доста други неща де, не само се депресирахме и висяхме на плажа рџ™‚
Аз лично не си намерих нова мадама, но пък и не съм търсил – харесва ми ергенският живот :).
Ако все още бях “семеен”, сигурно нямаше да съм на море тази година, както и може би нямаше да посетя концертите на Manowar и Alice Cooper…
Да се върнем на Китен. 2 пъти посетих “Зангадор” – дискотека, която си струва да бъде видяна – като музика не е нищо особено (от хаус до ретро, без чалга), но “вътрешният” дизайн владее – в едно заливче са направили 2 изкуствени водопада, има дървена платформа над водата, където седяхме, над цялата дискотека има въжен мост, от който се спуска една акробатка и прави шоу.
Самият дансинг е плажна ивица – танцуваш си на пясъка, а пред теб е морето…
Препоръчвам на всеки да посети тази дискотека, ако има път към Китен.
В общи линии, макар да не бе събитието на живота ми, прекарах си доста добре почивката в Китен.
Бягах с колегите по плажа, играх на карти, разни игри с топка и си направих тест от “Космополитан” – “Каква сте на първа среща” (оказах се “кралицата на бала”) рџ™‚
Яд ме за едно нещо обаче – не се гмурнах, а имах тази възможност. Двама колеги отидоха, а мен ме домързя (честно казано, пестях си и парите в наличност, защото много трудно се намира работещ банкомат в Китен, а веднъж ми отказаха транзакция на ПОС терминал). Това е и нещото, което излиза с най-висок приоритет за следващата ми морска почивка с колегите. Ако трябва само аз ще отида, но ще се гмурна…