На работа след отпуска

Написано на August 31, 2008, в категории: За мен.

Тази седмица беше първата ми работна след морето и още в понеделник започна напрегнато – изчитане на двуседмични логове и писма, запознаване с промените в проекта и естествено захващане за работа, понеже сроковете си вървят, а във вторник имахме представяне на проекта…
Само представяне мина супер. Колегите от отдела за връзки с обществеността си знаят работата – приложението беше представено сякаш е най-добрият продукт, създаван някога. Провокативните въпроси на колегите (представянето беше пред тях) бяха хитро отклонявани или получаваха доста оригинален отговор. Всичко беше лъскаво и грабващо окото – перфектната опаковка на нещо, което разработваме повече от година и се надяваме вече да е готово…
В сряда работата продължи по старо му, като трябваше да се навакса и ходенето до София за представянето – сроковете са си срокове и е хубаво поне веднъж да бъдат спазени…
Нямам спомен за нищо по-интересно от четвъртък – само ядове с мапването на една таблица, която си е умалена база данни – в нея има полета от текстов тип, които могат да са произволни (те са ключ) и към този ключ могат да се записват произволни стойности, но това адски опростената версия на това, което се прави. Няма да коментирам и липсата на нормализация. Коментарите си ги изказах на който трябваше. Не ме послушаха. Работих 7 часа извънредно тази седмица. Не се получи успешното мапване. Изпуснахме срока за пореден път, но тази седмица продължаваме, пък каквото стане. Аз съм само програмист – изпуснатият срок не е мой проблем, след като съм казал защо няма да стане и съм дал повече време от себе си, опитвайки се да го направя…
В личен план – започнах да свиря на китара. “Свиря” е силно казано естествено, но поне се опитвам. Към момента вадя само акорди – бавен съм още за песен, пък била тя и от най-бавните…
В петък пък получих от Андрей двд с всички снимки на колегите от 2004-а насам. Близо 2 ГБ спомени, които имах разпръснати из множество дискове, а сега са събрани на едно,..
Прегледах отново всички снимки и по тях може да се проследи развитието на цифровите фотоапарати от 2004-а насам, както и нашето порастване – дори през 2006-а изглеждаме някак по детски, но след това всички ми изглеждат някак поостарели…
Това е от мен – пак много накуп, ама по-добре така, отколкото изобщо (поне за мен де, защото след време си препрочитам нещата рџ™‚ ).